Дан Браун
Цифрова крепост (39)

38.

Хейл я изгледа втренчено.

— Какво има, Сю? Изглеждаш ужасно.

Сюзан потискаше надигащия се в нея страх. Само на три метра от нея мониторът на Хейл светеше като лампа.

— Аз… нищо ми няма — неубедително отговори тя; бореше се с напиращото й да изскочи от гърдите сърце.

Но Хейл стоеше и я гледаше с недоумение.

— Да ти налея вода?

Само че Сюзан не можеше да му отговори. Проклинаше се. „Как можах да забравя да затъмня проклетия монитор?“ Съзнаваше че в мига, в който Хейл разбере, че е ровила през терминала му, ще заподозре, че е разбрала истинската му самоличност — „Северна Дакота“. Страхуваше се, че е готов на всичко, та тайната му да не напусне „Възел 3“.

Какви бяха шансовете й за успех, ако се втурнеше към вратата? Близки до нула.

Изведнъж някой заудря по стъклената стена и Хейл и Сюзан трепнаха едновременно. Беше Чартрукян — удряше с потните си юмруци по стъклото отново и отново. Изглеждаше като човек, видял Армагедон.

Хейл се намръщи и каза на Сюзан:

— Веднага се връщам. Пийни вода. Много си бледа. — И излезе.

Сюзан пое дълбоко дъх, бързо се върна при терминала на Хейл и намали яркостта. Мониторът потъмня.

Сърцето й биеше бясно. Тя погледна през стената — двамата мъже оживено разговаряха в залата на „Крипто“. Чартрукян явно не бе изпълнил заповедта да си ходи у дома. Младият сис-сек беше изпаднал в паника и сега изливаше тревогите си пред Грег Хейл. Сюзан знаеше, че това няма никакво значение Хейл несъмнено бе в течение на всичките им проблеми.

„Сега само трябва да се добера до Стратмор — каза си тя. — И то максимално бързо“.