Нешка Робева, Маргарита Рангелова
От Ротердам до Амстердам (8)

* * *

Така тръгнах за Лондон с Валя, Илиана и Кристина, резерва — Анелия. Тренировките ме безпокояха. Кристина горе-долу се стабилизира, но Валя бе съвсем без настроение. Играеше, но като че не бе в залата. Малко бях объркана. Знаех каква си мисли Валя. Това, което и аз. Съветският отбор идваше стабилизиран, готов за голяма битка. Ние бяхме разбита команда. Международните съдийки бяха благосклонни към дъщерята на Жулиета. Илиана вече бе привлякла вниманието в Мадрид, Валя я бяха позабравили… Така и така всичко тръгна с главата надолу — в тези напрегнати дни направих един ход, който никога в друг случай не бих си позволила. Попитах Анелия:

— Какво ще кажеш, ако играеш вместо Валя?

— Тя ли го иска?

— Не, на нея аз ще й обясня… Момичето бе стреснато.

— Как ще погледна после кака Валя в очите?

И аз не знаех как ще погледна Валя в очите, но вече ми беше ясно, че точно тя ще е жертвата. Знаех как се носят из кулоарите съдинките и обменят „между другото“ информация. Знаех как е: „Ах, Дерюгина… невероятната Томас… ами онази прелест Габашвили…“ Знаех, че някои от нашите ще казват: „Вие пък да видите Кристина“. Други: „Илиана е така напреднала“. И името на Валентина по тези коктейли и бегли срещи в коридорите на хотела няма да се спомене. Знаех, че това вече е присъда.

Трябваше обаче да зная и това, че Анелия ще вдигне теза нейни учудени очи и ще ме запита как ще погледне кака си Валя. Само това ми липсваше в този момент — онова там да не спи и да си мисли как така предавам кака й Валя. На всичко отгоре ден преди състезанието пристигна Светла и обяви, че от София й казали да тръгва, защото тя ще играе. Това вече бе последното от удоволствията преди Лондонското световно първенство. Разбира се, Светла не игра, но и без нея грижите ми не бяха малко.

Започна Валентина — една безупречна лента и 9,15. Това в слабия поток, в който се беше паднала, беше висока оценка — най-високата до момента, но на мене вече ми беше ясно, че присъдата на Валя е прочетена. Стана това, от което се страхувах, въпреки че ако Анелия се беше съгласила да я замести, нямаше да мога да й обясня всичките си опасения и у Валентина щеше да остане огорчение за цял живот. Сега огорчението беше от друг характер, съвсем непонятен за това момиче, въпреки че беше се състезавало вече доста дълго. Кристин Гюрова взе златен медал на въже и сребърен на лента. Илиана Раева — златен на бухалки, сребърен на топка, на петстотин от бронзовия в многобоя. На бухалки Илиана стигна до шампионската титла след бурен протест на публиката, който принуди съдийките за пръв път в историята на този спорт да си променят оценката.

Не знаех, че мога да бъда толкова щастлива. Ето че тази най-неблагодарна професия има своите отплати за всички грижи, за всички тревоги. Не беше ми се случвало от много години такова чудо — една нощ, в която не мога да заспя от радостна възбуда.

Идва Илиана след състезанието тържествена, щастлива. Носи златния медал:

— Другарко, този медал е за вас!

Казвам й, че за медалите се воюва, не се подаряват, но тя стои, не може да разбере как така ще й откажа такъв царски подарък.

— Добре, Илианче, догодина, когато станеш абсолютна европейска шампионка, ще ми подариш един от медалите си. Тогава ще имаш повече.

Сега мога и да се шегувам, но Илиана го бе приела съвсем сериозно и след година ми носи златния от многобоя:

— Обещахте ми да го вземете. Разбрах, че искате златен, ама голям…

Златен. Винаги само това съм искала — златен. В този ден, когато се шегувах с Илиана за европейското, още не мислех за него. Лондон, който до вчера ми се виждаше объркан и никакъв, сега беше слънчев, радостен. Щях да го запомня с хубаво. Илиана се утвърди като силен многобоец и като силен боец. Кристина надмина и най-смелите ми надежди. Успя да се мобилизира и постигна това, което досега не беше и се случвало — в два уреда да изяви класата си. Можеше още повече да се съжалява за слабата й подготовка. Имаше много по-големи възможности. Беше ми мъчно за Валентина. Беше ми мъчно и за Анелия. Знаех, че след това ще ми е много трудно да възстановя доверието на това толкова добро момиче. Трябваше ми доста време да се доближа до него, да започна всичко отначало, но вече от други, много по-неблагоприятни позиции.

Световното първенство в Лондон приключи след всички тези бури с неочаквано добър баланс. Два златни, два сребърни медала. При това в четирите уреда. Българската школа напомняше за себе си след шест години. Жалко, че Кристина забрави пътя към тренировъчната зала след този успех. Това беше ярка, мощна, ефектна състезателка. При системна подготовка можеше дълго да властвува в големите зали. Илиана продължи с удвоена енергия. Вече все по-рядко можеше да се чуе, че е уморена, че й тежи тренировката. При това имаше всички основания да бъде уморена, защото натоварванията й се увеличиха. Смятах, че сега особено важно е да смени изцяло програмата си, да се яви на следващото състезание нова и много по-силна.