Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

60.

Двуцвет тръгна по тесния коридор, който водеше от верандата към дансинга. Обърна глава, за да провери в отражението как му стои безопасната игла, и усети зад себе си застрашителното присъствие на висок човек. Обърна се рязко, но вече беше прекалено късно. Две ръце като клещи с лекота го приковаха до огледалната стена.

Пънкът опита да се изскубне.

— Едуардо? Ей, пич, ти ли си? — Усети ръка да минава през портфейла му, но миг по-късно отново бе здраво притиснат към стената. — Еди! — извика пънкът. — Стига си се ебавал! Някакъв тип търсеше Меган. — Човекът го държеше здраво. — Ей, Еди, пич… престани! — Но когато най-сетне се досети да погледне в огледалото, в което бе натиснато лицето му, видя, че човекът зад него изобщо не е неговият приятел.

Лицето беше обсипано с белези от шарка. Две безжизнени очи го гледаха иззад очила с телени рамки. Мъжът се наведе напред и опря уста в ухото на Двуцвет. Странен, задавен глас задавено изграчи:

— Adonde fue? — Къде отиде той? — Гласът определено беше много странен.

Пънкът замръзна, парализиран от страх.

— Adonde fue? — повтори гласът. — El Americano.

— Ъъ… на летището. Aeropuerto — заекна Двуцвет.

— Aeropuerto? — повтори мъжът. Тъмните му очи внимателно наблюдаваха устните на Двуцвет в огледалото.

Пънкът кимна.

— Tenia el anillo? — Намери ли пръстена?

Ужасѐн, Двуцвет само завъртя глава.

— Viste al anillo? — Ти видя ли пръстена?

Двуцвет се поколеба. Какъв беше правилният отговор на това?

— Viste al anillo? — настоя приглушеният глас.

Двуцвет кимна утвърдително, надяваше се честността поне веднъж да му помогне. Не се случи така. Секунди по-късно тялото му се свлече на пода с пречупен врат.