Тимъти Зан
Сделка за кобри (34)

34.

Азрас беше на двадесет километра от мястото, където Джин беше скрила колата на Доло — доста голямо разстояние дори за кобра, и тя имаше достатъчно време да се тревожи за онова, което я чакаше в града. Още едно основание да бъде благодарна, че сутрешният крос беше напълно лишен от събития.

Темпото й беше добро и тя стигна в града точно когато небето на изток започваше да просветлява. Някои от продавачите на най-близкия пазар бяха започнали да отварят павилионите си и тя премина по улиците, преструвайки се, че изпълнява различни поръчки. Чувстваше се по-сигурна, отколкото през първите дни на Квазама. Облечена бе като мъж от долната класа, косите й бяха покрити с грижчиво нагласена перука, чертите на лицето й бяха леко променени с гел — сиреч беше съвсем безинтересна, особено за хора, които мислеха, че има и по-интересни неща за гледане.

Във всеки случай така беше на теория — а май даваше резултат и на практика. Джин си купи закуска — добро угощение след деня, прекаран с блокчетата храна за аварийна ситуация — разхожда се един час из пазарния площад и наблюдава как започва новият ден за жителите на Азрас.

Беше забравила да попита Доло кога ще започне набирането на работната група, но когато мина през центъра, видя, че времето не е критично. Приличната на парк открита част беше пълна с хора, повечето наредени на извита опашка, която свършваше пред няколко маси в единия край. Тя гледа няколко минути, пресметна за колко време ще бъде обработена цялата опашка и се махна. Без Доло щеше да е глупаво да се опита да влезе в работна група, а докато кандидатите не се разотидеха, нямаше голяма възможност да опита нещо по-умно.

Върна се след час и откри, че ще минат поне още тридесет минути, преди цялата опашка да се източи. Провря се през тълпата, която вече беше минала пред масите и очакваше резултатите, и отиде при паркираните автобуси. Транспорт за Мангъс, вероятно. И най-простият начин да проникне там, при условие че може да намери някое скришно място в някой от тях.

И неочаквано видя, че върви право срещу Доло.

За щастие той приближаваше предния край на опашката и, изглежда, беше насочил вниманието си към масите отпред. „Благословени да е ангелът, който бди над глупаците“ — промълви Джин и се отдалечи на безопасно разстояние от него. Зад него, близо до автобусите, имаше друга официална маса и край нея се мотаеха група мъже. На практика те предотвратяваха всякаква възможност за приближаване до автобусите от тази страна. Ако заобиколеше от другата…

Мисълта й секна. Един от мъжете в тази група оглеждаше съсредоточено тълпата…

Беше Радиг Нардин. Вероятно търсеше Доло.

Джин замръзна. Покрай тревогите си около Мофрен Омнати и шахни почти беше забравила за това, че не ги искат с Доло в Мангъс. Но онези очевидно не ги бяха забравили… и след като се бяха видели в Милика преди по-малко от четири дни, вероятността Нардин да не познае Доло беше минимална.

А освен това той продължаваше да търси…

Какво да направи? Да го зашемети със звуковото си оръжие, надявайки се другите да предположат, че му е станало лошо, и да го отнесат за оказване на първа помощ? Но за целта трябваше практически да застане пред него, за да предизвика този шок, без околните да почувстват нещо. Да използва лазерите си и да запали някой от автобусите? Не. Със своя висок ранг Нардин нямаше да е от онези, които ще хукнат да гасят пожара. Освен това с предизвиканата по този начин безредица най-вероятно просто щеше да спре товаренето на работници, без това да гарантира, че Нардин няма да я открие.

Освен ако…

Тя скръцна със зъби. Идеята граничеше с лудост… но ако успееше, щеше да реши едновременно и двата си проблема.

Близо до автобусите имаше малка сграда, може би обществена тоалетна. Джин отиде до нея, застана с лице към стената и смъкна гела от лицето си. Не беше приятно — гелът беше предвиден да се сваля само със специален разтворител — и когато свърши, бузите и брадичката й бяха изпожулени. Перуката и мъжките дрехи трябваше да остави, но ако Нардин я беше запомнил от спречкването при мината, това щеше да е достатъчно.

В Милика тя беше видяла колко голяма е дистанцията между социалните класи и докато вървеше към групата на Нардин, се увери, че и в града положението е същото. Мъжете от по-долните класи, които носеха дрехи като нейните, просто не биваше да се доближават до господар като Нардин — факт, който се виждаше ясно от стреснатите изражения на хората, когато тя се провираше между тях. И естествено на една ръка разстояние от Нардин двама от хората му й препречиха пътя.

— Къде отиваш ма? — озъби й се единият.

— Да говоря с господаря Радиг Нардин — отвърна спокойно тя. — Нося съобщение за него.

Нардин се обърна и я погледна.

— От кого?

И я позна и думите замръзнаха на устните му.

— Какво?

— Нося съобщение за баща ти, господарю Нардин — каза тя и допря пръсти до челото си. — Мога ли да се приближа?

Нардин погледна хората си и изглежда, събра кураж.

— Можеш. Пуснете я — заповяда той.

Джин почувства смайването на другите — те очевидно още не бяха разбрали, че всъщност тя е жена. За момент се зачуди дали трансвестизмът се смята за престъпление в Квазама.

— Нося съобщение за баща ти от Круин Самън от Милика — каза тя. — Ще ме заведеш ли при него?

Лицето на Нардин се превърна в неразгадаема маска.

— Помня те — каза той. — Ти беше в Милика с големия син на Круин Самън. Коя си ти, та той ти се доверява да предадеш съобщение?

— Името ми е Ася Елгани, господарю Нардин.

— И каква е връзката ти със семейство Самън?

— Делова — каза Джин. Нямаше представа дали услугата, която се готви да извърши, съществува на Квазама, но при широко разпространеното използване на дроги тук нямаше причина да не съществува. — Аз съм куриер, изпратен, както казах, до баща ти, Оболо Нардин.

Нардин повдигна вежди и огледа многозначително дрехите й.

— И какво е толкова специално в теб, та да ти доверяват такива важни задачи? Освен факта, че малцина хора биха те помислили за заслужаваща доверие?

Джин не обърна внимание на подхилванията на другите.

— Онова, което ме прави специална — отвърна тя, — е, че аз нося устни съобщения… съдържанието на които не зная.

Нардин присви очи.

— Обясни.

Джин си придаде вид, че едва сдържа нетърпението си.

— Съобщението ми беше предадено, докато бях в състояние на транс, предизвикан от специална дрога — каза тя. — Само в присъствие на баща ти мога отново да изпадна в този транс и да предам съобщението.

Той дълго я гледа и тя мислено кръстоса пръсти.

— Колко важно е това съобщение? — попита той. — Критично ли е времето на неговото предаване?

— Не зная нито едното, нито другото — отговори Джин.

— С твое разрешение, господарю Нардин — промърмори един от мъжете, — мога ли да ти обърна внимание, че моментът на това предполагаемо съобщение е крайно съмнителен?

Нардин впери очи в Джин.

— Може би — отвърна тихо той. — Ако обаче това е вярно, на баща ми няма да му струва нищо, ако загуби малко време. — Той бавно кимна. — Добре. Ще те заведа при баща ми.

Джин се поклони.

— На твоите услуги, господарю Нардин — каза тя.

Той се обърна и тръгна към автобусите. Джин го последва. Зад автобусите беше паркирана кола. Нардин и Джин се настаниха отзад. Колата потегли и се насочи на изток.

Джин внимателно пое дъх и също толкова внимателно го изпусна. Отново й се стори, че всепроникващото квазаманско презрение към жените работи в нейна полза. Нардин може би щеше да се хване на същия номер с „частното съобщение“ от някой мъж, но почти сигурно без допълнителна охрана не би допуснал мъж чужденец в колата си. Като жена обаче Джин автоматично не представляваше заплаха за него.

Значи сега трябваше да измисли начин как най-добре да използва тази квазаманска слабост.