Робин Кук
Заплаха (11)

ДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 7:25 часа

Човек на навиците, Джак се появяваше на работа по едно и също време, с разлика не повече от пет минути. Но тази сутрин закъсня с близо десет, просто защото се събуди с главоболие. Толкова дълго време не беше слагал в уста дори капка алкохол, че беше забравил какво значи да си махмурлия. Наложи се да остане под душа доста по-дълго от обикновеното, а по време на обичайния слалом по нанадолнището на Второ авеню прояви благоразумието да поддържа прилична скорост.

Прекосявайки Първо авеню, той видя нещо, което никога не беше виждал в този час на деня — микробус на една от големите телевизионни компании с щръкнала антена, паркиран точно пред входа на Центъра.

Промени маршрута си и направи един кръг около него. Вътре нямаше жива душа, но пред входа на центъра се тълпяха няколко души, очевидно репортери.

Обзет от любопитство, Джак изкачи рампата, остави колелото на обичайното му място и се насочи към приемната.

Лори и Вини бяха по местата си, както винаги. Джак им подвикна едно добро утро и проточи шия към приемното хале, в което цареше необичайно оживление.

— Какво става тук, по дяволите? — извърна се към Лори той.

— Ти би трябвало да знаеш най-добре — отвърна младата жена. Не вдигна глава, заета с изготвянето на дневната програма за аутопсии. — Има опасност от чумна епидемия, забрави ли?

— Как така епидемия? — вдигна вежди Джак. — Да не би да има нови случаи?

— Не гледаш ли сутрешните новини по телевизията? — едва сега го погледна Лори.

— Нямам телевизор — призна Джак. — Да притежаваш такъв апарат в квартал като моя, означава да викаш дявола на гости…

— Два нови случая — поясни Лори. — Пристигнаха при нас през нощта. Единият твърдо е чума, тъй като още в болницата са му направили флуоресцентен тест за антитела и пробата се е оказала положителна. Другият е съмнителен, тъй като флуоресцентната проба е била отрицателна, но от клиническа гледна точка си е чиста чума… А доколкото съм осведомена, в болницата има още няколко пациента със силна треска, които са поставени в изолатор.

— Имаш предвид „Манхатън Дженерал“, нали? — погледна я Джак.

— Да.

— Някой от тези случаи да е бил в пряк контакт с Нодълман?

— Нямах време да проверя — отвърна Лори. — Ако искаш, ще ги пиша на теб…

— Искам, разбира се — кимна Джак. — Кой от двата е с доказана чума?

— Катрин Мюлер — отвърна Лори и му подаде една папка от купчината пред себе си.

Джак седна на ръба на бюрото и я разгърна. Бързо откри проучвателния протокол, извади го и потъна в четене. В четири часа следобед докарали жената в спешното отделение на „Манхатън Дженерал“, състоянието й било изключително тежко. Поставили й диагноза скоротечна чума. Починала девет часа по-късно, въпреки масивната атака с антибиотици.

Провери къде е работила жертвата и не се изненада от това, което прочете — местоработата се оказа самата болница „Манхатън Дженерал“. По всяка вероятност е имала някакъв контакт с Нодълман, рече си Джак. За съжаление в рапорта не беше отбелязано точно къде в болницата е работила Катрин Мюлер, но неговото предположение беше лабораторията, или член на някой от екипите дежурещи сестри.

Потънал в четене, Джак мълчаливо се възхити на работата, която беше свършила Джанис Джагър. След вчерашния телефонен разговор, дребничката жена беше включила в рапорта си всичко, за което я беше помолил: информация за пътувания, домашни животни и посетители. В случая с Катрин Мюлер такива нямаше.

— Къде е непотвърденият случай? — извърна се към Лори той.

Колежката му мълчаливо побутна една папка, която лежеше встрани от купчината.

Джак я отвори и зяпна от изненада. Жертвата нито беше работила в „Манхатън Дженерал“, нито пък беше имала някакви контакти с Доналд Нодълман. Казваше се Сюзън Хард и също беше пациентка на болницата, но в друго отделение. Постъпила за раждане и е била в самостоятелна стая на етажа на гинекологията! Джак объркано поклати глава и потъна в четене.

Хард прекарала в болницата двадесет и четири часа, след което внезапно развила силна треска, миалгия^[1] и главоболие, придружени с раздираща суха кашлица и повръщане. Въпросните симптоми се появили осемнадесет часа след раждането на напълно нормално дете, осъществено посредством цезарово сечение. Осем часа след появата на симптомите, пациентката починала.

Спомнил си, че Нодълман беше живял в Бронкс, Джак потърси адреса на Сюзън Хард. Оказа се, че е твърде далеч от Бронкс и едва ли може да се нарече гето — Сътън Плейс Саут в Манхатън…

След забременяването си Хард не е пътувала никъде. Била е собственичка на възрастен, но напълно здрав пудел. По отношение на посетители от далечни места беше отбелязано, че три седмици преди постъпването си в болницата, Сюзън Хард е била в контакт с един бизнес-партньор на съпруга си от Индия, който бил напълно здрав.

— Тук ли е още Джанис Джагър? — вдигна глава Джак.

— Преди петнадесет минути беше тук — кимна Лори. — Видях я когато минавах покрай кабинета й…

Джак откри Джанис точно там, където я беше заварил предишния ден.

— Ти си един всеотдаен държавен служител — подвикна от прага той.

Джанис вдигна глава. Очите й бяха зачервени от умора.

— Затънала съм до гуша — въздъхна тя. — Имам чувството, че напоследък хората мрат като мухи… Я кажи дали съм задавала правилните въпроси по отношение на инфекциозните случаи тази нощ?

— Абсолютно правилните и трябва да призная, че съм впечатлен — кимна Джак. — Но аз имам и още няколко…

— Казвай — рече Джанис.

— Къде се намира акушеро-гинекологическото отделение? Близо ли е до вътрешното?

— Практически са едно до друго, на седмия етаж — отвърна Джанис.

— Без майтап? — изгледа я Джак.

— Това важно ли е?

— Все още нямам представа — призна с въздишка патологът. — А дали пациентите от АГ са имали контакт с тези от вътрешното?

— Тук ме спипа натясно — промърмори Джанис. — Не знам това, но предполагам, че такива контакти са изключени…

— Аз също — кимна Джак. Но как тогава се е разболяла Сюзън Хард? Нещо в тази чумна епидемия не беше наред. На шега се запита дали пък някъде из вентилационната система на болницата все пак не живее популация от заразени плъхове?

— Имаш ли други въпроси? — изтръгна го от вглъбеността му Джанис. — Искам да се махам оттук, а все още не съм приключила с рапортите!

— Само още един — вдигна глава Джак. — Посочила си, че Катрин Мюлер работи в „Манхатън Дженерал“, но не уточняваш къде… Сестра, лаборантка?

Джанис започна да рови в записките си.

— Нито едното, нито другото — обяви след известно време тя. — Мюлер е работила в централното снабдяване…

— Не думай! — разочаровано въздъхна Джак.

— Съжалявам, но тази информация ми дадоха от болницата.

— В нищо не те обвинявам — размаха ръце Джак. — Просто ми се иска да открия някаква логика в тази работа. Как е възможно една служителка от снабдяването да влезе в контакт с болен от чума пациент на седмия етаж? Къде се помещава това централно снабдяване?

— Доколкото знам, на третия етаж, редом с операционните — отвърна Джанис.

— Добре, благодаря — изправи се Джак. — А сега се махай оттук и отивай да се наспиш!

— Точно това смятам да направя — кимна Джанис.

Джак повлече крака по обратния пък към приемната. Нещата продължаваха да изглеждат безкрайно объркани. Обикновено не е трудно да се проследи пътя на едно заразно заболяване, тъй като той неизбежно минава през семейството и познатите на болните. От първия регистриран случай се разклоняват и останалите — пряко, или чрез преносител на заразата. Просто и ясно, без никакви мистерии. Но при тези случаи на чума нещата не стояха така. Единственият обединяващ фактор беше болницата „Манхатън Дженерал“…

Разсеяно махна с ръка на сержант Мърфи, който току-що беше пристигнал в остъклената си будка на входа. Темпераментният ирландец енергично помаха в отговор.

Джак крачеше бавно, главата му пламтеше. Сюзън Хард е развила симптомите само след еднодневен престой в болницата. Но инкубационният период на чумата е минимум два дни и това е известно на всички. Значи жената е била заразена преди да постъпи в болницата… Обърна се и тръгна обратно към кабинета на Джанис.

— Още един въпрос — подвикна от прага той. — Случайно да ти е известно дали пациентката Хард е посещавала болницата ден-два преди да постъпи за раждане?

— Зададох този въпрос на мъжа й, но той отговори отрицателно — обърна се към него Джанис. — Тя ненавиждала болниците и предпочела да постъпи в последния момент…

— Благодаря — кимна Джак и тръгна да си върви. В душата му се възцари дълбоко безпокойство. От току-що получената информация беше логично да заключи, че огнищата на чума са повече от едно — може би две, а дори и три… Нещо, което практически беше изключено. Другата вероятност е да става въпрос за изключително кратък инкубационен период — по-кратък от двадесет и четири часа… Само по този начин може да се приеме, че Хард е станала жертва на вътрешноболнична зараза — също като Нодълман и Мюлер… Но тук възникваше друг проблем — съществуването на силен и постоянен източник на зараза, което също беше малко вероятно… В края на краищата, колко заразени плъха може да има в една вентилационна система? И колко от тях кихат едновременно?

Влезе в приемното помещение, дръпна спортната страница на „Дейли Нюз“ от ръцете на Вини и го поведе към залата за аутопсии.

— А бе, докторе, защо винаги идваш пръв? — недоволно промърмори санитарят. — Нямаш ли си дом, личен живот?

Джак се обърна и тикна папката на Катрин Мюлер в ръцете му.

— Рано пиле рано пее, забрави ли? — ухили се той.

— Да бе, как не… — промърмори Вини и разгърна папката. — С тая ли ще почнем?

— Ще вървим от известното към неизвестното — кимна Джак. — Тая има положителен флуоресцентен тест, значи е била болна от чума. Да не забравиш да вдигнеш докрай ципа на скафандъра си…

Петнадесет минути по-късно аутопсията започна. Джак отдели необичайно дълго време за външен оглед на трупа. Търсеше следи от ухапвания на насекоми. Това съвсем не беше лесна работа, тъй като Катрин Мюлер беше доста пълна 44-годишна жена със стотици бемки и лунички по кожата. Не успя да открие твърди следи от ухапвания, въпреки че няколко точки му се сториха доста подозрителни. За всеки случай реши да ги фотографира…

— Липсват признаци на гангрена — обяви Вини.

— На пурпура също — добави Джак.

Когато най-сетне се залови с изследването на вътрешните органи, в залата за аутопсии вече цареше обичайното оживление. Повечето от масите бяха заети и колегите му работеха здраво. Някои от тях шеговито му подхвърлиха, че се е превърнал в най-големия специалист по чумата, но той беше прекалено погълнат от работата, за да им обърне внимание.

Белите дробове на Мюлер се оказаха идентични с тези на Нодълман — с обширни области, поразени от пневмония, и силно увредена тъкан. Лимфните връзки и бронхите също бяха тежко засегнати.

— Този случай е дори по-тежък от Нодълман — промърмори Джак. — Чак тръпки ме побиват!

— Не ми говори! — простена Вини. — Писнало ми е от шибаните заразни заболявания! Понякога ми се иска да бях станал градинар…

Огромната фигура на Калвин се появи на вратата малко преди Джак да приключи с дисекцията на вътрешните органи. Придружаваше го дребен мъж, който едва стигаше до гърдите му. Двамата се насочиха право към масата на Джак.

— Нещо необичайно? — попита Калвин и протегна шия над легена с органите.

— Вътрешно случаят е идентичен с вчерашния — отговори Джак.

— Добре — кимна Калвин, изправи се и представи придружителя си: доктор Клинт Ейбълард, главен епидемиолог на град Ню Йорк.

Джак забеляза единствено квадратната челюст на доктор Ейбълард. Отразената светлина в предпазната маска на скафандъра му пречеше да види очите. Дали е във вчерашното си отвратително настроение?

— От доктор Бингъм разбрах, че вече се познавате — добави Калвин.

— Вярно — кимна Джак.

Главният епидемиолог запази хладно мълчание.

— Доктор Ейбълард се опитва да изолира източниците на чумната зараза — поясни Калвин.

— Похвално — промърмори Джак.

— От нас иска да получи цялата налична информация. Може би ще можеш да му помогнеш…

— С удоволствие — кимна Джак. Започна с външния оглед на трупа, подчерта всички съмнителни точици, които биха могли да се окажат ухапвания от насекоми. После премина на общите характеристики на вътрешните органи, описвайки с по няколко думи състоянието на белите дробове, лимфните възли, черния дроб и далака. Клинт Ейбълард мълчеше през цялото време.

— Това е всичко — каза най-сетне Джак и изпъна рамене под предпазния костюм. — Виждате, че този случай е не по-малко тежък от случая Нодълман. Нищо чудно, че и двамата пациенти са починали бързо…

— Нещо относно Хард? — обади се най-накрая Ейбълад.

— Тя е следващата — отвърна Джак.

— Ще имате ли нещо против, ако гледам?

— Това ще реши доктор Уошингтън — сви рамене Джак.

— Няма проблеми — рече Калвин.

— Имате ли някаква теория относно източника на заразата? — попита Джак.

— Още не — хладно отвърна Клинт.

— А някакви идеи? — продължи Джак, опитвайки се да прогони иронията от гласа си. По всичко личеше, че дребното човече е във вчерашното си отвратително настроение.

— Вече вземаме чумни проби от популацията гризачи в района — с нежелание отвърна Клинт.

— Прекрасна идея — кимна Джак. — А как я реализирате практически?

Ейбълард стисна устни, сякаш не искаше да разкрие държавна тайна от особено важно значение.

— С помощта на градската санепидстанция — промълви най-сетне той. — Изпратиха ни специалист по чумните вируси, който се занимава със залавянето и изследването на гризачите…

— Някакъв успех?

— Снощи бяха уловени няколко болни плъха, но нито един нямаше чума…

— А болницата? — Джак добре усещаше нежеланието на Клинт да разговаря, на въпреки това продължи с въпросите.

— Жената, която аутопсирах току-що, е работила в централното снабдяване на „Манхатън Дженерал“. По всичко личи, че и при нея става въпрос за нозокомиално заболяване, както при Нодълман. Как мислите, дали се е заразила от някакъв вирусоносител във или около болницата, или е лепнала чумата директно от Нодълман?

— Не знаем това — призна с нежелание Клинт.

— А имате ли представа за евентуалните пътища на заразата в случай, че се е заразила от Нодълман?

— Проверихме вентилацията и климатичната инсталация на болницата с изключително внимание — отвърна Ейбълард.

— Оказа се, че всички филтри са сменяни в рамките на изискванията и инсталациите са в изправност.

— Лабораторията? — не го оставяше на мира Джак.

— Какво лабораторията?

— Знаете ли, че старшият лаборант е изказал предположение за чума още след първите клинични резултати, но директорът на лабораторията не ги е приел сериозно?

— Не, не зная това — промърмори Клинт.

— Ако този лаборант е бил поощрен да продължи изследванията си, той без съмнение щеше да открие потвърждение за диагнозата си и превантивната терапия отдавна щеше да бъде в ход — отбеляза Джак. — Но за съжаление клиничната лаборатория е поставена под постоянен натиск за снижение на разходите от страна на „АмериКеър“ и по тази причина е била съкратена длъжността надзорник на микробиологичните проби…

— Не съм запознат с това — троснато отвърна Клинт. — Но то едва ли би предотвратило появата на чума.

— Прав сте — кимна Джак. — По един или друг начин вие ще трябва да откриете първоизточника на заразата. Но за съжаление виждам, че днес знаете по този въпрос точно толкова, колкото и вчера… — Стерилната маска скри доволната усмивка, която се появи на лицето му. Изпитваше огромно удоволствие да притисне този плъх и да го постави на мястото му.

— На ваше място не бих си позволил едно толкова категорично заключение — промърмори Клинт Ейбълард.

— Симптоми на заболяването сред болничния персонал? — не му обърна внимание Джак.

— Няколко сестри имат треска и са поставени под карантина. Все още нямаме доказателства, че става въпрос за чума, но подозираме именно това. Всички без изключение са били в пряк контакт с Нодълман.

— Кога ще обработиш Хард? — намеси се Калвин.

— След двадесетина минути. Веднага след като Вини премести оборудването…

— През това време ще си направя общата проверка — рече Калвин, сведе глава към Клинт и попита: — Ще дойдете ли с мен, или предпочитате да останете с доктор Степълтън?

— Ще дойда с вас, ако не възразявате — отговори нисичкият мъж.

Калвин понечи да се отдалечи, после изведнъж спря.

— Между другото, Джак, горе се е събрала цяла глутница репортери, които душат като хрътки за някаква сензация. Предупреждавам те, че нямаш право на никакви изявления без моето изрично разрешение. Засега информация за медиите могат да дават само госпожа Донатело и нейният сътрудник за връзки с обществеността…

— Хич не ми е до разговори с репортерите — увери го Джак.

Калвин кимна с глава и се насочи към съседната маса, следван по петите от Ейбълард.

— На тоя тип никак не му се говореше с теб, докторе — промърмори под носа си Вини. — Лично аз не го обвинявам…

— Малкият плъх се държеше така и вчера, когато се запознахме — кимна Джак. — Не знам какъв му е проблемът, но според мен е малко смахнат…

— Присмял се хърбел на щърбел — ухили се Вини.