Робърт М. Пърсиг
Лайла (13) (Изследване на нравствеността)

13.

Имаше нужда от прикрепване. Исторически погледнато, всеки опит науката и етиката да се обединят е завършвал с провал. Една нравствена система не може да се прилепи за купчина безнравствена обективна материя. Безнравствената обективна материя изобщо не се нуждае от подобна шапка. Тя винаги я отхвърля като излишна повърхностна люспа.

Но Метафизиката на Качеството не допуска лющене. Според нея „безнравствената обективна материя“ е преди всичко низша форма на нравственост. Не е възможно никакво лющене. Второ, според нея дори материята да не беше низша форма на нравственост, пак нямаше да съществува никаква метафизична потребност да се доказва, че нравствеността произхожда от материята. При положение че статичните ценностни модели са разделени в четири системи, традиционните нравствени модели нямат почти нищо общо с неорганичната или биологичната природа. Те се наслагват върху неорганичната природа също както романите върху компютрите. По-често се противопоставят на биологичните модели, отколкото ги подкрепят.

Ето ключа към всичко.

От еволюционната структура на Метафизиката на Качеството личи, че не съществува една-единствена нравствена система. Системите са много. В Метафизиката на Качеството има нравственост, наречена „природни закони“ — чрез нея неорганичните модели тържествуват над хаоса; има нравственост, наречена „закон на джунглата“ — чрез нея биологията тържествува над неорганичните сили на глада и смъртта; има и нравственост, при която обществените модели тържествуват над биологията — „правото“; и накрая, има нравственост на разума, която продължава да се бори за надмощие в обществото. Всеки един от тези морални кодекси е също толкова самостоятелен от останалите, както романите — от двоичните схеми.

Това, което днес е прието да наричаме „нравственост“, е всъщност само един от съществуващите морални кодекси — социално-биологичният. В субектно-обектната метафизика този единствен социално-биологичен кодекс се смята за незначителна, „субективна“, физически несъществуваща част от Вселената. Но в Метафизиката на Качеството всички морални норми плюс още една, Динамичната нравственост, са не само реални — те са всичко.

Най-общо казано, когато съществува избор между две възможности при равни други условия, по-Динамичната алтернатива, тоест тази, която се намира на по-високо еволюционно стъпало, е по-нравствена. Ето един пример: „Лекарят ще постъпи по-нравствено, ако убие вируса, отколкото ако остави вирусът да убие пациента.“ Вирусът иска да живее. Пациентът също иска да живее. Но пациентът има нравствено старшинство, защото се намира на по-високо еволюционно стъпало.

Това само по себе си изглежда очевидно. Не е толкова очевидно обаче, че от гледна точка на ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството за лекаря е абсолютно, научно нравствено да предпочете пациента. Тук не става дума за произволна обществена условност, която важи само за някои, не за всички лекари и култури. Твърдението е валидно за всички хора, по всяко време, сега и завинаги — то е нравствен модел на действителността, също толкова реален, както формулата H2O. Най-накрая разглеждаме нравствеността на равнището на разума. Сега вече можем да извеждаме морални норми, произтичащи от еволюцията, които анализират нравствените доводи много по-точно от преди.

В нравствения еволюционен сблъсък между вируса и пациента разстоянието между тях е огромно и в резултат нравственото в ситуацията е очевидно. Но когато противопоставените статични модели са по-близо, нравствената сила на ситуацията не е така очевидна.

Един популярен нравствен въпрос, подобен на противопоставянето между вируса и пациента, е вегетарианството. Неморално ли е, както твърдят индуистите и будистите, да се яде месо от животни? Съвременната нравственост ни учи, че е неморално само ако сме индуисти или будисти. Иначе няма нищо лошо в яденето на месо, защото нравствеността не е нищо повече от обществена условност.

Еволюционната нравственост, от друга страна, би казала, че е научно неморално за всички, защото животните са на по-високо еволюционно стъпало, тоест по-Динамични са от зърното, плодовете и зеленчуците. Но нравствената сила на забраната не е толкова голяма, защото еволюционните равнища са по-близки, отколкото пациентът и вирусът. Тя би добавила, че този нравствен принцип е валиден само при изобилие от зърно, плодове и зеленчуци. Би било неморално за индуистите да не ядат кравите си по време на глад, защото в противен случай ще убиват човешки същества заради по-низши организми.

Тъй като не е обвързана с веществото, ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството свободно може да разглежда нравствени въпроси, които са на по-високо еволюционно равнище от вирусите, плодовете и зеленчуците. Там проблемите стават по-интересни.

Може ли да се каже, че от гледна точка на науката е нравствено обществото да убива човешки същества? По този изключително голям нравствен въпрос продължават да се водят съдебни и законодателни битки по цял свят.

Еволюционната нравственост на пръв поглед като че ли ще отговори утвърдително — обществото има право да убива хора, за да предотврати собственото си разрушение. Заплашеното от разбойници забутано първобитно селце има моралното право и задължение да ги убие, защото селото е по-висша еволюционна форма. Когато Съединените щати набирали войници за Гражданската война, всички знаели, че ще бъдат убити невинни хора. Северът е могъл да остави робовладелските щати да се обявят за независими и да спаси стотици хиляди живота. Но според еволюционната нравственост Северът е бил прав да води войната, защото нацията е по-висша еволюционна форма от човешкото тяло, а принципът на равенството между хората стои още по-високо от нацията. Истината на Джон Браун никога не е била абстракция. Тя продължава своя марш.

Когато няма непосредствена заплаха за самото общество, както при отделни престъпници, осъдени на смърт, въпросът става по-сложен. При предателство, бунт или война престъпникът може съвсем реално да заплашва обществото. Но ако установените обществени структури не са изложени на сериозна заплаха, според еволюционната нравственост няма морално оправдание престъпникът да бъде убит.

Той не е просто биологичен организъм. Дори не е дефектен елемент от обществото. С убийството на човешко същество се убива и източник на мисъл. Човешкото същество е сбор от идеи, а от нравствена гледна точка идеите стоят над обществото. Идеите са ценностни модели. Те са на по-високо еволюционно стъпало от обществените ценностни модели. Също както за лекаря е по-нравствено да убие вируса, а не пациента, по-нравствено е една идея да убие дадено общество, отколкото обществото да убие идеята.

Освен това има друга, още по-категорична причина — обществата, мислите и самите принципи не са нищо повече от множества статични модели. Те сами по себе си не могат да възприемат Динамичното Качество или да се приспособят към него. На това са способни единствено живите същества. Най-силният нравствен довод против смъртното наказание е, че чрез него отслабва Динамичната способност на обществото — способността да се променя и развива. Не е вярно, че „добрите“ са носители на истинските промени в обществото. Те изглеждат „добри“, защото се нагаждат. В действителност двигател на общественото развитие е не друг, а „лошите“ — те започват да изглеждат добри едва след стотина години. Ето истинската морална поука от историята на брухо в Зуни. Ако го бяха убили, жреците са щели силно да навредят на способността на обществото да се развива и променя.

Голямо беше изкушението да вземеш всички нравствени конфликти в света един по един и да провериш дали съответствуват на този аналитичен подход. Федър обаче разбираше, че веднъж ако започне, никога няма да свърши. Накъдето и да се обърнеше, каквито и примери да му хрумваха, като че винаги успяваше да ги вмести в рамките и обикновено по този начин да изясни по-добре характера на конфликтите.

Всъщност това, изглежда, бе отговорът на въпроса на Райгъл, който го преследваше цял дек: „Притежава ли Лайла качество?“

Биологично — да, социално — не. Очевидно! Еволюционната нравственост направо разрязва въпроса като диня. Понеже биологичните и социалните модели нямат почти нищо общо помежду си, Лайла едновременно притежава и не притежава качество. Точно такова усещане създаваше — едновременно за качество и за липса на качество. Ето причината.

Колко просто, както всяка висококачествена теория! Тя не дава сложни, уклончиви отговори, а разтваря въпроса и човек започва да се чуди защо изобщо го е задал.

Биологично Лайла е наред, социално е на доста ниско стъпало, интелектуално я няма никаква. Затова пък Динамично… Аха! Тук трябва да се внимава. У нея има нещо яростно Динамично. Тази нейна заядливост, острите й приказки, особените, диви сини очи. Сякаш седиш до планина, която бучи и тук-таме изпуска пара… Интересно би било да се поговори повече с Лайла.

Федър пристъпи към люка и надзърна. Май беше заспала долу в каютата. Нямаше да е лошо и той да подремне. Довечера Лайла сигурно щеше да е съвсем бодра и да настоява да излязат, а той щеше да е съсипан.

Наближаваха шамандура, леко наклонена към яхтата, в основата й водата се надигаше от насрещното течение. Сега реката течеше обратно и скоростта щеше да намалее. Освен това скоро щеше да мръкне, но за щастие не им оставаше да пътуват дълго.

От разположението на един шлеп отпред личеше, че яхтата е навлязла прекалено много откъм страната на Ню Йорк. Федър отклони носа с няколко градуса, за да избегне насрещното движение. В ширналото се водно пространство се виждаше, че шлепът е тласкан отзад. Имаше тръби в горната част, значи сигурно превозваше нефт или химикали. Насочваше се към яхтата и въпреки че не вярваше да се сблъскат, Федър промени курса, за да увеличи още повече разстоянието до шлепа.

Бреговете на това „море“ бяха далече, но се виждаше, че сградите и бреговите съоръжения са от големия град. Зад тях не се издигаха възвишения, стелеше се само индустриална мъгла. Федър погледна часовника си. Три и половина. Още няколко часа на светло. Вероятно щяха да стигнат до Найак, преди да се стъмни. Скоростта днес наистина беше добра. Дължеше се на придошлите от урагана води, на прилива и на естественото течение на реката.

Във всеки случай това беше отговорът на въпроса на Райгъл. Сега вече Федър можеше да си отдъхне. Райгъл му натрапваше ограничен, традиционен социално-биологичен морален кодекс, който самият той със сигурност не разбираше.

Колкото повече се задълбочаваше в темата, толкова повече Федър проумяваше колко важна е изолираността на статичните морални кодекси. Те представляваха обособени малки нравствени империи, отделени една от друга също както статичните равнища, чиито конфликти разрешаваха.

Първо, съществуваха морални кодекси, които утвърждаваха превъзходството на биологичните форми над неживата природа. Второ, имаше морални кодекси, според които социалният ред превъзхожда биологичните форми — традиционната нравственост, която забранява наркотиците, убийствата, прелюбодеянието, кражбите и така нататък. Трето, съществуваха морални кодекси, които утвърждават превъзходството на интелектуалния над социалния ред — демокрацията, справедливият съд със съдебни заседатели, свободата на словото, свободният печат. Накрая, съществуваше и Динамична нравственост, която не се изразяваше в кодекс. Според Федър тя можеше да се нарече „кодекс на Изкуството“, но на изкуството обикновено се гледа като на ненужно украшение и затова подобно наименование би подценило нейното значение. Нравствеността на онзи брухо в Зуни — ето това е Динамичната нравственост.

Излизаше, че за да оцелее, дадено организационно равнище често се бори срещу статичните модели, които крепят друго организационно равнище. Нравствеността не е прост сбор от правила. Тя е извънредно сложна борба между противоречиви ценностни модели. Конфликтът е остатък от еволюцията. В развитието си новите модели влизат в конфликт със старите. Всеки етап от еволюцията поражда многобройни проблеми.

Именно от борбата между противоречивите статични модели възниква представата за добро и зло. По такъв начин злото на болестта, която лекарят е абсолютно морално задължен да спре, изобщо не представлява зло на по-низшия статичен нравствен модел на вируса. Вирусът прави нравствено усилие да се противопостави на собственото си унищожение чрез по-низши неорганични сили на злото.

Федър си помисли, че повечето други противоречия между ценностите могат да се сведат до еволюционните причини и това понякога дава както рационалната основа, върху която да класифицираме противоречията, така и рационално решение. Структурирането на нравствеността на еволюционни равнища изведнъж оформя множеството замъглени и объркани нравствени идеи, които се носят из сегашното ни културно наследство. Пример за това е понятието „порок“. В еволюционната нравственост значението му е доста ясно. Порокът е конфликт между биологично и социално качество. Сексът, пиенето, наркотиците и тютюнът имат голямо биологично качество, иначе казано — приятни са, но са вредни по социални причини. За тях отиват всичките ти пари. Разбиват ти семейството. Заплашват стабилността на обществото.

Също както сутрешните приказки на Райгъл — старата викторианска нравственост. Изцяло в рамките на един кодекс, социалния. Федър намираше, че тя може и да върши работа, но всъщност не води доникъде. Не знае откъде идва и накъде отива, незнанието точно отразява същността и — тя е безнадеждно статична, безнадеждно глупава, сама по себе си форма на злото.

Злото… Ако я бе нарекъл така преди сто и петдесет години, сигурно би си навлякъл големи неприятности. Тогава хората се вбесявали от предизвикателствата срещу обществените им институции и проявявали склонност към репресивни действия. Сигурно биха отритнали Федър като вид заплаха за обществото. А преди шестстотин години същите думи биха го пратили на кладата.

Днес обаче едва ли има някакъв риск. По-скоро е евтин номер. Всички смятат викторианския нравствен кодекс за глупав и лош или поне за старомоден, с изключение може би на неколцина религиозни фундаменталисти, ултрадесни и невежи, необразовани хора. Затова проповедта на Райгъл тази сутрин прозвуча толкова странно. Хора като него обикновено отстояват нещо, което със сигурност е популярно. Така не рискуват. Толкова ли Райгъл не знаеше, че всички тези приказки са излезли от мода преди години? Къде е бил по време на революцията през шейсетте години?

Къде е бил през целия век? Та нали именно това е съдържанието, лайтмотивът на двайсети век — борбата между интелектуалните и социалните модели. Обществото ли ще господствува над интелекта, или интелектът — над обществото? И ако спечели обществото, какво ще остане от интелекта? Но ако победи интелектът, какво ще стане с обществото? Еволюционната нравственост най-ярко открои този въпрос. Интелектът не е пряко продължение на обществото, също както обществото не е пряко продължение на биологията. Интелектът следва свои пътища и затова влиза във война с обществото, стреми се да го подчини, да го заключи зад девет катинара. Еволюционната нравственост оправдава постъпката на интелекта като нравствена, но в същото време отправя предупреждение — точно както обществото застрашава собствената си стабилност, ако отслабва физическото здраве на хората, така и интелектуалният модел поставя под заплаха стабилността си, ако отслабва и унищожава здравословното състояние на своята социална основа.

По-добре да се каже „е поставил под заплаха“. Това вече е факт. Двайсети век е времето на невероятен интелектуален напредък и на невероятно социално унищожение. Единственият въпрос е докога ще продължи всичко това.

След малко Федър видя пред себе си пристана на яхтклуба в Найак, където Райгъл бе казал, че отиват. Днешното пътуване беше към края си. Яхтата наближи брега, Федър намали оборотите на двигателя и откачи куката от палубата.

Лицето на Лайла пак се появи в отвора на люка.

Федър се сепна. Тя съществуваше все пак. След всички теоретични разсъждения за висшата метафизична абстракция, наречена „Лайла“, пред него стоеше самата тя.

Косата й беше сресана, под спортната жилетка се показваха само буквите „ЮБО“ на тениската.

— Сега съм по-добре — каза Лайла.

Не изглеждаше по-добре. От грима лицето й беше станало по-грозно, приличаше на маска. Избелена от пудрата кожа. Издайнически черни вежди под изрусената коса. Зловещи, мъртвешки сенки на клепачите.

Федър забеляза, че някои от местата на пристана са отбелязани с червена и бяла боя като за гости. Намали още скоростта и направи широк завой, за да спре при най-външното. Реши, че яхтата е набрала достатъчно инерция да стигне дотам, изключи двигателя, грабна куката и отиде в предната част да я хвърли към пристана. Светлината стигаше колкото да види къде да закотви. След половин час щеше да е тъмно.