Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

96.

Мокра и трепереща, Сюзан се бе сгушила на дивана във „Възел 3“. Стратмор бе метнал сакото си върху раменете й. Трупът на Хейл лежеше само на няколко крачки от тях. Сирените виеха тревожно. Корпусът на TRANSLTR остро изпука като лед на повърхността на замръзнало езеро.

— Отивам да изключа захранването централно — каза Стратмор и успокояващо сложи ръка върху рамото й. — Веднага се връщам.

Сюзан го проследи с невиждащ поглед как тича през залата на „Крипто“. Това не беше онзи полупарализиран човек отпреди десетина минути. Командър Стратмор отново бе намерил себе си — логично мислещ, сдържан, правещ, каквото трябва.

Последните думи на прощалното писмо на Хейл се носеха в главата й като влак без машинист: „Най-много от всичко съжалявам за Дейвид Бекър. Извини ме, бях заслепен от амбиция“.

Кошмарът на Сюзан Флечър беше получил потвърждение. Дейвид беше в опасност. А може би вече бе прекалено късно да се направи нещо за него. „Най-много от всичко съжалявам за Дейвид Бекър“.

Вгледа се в предсмъртното писмо. Хейл дори не го бе подписал… само бе напечатал името си накрая: Грег Хейл. Беше излял душата си, беше натиснал PRINT и после се бе застрелял… ей така. Хейл се кълнеше, че никога няма да се върне в затвора, и бе удържал на клетвата си… избирайки смъртта.

— Дейвид… — изплака тя.

В този момент, на три метра под земята, командър Стратмор слизаше от стълбата на първата площадка. Беше отвратителен ден на провали. Онова, което бе започнало като патриотична мисия, бе излязло от контрол. Беше се видял принуден да взема невъзможни решения и да извършва ужасни деяния… да прави неща, на които дори не бе допускал, че е способен.

„Беше решение! Беше единственото проклето решение!“ Трябваше да постави на първо място дълга: родината и честта! Стратмор знаеше, че все още разполага с време. Трябваше да изключи TRANSLTR. Можеше да използва пръстена, за да спаси най-ценната база данни на страната. „Да помисли си той, — наистина все още не е късно“.

Огледа катастрофата около себе си. Всички монтирани в тавана оросители на противопожарната система разпръскваха вода. TRANSLTR буквално стенеше от напрежение. Сирените виеха. Въртящите се светлини приличаха на спускащи се в гъста мъгла хеликоптери. Но той не виждаше само това — не можеше да извади от главата си образа на Грег Хейл… младият криптолог, вперил умолително поглед към него и после… изстрелът. Смъртта на Хейл бе за родината… за честта. АНС не можеше да си позволи нов скандал. Стратмор имаше нужда от изкупителна жертва. Освен това Хейл беше ходеща адска машина със закъснител.

Мислите на Стратмор бяха прекъснати от звъна на мобилния му телефон — едва го чу от сирените и съскащата пара. Откопча го от колана си, без да забавя ход.

— Слушам.

— Къде ми е ключът? — властно попита познат глас.

— Кой се обажда? — извика Стратмор, за да преодолее шума.

— Нуматака! — изръмжа гневният глас. — Обеща ми ключа.

Стратмор продължаваше да върви.

— Искам „Цифрова крепост“! — изсъска Нуматака.

— „Цифрова крепост“ не съществува! — изсумтя Стратмор.

— Какво?!

— Неразбиваемият алгоритъм не съществува!

— Разбира се, че съществува! Виждал съм го в интернет! Хората ми вече дни наред се опитват да го отключат!

— Това е зашифрован вирус, глупако! И си голям късметлия, че не можеш да го отвориш!

— Но…

— Сделката се разваля! — извика Стратмор. — Аз не съм „Северна Дакота“! Забрави, че някога съм го споменавал!

Той затвори клетъчния телефон, изключи звъненето и гневно го закачи пак на колана си. Повече прекъсвания нямаше да има.

На деветнайсет хиляди километра от него Токуген Нуматака стоеше смаян до прозореца на офиса си. Пурата „Умами“ висеше отпуснато в устата му. Сделката на живота му току-що се бе разпаднала пред очите му.

Стратмор продължи да слиза. Край на сделката. „Нуматек Корпорейшън“ никога нямаше да получат неразбиваем алгоритъм… и АНС никога нямаше да има мечтаната „задна врата“.

Колко дълго беше планирал и подготвял всичко… и колко внимателно бе избрал точно „Нуматек“. „Нуматек“ бе богатият и доста вероятен победител в търга за ключовата фраза. Никой нямаше да има никакви съмнения, ако ключът се окажеше точно в техни ръце. И съответно едва ли можеше да се намери друга компания, която някой би заподозрял по-малко от „Нуматек“ в сговор точно с американското правителство. Токуген Нуматака бе представител на старата Япония — Япония отпреди безчестието. Той мразеше американците. Мразеше храната им, ненавиждаше навиците им, но най-вече не можеше да понася контрола им върху световния пазар на софтуер.

Мечтата на Стратмор бе смела — шифър, превърнат в световен стандарт, със „задна врата“, достъпна само за АНС. Така бе искал да сподели тази мечта със Сюзан и да я реализира рамо до рамо с нея, но знаеше, че на това не е писано да се сбъдне. Макар да бе сигурно, че смъртта на Танкадо ще спаси в бъдеще живота на хиляди, Сюзан никога не би се съгласила на това — тя беше пацифистка. „И аз съм пацифист — помисли си Стратмор, — но не мога да си позволя лукса да действам като пацифист“.

Не бе имал никакви съмнения кой ще убие Танкадо. Танкадо бе в Испания, а Испания означаваше Улохот. Четиридесет и две годишният наемник бе сред любимите му професионалисти. Работеше за АНС от години. Роден и израсъл в Лисабон, Улохот бе изпълнявал задачи за АНС из цяла Европа. И нито веднъж не бе оставил улики, които да го свържат с Форт Мийд. Единственият проблем бе, че Улохот бе глух и телефонната комуникация с него бе невъзможна. Неотдавна Стратмор бе организирал да доставят на Улохот последната играчка на АНС — джобния компютър „Монокъл“. После сам си бе купил SkyPager и го бе програмирал да работи на същата честота. От този момент връзката с Улохот бе станала не само мигновена, но и непроследима.

Първото съобщение, което му бе изпратил Улохот, бе толкова просто, че изключваше всякаква възможност за грешка. Вече го бяха обсъдили. Убий Енсей Танкадо. Вземи ключовата фраза.

Стратмор никога не се бе интересувал как точно Улохот върши магията си, но той отново се бе справил. Енсей Танкадо бе мъртъв, а властите бяха убедени, че става дума за сърдечен удар. Убийство по учебник… с едно изключение — Улохот не бе преценил добре мястото. Явно смъртта на Танкадо на обществено място бе необходима част от илюзията. Само че за нещастие хората наоколо се бяха намесили прекалено бързо. Улохот се бе видял принуден да се скрие, преди да има възможност да претърси трупа за ключа. А когато пушилката се бе уталожила, тялото на Танкадо се бе озовало в ръцете на съдебния патолог.

Стратмор бе побеснял — Улохот проваляше мисия за пръв път и това бе станало във възможно най-неподходящ момент. Вземането на ключа бе критично важно, но Стратмор бе осъзнал, че е безумие да изпрати глухия Улохот в моргата. Затова бе потърсил други възможности. Една втора схема на действие бе започнала да се материализира и изведнъж Стратмор бе видял шанс да спечели на два фронта и да осъществи две мечти вместо една. Така че бе събудил Дейвид Бекър в шест и половина сутринта.