Владимир Мегре
Звънтящият кедър (14)

Разрушителната сила

Докато оглавявах своята първа кооперация, се убедих на практика каква разрушителна сила, съсипваща материалното благосъстояние, може да стане нарушаването на човешките взаимоотношения и нетърпимостта един към друг. После разбрах, че именно по тази причина се разпадат много колективи. А всичко може да започне от едно нищо.

Така именно и стана в моята първа кооперация. Тя се разпадна, а Заедно с това се разрушиха и няколко семейства. До ден-днешен не мога да разбера как да се противопоставя на тази сила, която възниква спонтанно и не е подвластна на здравия смисъл!

Всичко започна с това, че реших да купя извънградски чифлик. Поръчах това на Алексей Мишунин — домакин и снабдител на кооперацията. Той оформи всички необходими документи по покупко-продажбата. Аз отидох да видя — голяма къща, два декара двор, баня, гараж и оранжерия. Наистина излишни бяха овцете и кравата, но Мишунин каза, че хазяите трябвало да заминат и искали да продадат всичко заедно. За кравата имало фураж, а с жена от селото, която ще я дои, той вече се разбрал.

На другия ден свиках събрание на членовете на кооперацията. Съобщих за покупката. Изясних целта на придобивката — къщата беше предназначена за посрещане на гости, за почивка на членовете на кооперацията и за провеждане на празници. Трябваше всички заедно да благоустроим имота, да ремонтираме къщата и да модернизираме кухнята.

Мъжката половина на кооперацията подкрепи идеята с голямо въодушевление, но жените започнаха да си шушукат. Не разбрах коя от тях породи крамолата. Накрая жена ми тегли чертата, като се изказа от тяхно име. Каза, че аз и мъжете от нашия колектив сме престъпили всички граници на приличие по отношение на жените.

— Ние заедно с вас работим в кооперацията, чистим всеки ден, готвим всеки ден, занимаваме се с децата… На вас това малко ли ви е? И сега искате още и в този чифлик да мъкнем като магарета, да правим ремонт, а след това да обслужваме приемите и гуляите ви!

И се започна… Жените си го изкараха на мъжете заради своите лични, семейни и други неудовлетворения. Това го разбрах, когато една от тях кресна:

— На вас само ви дай табла да удряте и пред телевизора да тъпеете.

А в нашата кооперация никой от мъжете въобще не играеше табла — нейният мъж, пожарникарят, играел табла, но той не работеше при нас. Особено се развихриха жените на работниците от кооперацията. Една от тях откачи и право пред всички изтърси на мъжа си:

— Сега ми смърдиш на пот и на евтини цигари (той обичаше да пуши „Прима“), а после още и на оборски тор ще ми завониш!

Настъпи пауза. Мъжът си пое сподавено въздух, зачерви се и рече:

— Аз нарочно ще се вмириша на гюбре, за да не ми се навираш ти, похотлива жено.

Тя се разплака. Жените веднага започнаха да я утешават и бесните още по-силно ги хванаха — закрещяха разни обидни думи. При нас работеше Женя Колпаков — измисляше ни приспособления, които увеличаваха производителността, правеше всякакви ремонти. Те се нахвърлиха върху него:

— Имаме си тук изобретатели, а след тях една година чистим!

И до политиката стигнаха:

— Горбачов само говори, а Раиса Максимовна зад него върти ръчката…

Обявих почивка. Мислех, че някак си ще се успокоят. След почивката всички седнаха, външно сдържани, но вътрешно се усещаше напрежение. Жена ми от името на жените с привидно спокойствие, но със злорадство в гласа постави ултиматум:

— Разбира се, ако ви се иска извънградска резиденция, моля, но на нито една от нас кракът й няма да стъпи там. Значи, тя ще бъде само ваша. А тъй като парите ни са общи и вие без нас нямате право да ги пилеете, за компенсация ще ни дадете една кола с шофьор, специално за нашите домакинства. Ние ще я използваме поред.

— Отлично — разнесе се от страна на мъжете. — Задавете се! Каквото искате ще ви дадем, само да не се мяркате там!

— Те ще си намерят колхозни мацки там на село.

— Нека си намерят. Мацките бързо ще се разбягат, като разберат с кого си имат работа!

Никой от мъжете, чиято жена работеше в кооперацията, тази вечер не се прибра вкъщи. Беше петък и ние заминахме за нашата „хасиенда“.

Огледахме всичко там, правихме планове по благоустрояването, в събота напалихме руската баня. Местната жена по молба на Мишунин дойде и издои кравата. Ние гледахме как прави това. Беше приятно. Кравата беше спокойна, не се опъваше. Сега е наша. Жената ни предупреди, че няма винаги да може да я дои. Трябва да потърсим още някой.

Вечерта се изкъпахме в банята, сами си сготвихме вечеря. Трапезата стана бижу! Мишунин изпържи риба. Сложихме бира и водка. Седнахме да вечеряме. И изведнъж чуваме: „Му-у-у“ — кравата. Станахме и отидохме в обора. Време беше да се дои, а доячката я нямаше. Стояхме ние, осем мъже, пред кравата и не знаехме какво да правим.

Изобщо може ли да се обясни какво става понякога с хората при появата на животните? Живееш си — живееш нормално и на никакви животинки не обръщаш внимание. И изведнъж попадаш в ситуация, когато вкъщи се появява животно — котка, куче или нещо друго — и у човека възникват чувства към него като към дете. Тревожиш се, преживяваш… Откъде идва това? Може би действително първият човек Адам, когато Бог му заръчал да даде имена на всички твари, докато ги именувал, ги е обикнал и тази любов е останала някъде дълбоко в човека и се проявява от време на време. Така ли е — Господ знае. Само че ние обикнахме тази крава и тя, изглежда, почувства нещо към нас. И от това ето какво произтече. Серьожа Хадаков каза:

— Изглежда, млякото ще разкъса вимето й. Трябва да се направи нещо.

Нахвърлихме се върху Мишунин: „Абе, за какво купи крава!“ В същото време ни дожаля да я продадем — за един ден се привързахме към нея като към роднина.

Кравата ни гледаше с тъжни очи и мълчеше. После обърна главата си към мен и измуча: „Му-у-у“. Така умолително измуча, че казах на Мишунин:

— Щом си я купил, започвай да я доиш незабавно!

Мишунин бързо донесе съд, сложи си кърпа, оставена от доячката, и влезе през оградата при кравата. Помоли ни да не си отиваме: „… че то не се знае…“ Тя го допусна, позволи му да я издои. Ние донесохме на кравата вода, сложихме й сено, давахме й хляб, а Мишунин доеше… Отначало струйките бяха слаби, понякога изтичаха покрай съда, но после започна да става по-добре. Минаха петнадесетина минути, а струйките не свършваха. Мишунин, незнайно защо, каза шепнешком:

— Пот. Потта ми пречи.

Събрахме носните си кърпи и Серьожа Хадаков влезе зад оградата да избърше потта на Мишунин. Клекна до него, гледаше как върви доенето и от време на време бършеше потта от челото на Алексей. И изведнъж чухме възмутения шепот на Сергей:

— Какво правиш? Ти съсипваш кравата! От дясната ти ръка излиза хубава струйка, а от лявата — три пъти по-слаба. Така можеш да изкривиш вимето й.

— Пръстите… — шепнеше Мишунин — пръстите на лявата ми ръка изтръпнаха. Ти по-добре ми помогни.

Серьожа Хадаков доближи кравата от другата страна и те започнаха заедно да я доят.

След половин час, а може би и повече, издоиха цяла кофа.

След вечерята пихме току-що издоено мляко и то ни се стори най-вкусното мляко, което някога сме опитвали през живота си.

Рано сутринта ни събуди доячката и учудено ни каза, че се е опитала да издои кравата, но неизвестно защо тя не я е допуснала до себе си.

Ние отново отидохме в обора. Направихме всичко както предишната вечер и кравата се остави да я издоим.

— Гледай ти! — рече жената. — Щом като се харесахте на кравата, сами ще трябва да я доите. И това ре случва. Кравите не допускат всеки.

А нашата крава се оказа много капризна. Не стига, че не допускаше никоя от наеманите от нас доячки, но искаше и по време на доенето някой от нас да стои до нея пред мутрата й и да я храни, да й говори, а и двама заедно да я доят. Значи, за всяко доене трябваше да ходим по трима. Така и се разпределихме — по трима. Мислихме да караме така, докато я продадем. Но в селото бързо се разнесе мълвата, че кравата ни е капризна. Купувачите идват, опитват да я доят — не става. И се отказват да я купят, дори на безценица. Вярно, поставих условие — да не я колят за месо.

Извикахме ветеринарния и той каза:

— Такова нещо се случва, момчета. Животното свиква с някого и дълго време не допуска друг. И за какво ви трябваше да я свиквате така?

Не ни посъветва нищо особено, но ни каза, че нашата крава е стелна, значи бременна. Когато му дойде времето, трябва да се приготвим за раждането. Ветеринарят ни каза приблизителното време. Ще разберем по това, че млякото ще спре.

Тъй като мъжете бяхме принудени да дежурим по трима, ние прекарвахме много време в „хасиендата“. Налагаше се и да нощуваме там.

Нашите жени не можаха да разберат, че имаме проблеми с кравата, защото си бяха дали дума да не стъпват в „хасиендата“ и смятаха разказите ни за кравата за претекст. Жените, които работеха в кооперацията, и нашите собствени жени съвсем изперкаха. Започнаха да пускат непристойни шегички. Тази, която говореше за неприятната миризма на мъжа си, каза:

— Само на такива извратени типове можеше да се случи такава извратена крава…

И той не й остана длъжен:

— По-добре цял живот да доя мълчалива крава, отколкото да слушам твоите глупости.

След това окончателно се премести да живее в „хасиендата“, а по-късно се разведе. Ожени се за млада селянка с дете и стана добър фермер.

Кравата спря да дава мляко. Ние по съвета на ветеринаря се приготвихме за раждането. Но кравата роди без проблеми и сама. Роди биче — много хубаво. Когато повикахме ветеринаря, той погледна и каза:

— Виж ти. Нямам какво да правя. Тя сама е направила всичко. Сега само поддържайте чистота. Хранете я добре.

По-късно ни се удаде да продадем в добри ръце кравата и теленцето. Ходехме да гледаме какъв хубавец стана нашето биче. И с кравата всичко беше наред. И досега си спомняме за нея. Интересно — дали и тя ни помни? С кравата се оправихме, но не можахме да възстановим взаимоотношенията си в колектива.

Тогава разделих кооперацията и организирах още една фирма. Аз започнах да пътувам на дълги търговски рейсове по река Об на север с взетия под аренда кораб. В почивките между пътуванията правех туристически рейсове за руски и чужди предприемачи.

За себе си извадих поука, че задължително условие за успех, освен всичко друго, са и взаимоотношенията в колектива, вярата не само в своите способности, но и в способностите на другите. Вярата в околните увеличава техните способности.