Робин Кук
Заплаха (13)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 9:45 часа

— Господи! — гневно промърмори Джак. Беше готов да започне аутопсията на Сюзън Хард, но се дразнеше от присъствието на Клинт Ейбълард, който буквално му се беше залепил за задника и нервно пристъпваше от крак на крак.

— Клинт, защо не застанете от другата страна на масата? — не издържа той. — Така ще виждате много по-добре и няма да ми пречите.

Ейбълард мълчаливо се подчини, изправи се на посоченото място и сключи ръце зад гърба си.

— Много добре — промърмори все така недоволно Джак. Никак не му се искаше да работи в присъствието на тоя намусен тип, но нямаше друг избор. — Моля ви да не мърдате…

— Тъжно е да се гледа млада жена в подобно положение — внезапно рече Клинт.

Джак изненадано вдигна глава. Не беше очаквал подобна забележка от човек като Ейбълард. Беше прекалено човешка за сух бюрократ като него…

— На колко години е? — попита Клинт.

— Двадесет и осем — обади се откъм дългата страна на масата Вини.

— От гърба й личи, че не е имала лек живот…

— Претърпяла е няколко операции на гръбначния стълб — поясни Джак.

— Трагедията е двойна, защото след себе си е оставила сираче — кимна Клинт.

— То е второто й дете — отново се обади Вини.

— Предполагам, че не бива да забравяме и съпруга й — въздъхна Клинт. — Сигурно е преживял огромен шок от загубата на жена си…

Джак усети как по гърба му протича тръпка, силна като електрически ток. С мъка потисна внезапното желание да се протегне през масата и да сграбчи кльощавия Ейбълард за гушата. Рязко се обърна и тръгна към помещението с умивалниците. Вини изненадано подвикна подире му, но той продължи без да се обръща. Надвеси се над един от умивалниците и направи опит да се успокои. Даваше си сметка, че гневът по отношение на Ейбълард е неадекватна, дори детинска реакция, но от това съвсем не му стана по-леко. Просто не издържаше, когато невежи типове като Ейбълард започнат да сипят клишета!

— Какъв ти е проблемът, докторе? — надникна в умивалнята Вини.

— Ей сега се връщам — успокоително отвърна Джак.

Вини изчезна, вратата след него остана открехната.

Джак наплиска лицето си и смени хирургическите ръкавици. После бавно се върна при масата за аутопсии.

— Време е за началото на този спектакъл — обяви той.

— Направих външен оглед на тялото — обади се Клинт Ейбълард. — Не успях да забележа нищо, което да наподобява ухапвания от насекоми…

Джак предпочете да замълчи. Нямаше смисъл да изнася лекции на този човек. Проговори едва когато приключи с външния оглед.

— Няма следи от гангрена или пурпура, не забелязах и следи от ухапвания — вдигна глава той. — В замяна на това съм почти сигурен, че отново ще се натъкнем на подути и възпалени лимфни възли в областта на шията и тила…

— Един от симптомите на чумата, нали? — кимна Клинт.

Джак не отговори. Взе скалпела от протегнатата ръка на Вини и направи първия, характерен за всяка аутопсия Т-образен срез. Хладната жестокост на този акт накара Клинт да потръпне и да отстъпи крачка назад.

Джак работеше бързо, но с безкрайно внимание. Даваше си ясна сметка, че колкото по-малко пипа вътрешните органи, толкова по-добре. Всяка непредпазлива манипулация увеличаваше риска от заразяването на въздуха с аерозолни микроби.

Отдели органите и ги извади от гръдната кухина. После насочи вниманието си към белия дроб. Зад гърба му неусетно се изправи Калвин и впери поглед в очевидно болния орган. Джак го разряза на две, като пеперуда, с едно единствено рязко и точно движение.

— Масивна бронхопневмония и тъканна некроза в начален стадий — басово обяви Калвин. — Съвсем като при Нодълман…

— Не съм много убеден в това — промърмори Джак. — Патологията действително е идентична, но тук се наблюдава значително по-слаба консолидация. Обърнете внимание на тези нодални възли… Не ви ли приличат на грануломи в начална фаза на казетация^[1]?

Клинт слушаше патологичната терминология с видимо равнодушие. Нито се интересуваше от нея, нито я разбираше. Някои специфични термини му бяха познати от студентските години, но отдавна беше забравил точното им значение.

— Има ли признаци на чума? — попита той.

— В изобилие — кимна Калвин. — Но нека видим черния дроб и далака…

Джак внимателно извади посочените органи от легена и ги разряза — отново на две, по същия начин, по който беше обработил и белия дроб. Действията му очевидно събудиха любопитството на всички в залата, тъй като дори Лори заряза масата си и пристъпи насам.

— Ясно наличие на некроза — обяви той. — Случаят е не по-малко вирулентен от този на Нодълман и останалите…

— За мен това е чума — обяви с въздишка Калвин.

— Защо тогава имаме негативен резултат от флуоресцентните проби? — вдигна глава Джак. — Това е един твърде многозначителен факт, особено ако го свържем със състоянието на белите дробове…

— А какво по-точно е то? — обади се Лори.

Джак отмести черния дроб и далака и придърпа пред себе си разтворения като пеперуда орган. После с няколко думи повтори първоначалните си заключения.

— Разбирам какво искаш да кажеш — кимна Лори. — Случаят е различен от този на Нодълман. Неговите бели дробове бяха значително по-консолидирани, в смисъл загуба на еластичност, докато това тук ми прилича на изключително агресивна скоротечна туберкулоза…

— Няма начин — поклати глава Калвин. — Това не може да бъде туберкулоза.

— Мисля, че Лори не твърди подобно нещо — подхвърли Джак.

— Така е — кимна младата жена. — Прибягнах до термина само за да оприлича на нещо засегнатите зони…

— Според мен това е чума — тръсна глава Калвин. — Ако не бяха предишните случаи, при това в същата болница, едва ли щях да съм толкова категоричен, но… Лабораторните им анализи очевидно са погрешни.

— Аз пък мисля, че не е чума — бавно и отчетливо промълви Джак. — Но нека видим какво ще каже нашата лаборатория…

— Сигурен ли си? — присви очи Калвин. — Ако искаш, можем да се обзаложим на оная десетачка… Но този път двойно или нищо!

— Не съм напълно сигурен, но приемам — усмихна се Джак. — Виждам, че в противен случай ще си изгубите съня…

— Приключихме ли? — обади се Клинт. — Искам да зная дали мога да си вървя…

— В общи линии да — кимна Джак. — Остава ми само да взема проби от лимфните възли и да ги изпратя в лабораторията. Можете да си тръгвате, няма да пропуснете нищо важно.

— Ще ви придружа — рече Калвин и двамата се насочиха към изхода.

Лори остана край масата, очите й бяха насочени към трупа.

— За какво става въпрос, след като мислиш, че не е чума? — тихо попита тя.

— Срам ме е да ти кажа — промормори Джак.

— Хайде де! Няма да го споделя с никого!

Джак погледна към Вини. Санитарят вдигна ръце.

— Гроб съм! — обяви той.

— Е, хубаво… — кимна с глава патологът. — Принуден съм да се върна към първоначалните си съмнения, породили се след аутопсията на Нодълман… Давам си ясна сметка, че стъпвам на тънък лед, но… Ако не е чума, трябва да е инфекциозна болест, която максимално се доближава до нея… Съдейки по клиничните и патологични симптоми, не мога да се сетя за нищо друго, освен за туларемия^[2]…

Лори се изсмя.

— Туларемия при 28-годишна родилка в Манхатън?! — попита тя. — Това би било уникален случай, почти като вчерашната ти диагноза за чума! Но може пък да се окаже, че горката жена е имала навика да ходи на лов за зайци през уикенда!…

— Знам как звучи всичко това — усмихна се притеснено Джак. — Но съм длъжен да направя подобно предположение, тъй като чумният тест е бил отрицателен, а патологията ме тласка именно натам…

— Готова съм да заложа четвърт долар срещу предположението ти! — отсече Лори.

— Много ще се охарчиш! — засмя се Джак. — Добре, приемам…

Младата жена се върна при масата си, а Джак и Вини отново насочиха вниманието си към Сюзън Хард. Санитарят вършеше работата си умело и без много шум, а Джак взе тъканните проби от лимфните възли, които възнамеряваше да изпрати в лабораторията. Натика ги в специално обозначените пластмасови торбички, след което се залови да помага на Вини при затварянето на тялото.

Излезе от залата за аутопсии, внимателно се освободи от предпазните доспехи и включи в контакта акумулаторната батерия, която захранваше вентилаторите на скафандъра. После взе асансьора за третия етаж и се насочи към кабинета на Агнес Фин. Завари я наведена над микроскопа.

— Току-що приключих поредния случай с подозрение за чума — информира я той. — Пробите ще пристигнат всеки момент, но имам един проблем… Лабораторията в „Манхатън Дженерал“ твърди, че флуоресцентните проби са дали отрицателен резултат. Аз ще ги повторя, разбира се, но преди това бих искал да изключиш всякакви съмнения за туларемия… Колкото по-бързо, толкова по-добре!

— Не е толкова лесно — поклати глава Фин. — Вероятно знаеш, че вирусът Francisella tularensis е изключително опасен и при проникване във въздуха със сигурност ще зарази всичките ми лаборанти. Съществува флуоресцентен тест и за туларемия, но ние не разполагаме с него…

— Тогава как си правите заключенията? — вдигна вежди Джак.

— Изпращаме пробите на специална микробиологична лаборатория извън този институт — поясни Агнес. — Там са свикнали да работят с високозаразни продукти и разполагат със съответното оборудване…

— Можеш ли да изпратиш моите проби веднага?

— Да — кимна жената. — В момента, в който ги получим тук, ще ги изпратя по специален куриер. После ще позвъня на колегите и ще ги помоля за максимална бързина. Надявам се, че до двадесет и четири часа ще имаме резултатите.

— Отлично — кимна Джак. — Очаквам ги с нетърпение, защото съм заложил на тях цели десет долара и двадесет и пет цента!

Агнес му хвърли един поглед, изпълнен с недоумение. Джак понечи да й обясни за какво става въпрос, но после се отказа. Вероятно щеше да й прозвучи съвсем като смахнат. Обърна се и затича нагоре по стълбите към собствения си кабинет.