Владимир Мегре
Звънтящият кедър (21)

Да разгадаеш тайната

Стоях в кухнята на малката си московска квартира пред масата с изстиналите кренвирши и спящия върху книгата за Анастасия Альоша Новичков. Дадох си дума да намеря начин отново да събера капитал, да си върна кораба, за да мога да го отправя по същия маршрут, по който се срещнахме с Анастасия. Но не за да търгувам, както беше по-рано, а за да изпратя кораба на плаване в периода на белите нощи — да могат Льоша Новичков, Антон и Артьом да си починат нормално в най-хубавата каюта. Исках това плаване и за онези, които се опитаха независимо от трудностите и като пренебрегваха собствените си материални облаги, да организират сдружение на предприемачите с чисти помисли.

Каква е тази идея? Защо така привлича хората? Защо тя стана близка и на мен? Каква тайна се крие в нея? Необходимо е да разберем това в детайли, да се опитаме да разгадаем тайната, предназначението й. И защо хората се запалват с мечтата на отшелницата от тайгата? Какво е скрито в нея? Как да разгадаеш тайната?

Журналистката от «Московска правда» Катя Головина се опита да го направи, питайки студентите: «Какво ви движи, какъв личен интерес имате?» Но те не могли да отговорят ясно, само казали: «Тази работа си струва.» Значи, и те действат интуитивно. Но какво стои зад тази интуиция?

* * *

В Московска печатница номер единайсет, за нейна сметка беше напечатана първата тъничка книжка за Анастасия в тираж две хиляди. Защо генералният директор Генадий Владимирович Груця реши да напечата книжлето на неизвестен автор? Защо го направи и независимо от финансовите затруднения използва не вестникарска, а подобрена офсетова хартия?

Продавах сам първите книжки до изхода на станция «Таганска». После започнаха да ми помагат първите читатели. Възрастна жена всеки ден я продаваше до метростанция «Добриненска». Тя обясняваше подробно на всеки, който отиваше при нея, че книжката е хубава. Защо? Читателите започнаха да я продават и в почивните станции около Москва — сами пишеха обяви и организираха читателски срещи с почиващите. След това търговският директор на Московския издателски концерн Юрий Анатолиевич Никитин изведнъж реши да предплати още нови две хиляди екземпляра. Действията му бяха странни.

Той пристигна с кола и каза: «Днес заминавам със сина си за чужбина на турнир по тенис. Полетът ми е вечерта. Трябва да успея да внеса предплатата.»

Той плати новия тираж. Когато дойде време да го получи, Никита ми каза: «Ние не търгуваме с книги през лятото. Аз ще взема няколко пакета, с останалите се разпореждай сам. Ако се появят пари, ще ми върнеш дълга.» Много «защо» са свързани с тази книга — от началото на работата по ръкописа и до ден-днешен. Тя е като жива, сама притегляше хората и с тяхна помощ пробиваше в живота. Аз смятах събитията, свързани с нея, за случайни — но случайностите започнаха да се подреждат във взаимосвързана поредица. Сега не знам кое е случайност и кое — закономерност. Не мога да ги различа.