Ярослав Хашек
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война (13)

III

На следната сутрин, когато влезе в стаята на фелдкурата, Швейк го намери легнал на кушетката и дълбоко замислен. Фелдкуратът не можеше да си обясни как са могли да го полеят по толкова странен начин, че панталоните му да залепнат о кожената кушетка.

— Господин фелдкурат, разрешете да доложа — рече Швейк, — снощи вие бяхте…

С няколко думи той му обясни, че прави огромна грешка, като мисли, че някой го е полял. Фелдкуратът, главата на когото беше натежала необикновено много, бе изпаднал в депресия.

— Не мога да си спомня — каза той — по какъв начин съм попаднал от леглото на кушетката.

— Та вие въобще не сте лягали в леглото си; щом пристигнахме снощи, ние ви сложихме на кушетката, по-нататък не бяхме в състояние да ви помръднем.

— Аз как се държах? Правих ли въобще някакви глупости? Да не би да съм бил пиян?

— Кьоркютюк — отвърна Швейк. — Съвсем, господин фелдкурат, дори бяхте изпаднали в малък делириум. Вярвам, че ще ви олекне, като се преоблечете и измиете.

— Чувствувам се като пребит — оплака се фелдкуратът — и после много съм жаден. Не налитах ли вчера на бой?

— Не беше толкова страшно, господин фелдкурат. А жаждата е последица от вчерашната жажда. Човек не може да се отърве от нея така лесно. Познавам един дърводелец, който за пръв път се напи срещу новата хиляда деветстотин и единадесета година. На първи януари сутринта той почувствува такава жажда и му беше толкова лошо, че си купи херинги и започна да пие отново. Така той я кара вече четвърта година и никой не може да му помогне, защото всяка събота се запасява с херинги за през цялата седмица. Това е чисто и просто въртележка, синджир марка, както казваше един стар фелдфебел от деветдесет и първи полк.

Фелдкуратът бе изпаднал в истински махмурлук и абсолютна депресия. Ако го чуеше някой в тоя миг, щеше да остане с убеждението, че е редовен посетител на сказките на доктор Александър Батка^[1]: „Да обявим война на живот и смърт на алкохолния демон, който погубва най-добрите ни хора“ и че чете неговите „Сто искри на етиката“.

При фелдкурата всъщност вариантът беше малко по-друг.

— Поне — каза той — да бях пил благородни пития, като арак^[2], мараскин^[3] или коняк, ами съм взел да пия боровка^[4]. Сам се чудя как мога да я пия. Вкусът ѝ е отвратителен. Поне да беше вишновка. Хората си измислят различни мръсотии и ги пият като вода. Да вземем боровката: нито е вкусна, нито пък има някакъв цвят — пари ти само на гърлото. И поне да беше оригинална, неподправен дестилат от хвойна, каквато пих веднъж в Моравия. А тая, вчерашната, трябва да е била приготвена от дървесен спирт и някакви масла. Гледайте само как се оригвам.

— Ракията е отрова — реши той, — тя трябва да бъде неподправена, оригинална, истинска, а не такава, каквато я произвеждат евреите във фабриките си по синтетичен път. Същото е и с рома. Хубавият ром е рядкост.

— Виж, да имаше сега хубава ореховка^[5] — въздъхна той, — тя щеше да ми оправи стомаха. Ама такава ореховка, каквато има господин капитан Шнабел, дето живее в Бруска^[6].

Той започна да се бърка по джобовете и да проверява съдържанието на портмонето си.

— Имам всичко на всичко трийсет и шест крайцера. Дали да продам кушетката — съобразяваше той гласно, — какво ще кажете? Дали ще иска някой да я купи? На хазаина ще кажа, че съм я дал назаем или че някой я е откраднал. Не, няма да я продавам. Ще ви пратя при господин капитан Шнабел да вземете сто крони назаем. Оная вечер той спечели на карти. Ако не ви провърви там, ще идете във Вършовице^[7], в казармата, при поручик Малер. А ако не сполучите и там, ще идете на Храдчани^[8] при капитан Фишер. Ще му кажете, че съм изпил фуража на коня и че трябва да го платя. А ако и там не свършите работа, ще заложим пианото, пък нека става, каквото ще става. За всеки случай ще ви драсна няколко реда. Недейте се обезсърчава лесно. Кажете, че ми трябват, че съм останал съвсем без пари. Кажете, каквото ви дойде на ум, но не се връщайте с празни ръце, защото ще ви изпратя на фронта. Попитайте капитан Шнабел къде купува ореховката и ми купете две бутилки.

Швейк изпълни блестящо задачата си. Неговата чистосърдечност и честното му лице му спечелиха пълно доверие. Навсякъде бяха убедени, че това, което говори, е истина.

И пред капитан Шнабел, и пред капитан Фишер, и пред поручик Малер Швейк намери за уместно да говори не за това, че фелдкуратът имал да дава за фуража на коня си, а за нещо съвсем друго. Той подкрепи молбата на фелдкурата с декларация, че последният имал да плаща алименти^[9]. И никъде не му отказаха.

Фелдкуратът, който през това време се беше измил и преоблякъл, остана много изненадан, когато достойно завърналият се от експедицията Швейк му показа триста крони.

— Аз ги взех наведнъж — каза Швейк, — за да не стане нужда утре или в други ден да търсим отново пари. Всичко мина, може да се каже, доста гладко, само пред капитан Шнабел трябваше да коленича. Той трябва да е голям звяр. Но като му казах, че имаме да плащаме алименти…

— Алименти? — ужасен повтори фелдкуратът.

— Е, да, алименти, господин фелдкурат, обезщетение, което се плаща на измамени момичета. Вие нали казахте да си измисля нещо, а аз не можах да измисля нищо друго. У нас един обущар плащаше алименти на пет момичета едновременно и съвсем се бе отчаял. Той също сключваше заеми и всички вярваха, че е в ужасно положение. Питаха ме що за момиче е, а аз им казах, че е много хубаво, че няма още петнадесет години. Искаха да им дам и адреса му.

— Ей, че каша сте забъркали, Швейк — изпъшка фелдкуратът и започна да се разхожда из стаята. — Какъв позор — каза той и се хвана за главата, — ух, как ме боли тая глава!

— Дадох им адреса на една стара, глуха госпожа от нашата улица — продължи да обяснява Швейк. — Аз исках да изпълня всичко най-добросъвестно, защото заповедта си е заповед. Не исках да им дам възможност да ме пратят по дяволите — затова трябваше да измисля нещо. Освен това, господин фелдкурат, в коридора чакат за пианото. Доведох ги, за да го откарат в заложната къща. Няма да е лошо да махнем пианото оттук. Ще се отвори повече място и ще имаме повече пари на разположение. Известно време ще ни е мирна главата. А ако хазаинът попита какво сме намислили да правим пианото, ще му кажа, че теловете му са се покъсали и го изпращаме във фабриката за поправка. На портиерката казах вече, та да не се усъмни, като вземат да го изнасят и товарят. И за кушетката намерих купувач. Един мой познат, търговец на стари мебели. Ще дойде следобед. Кожените кушетки днес вървят добре на пазара.

— Още нещо не направихте ли, Швейк? — попита фелдкуратът, като продължаваше да се държи за главата. Лицето му се бе изкривило в отчаяна гримаса.

— Тъй вярно, господин фелдкурат, вместо две шишета ореховка, каквато купува господин капитан Шнабел, донесох пет шишета, за да имаме в запас и да има какво да пием. Да влязат ли да изнесат пианото, докато не са затворили заложната къща?

Фелдкуратът безнадеждно махна ръка и след малко пианото бе натоварено на една кола.

Когато се върна от заложната къща, Швейк намери фелдкурата, седнал пред отворено шише ореховка, да псува, защото пържолата, която му донесли за обед, била сурова.

Фелдкуратът отново беше във форма. Той заяви на Швейк, че от утре ще започне нов живот. Пиенето на алкохол било просташки материализъм, необходимо било да се живее духовен живот.

Във философски дух той говори около половин час. След като отвори третото шише, дойде търговецът на стари мебели и фелдкуратът му продаде на безценица кушетката, като го покани да побеседват. Остана много недоволен, когато търговецът се извини с обстоятелството, че отива да купи още някаква нощна масичка.

— Жалко, че нямам такава — каза фелдкуратът с упрек в гласа си. — Човек никога не може да предвиди всичко.

След като търговецът на стари мебели си отиде, фелдкуратът започна приятелска беседа с Швейк, с когото изпи следващото шише. Една част от разговора им бе посветена изключително на личното отношение на фелдкурата към жените и картите.

Те седяха дълго. Вечерта изненада Швейк и фелдкурата в приятелски разговор.

През нощта обаче положението се измени. Фелдкуратът се върна във вчерашното си състояние, смеси Швейк с някого другиго и му каза:

— Не, моля ви се, недейте си отива, помните ли червенокосия фелдфебел-школник от обоза?

Тая идилия продължи дотогава, докато Швейк не каза на фелдкурата:

— Стига толкова, до гуша ми дойде: пръждосвай се сега в леглото и захърквай веднага, разбра ли!

— Ще се пръждосам, миличък, ще се пръждосам — как да не се пръждосам! — забърбори фелдкуратът. — Помниш ли как ти пишех домашните по гръцки, когато бяхме в пети клас? Вие нали имате вила в Збраслав? И можете да си се возите с параход по Вълтава. Знаете ли какво е Вълтава?

Швейк го накара да се събуе и съблече. Фелдкуратът го послуша, като протестира пред някакви непознати лица.

— Виждате ли, господа — обърна се той към скрина и фикуса, — как се държат с мене моите роднини?

— Не искам да зная роднините си — реши той внезапно, като легна в леглото. — Дори небето и земята да се съюзят срещу мене, пак не искам да ги зная…

Из стаята се разнесе хъркането на фелдкурата.