Любомир Сагаев
Книга за операта (85)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Дон Паскуале, стар ерген — бас

Доктор Малатеста, лекар, приятел на Дон Паскуале — баритон

Ернесто, племенник на Дон Паскуале — тенор

Норина, млада вдовица — сопран

Нотариус — баритон

Прислужници, прислужнички, бръснари, фризьори, модистки.

Действието се развива в Рим в началото на XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Доницети притежава и поетично дарование. Той е много находчив и сръчен автор на оперни текстове. Част от неговите 72 опери са писани върху собствени либрета. Темата за измамения стар ерген, поискал да си намери млада жена, е популярна още от времето на „комедия дел арте“. Тя става любима и на композиторите на комични опери. Много музикални творци — от Паезиело и Росини до Рихард Щраус и съвременните композитори — са я използували. Доницети също така с увлечение я разработва. За операта си „Дон Паскуале“ той взема сюжета направо от комичната опера „Сър Меркантонио“ от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Тази опера е играна много, дори и в „Скала“ през 1810 г. Доницети преработва почти основно либретото, съкращава значителна част от персонажа и, както винаги, написва с поразяваща бързина музиката — само за осем дни, независимо от това, че току-що се е дигнал от легло след тежко заболяване. Първото представление на „Дон Паскуале“ е на 4 януари 1843 г. в парижкия Театър италиен и има огромен успех. В премиерата вземат участие едни от най-големите певци от това време — Гризи, Лаблаш и Тамбурини. Още същата година Операта „Дон Паскуале“ е изпълнена и във Виена.

У нас „Дон Паскуале“ е поставена за пръв път в Софийската народна опера през 1932 г. от диригента Асен Найденов и режисьора Христо Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Старият и богат ерген Дон Паскуале е решил да лиши от наследство своя племенник Ернесто, тъй като против волята му той иска да се жени за младата и хубава вдовица Норина. Ернесто е сериозно разтревожен. Младежът няма никакви пари, а без помощта на Дон Паскуале няма да може да се ожени за своята любима. Умният и ловък доктор Малатеста обещава да му помогне. Ала самият Дон Паскуале е решил да се задоми. На него вече му е омръзнал ергенският живот. Той също потърсва помощ от доктор Малатеста: трябва му млада, хубава и скромна девойка. Доктор Малатеста му казва, че той познава тъкмо такава девойка — и млада, и красива, и току-що излязла от манастир: тя ще бъде точно за Дон Паскуале. Това е неговата „сестричка“ Софрония.

Още докато разговаря с Дон Паскуале, остроумният и весел доктор съставя плана си: хем ще накаже стария Дон Паскуале, хем ще помогне на Ернесто. Сега докторът е дошъл в дома на вдовицата Норина, за да я убеди да приеме играта. Тя трябва така да разиграе стария наивник, че той завинаги да се откаже от намерението си да се жени. Умната и хитра Норина разбира ползата от тази роля и веднага дава своето съгласие. Така те с Ернесто най-после ще бъдат щастливи.

Дон Паскуале заповядва на слугите си да не пускат в къщи никого освен доктор Малатеста и дамата, която ще дойде заедно с него. Старият ерген е много радостен. Замечтан по щастието, което го очаква, той бързо се приготвя за предстоящата среща. Идва доктор Малатеста, придружен от „сестричката“ си Софрония. Бедното момиче! То цяло трепери от смущение, като не смее да повдигне воала от очите си. Възхитен от красотата на Софрония, Дон Паскуале започва да я разпитва. Норина играе великолепно ролята си на скромно и целомъдрено момиче и старият ерген, без много да се колебае, решава да се ожени за Софрония. Доктор Малатеста е предвидил и това, сетил се е да доведе със себе си и нотариус. Мнимият нотариус е повикан, за да изготви брачни договори. Младоженците се разписват. Техни свидетели са доктор Малатеста и току-що пристигналият Ернесто, който вече е предупреден от доктора за играта. Ала още преди да изсъхне мастилото на договора, Софрония се преобразява. Пред Дон Паскуале не е вече смирената срамежлива девойка, а една проклета, властна и свадлива жена, която веднага започва да дава нареждания и се меси във всичко. Скоро цялата къща е преобърната наопаки. Дон Паскуале просто не може да повярва на очите си. Още от първия час на женитбата си той започва да се разкайва горчиво.

В дома на Дон Паскуале е истински ад. Слугите тичат нагоре-надолу, блъскат се врати — вече нищо не е останало от предишната тишина и спокойствие. Но това не е всичко. Софрония непрекъснато купува най-скъпи неща, и то все излишни. На Дон Паскуале му се струва, че в най-скоро време той ще бъде разорен напълно. Той най-после решава да се намеси и да въдвори ред в дома си. Тъкмо в този момент влиза жена му, за да му каже, че отива на театър. Дон Паскуале е страшно възмутен: как така една жена ще тръгне сама, без мъжа си на театър! И това още в деня на сватбата. Той няма да допусне това. Но желанието му да наложи волята си веднага се изпарява от плесницата, която проклетата жена му удря. Това е вече прекалено много. Дон Паскуале не може да си намери място, толкова е разгневен. Софрония излиза и отива на театър. Но и с това неприятните изненади не са свършили. Дон Паскуале намира едно „забравено“ писъмце от жена си. От него нещастният съпруг разбира, че на всичко отгоре е мамен. Съвсем отчаян, Дон Паскуале изпраща да повикат единствения му верен приятел — доктор Малатеста.

Градина пред дома на Дон Паскуале. В красивата лунна нощ Ернесто пее серенада на своята любима. Идва Норина и двамата щастливо се прегръщат. Но Дон Паскуале е научил за нощната среща на своята „жена“. Измамата вече може да бъде разкрита. Обаче Дон Паскуале няма нищо против да се раздели с мнимата си жена. Той е щастлив, че пак ще настане спокойствие в дома му. Щастливи са и Норина и Ернесто, които най-после могат да се оженят.

МУЗИКА

„Дон Паскуале“, една от най-ценните комични опери на Доницети, заема челно място в огърлицата на италианската опера буфо. Нейната весела, оптимистична и наситена с много изящество, хумор и грация музика пленява слушателите. Остроумието и неизчерпаемата мелодичност са главните качества на всички арии и ансамблови номера в операта. Действуващите лица са само четири и имат превъзходни и живи музикални образи. Такива музикални характеристики рядко са създавани в италианската опера буфо от миналото столетие. „Дон Паскуале“ започва с една приятна увертюра, изградена върху теми от операта. В нея са намерили място най-хубавите мелодии на произведението, като същевременно са подсказани всички събития, които ще се случат. Първото действие е бляскава поредица от изящни музикални номера. Особено силно впечатление прави дуетът между доктор Малатеста и Дон Паскуале, каватината на Малатеста, дуетът между Дон Паскуале и Ернесто, наситената с топлота каватина на Ернесто и др. Разказът на Малатеста за прелестите на „сестра“ му е пълен с блясък, остроумие и шеговитост. Във втората картина голямата ария на Норина е образец на италианска виртуозна ария — тя бляскаво охарактеризира умната и хитра Норина. Интересен и изграден с тънко психологическо майсторство е дуетът между Малатеста и Норина.

Второто действие се състои от два контрастни по характер дяла: първият е изпълнен със спокойствие, мечтателност и радостни чувства — песента на Ернесто, арията на Дон Паскуале, както и терцетът, когато Дон Паскуале се среща за пръв път с бъдещата си „жена“. Затова пък вторият дял е наситен с хумор, пародийност и множество комедийни ситуации. Големият квартет е една от кулминациите в операта.

Третото действие започва с един превъзходен хор, пълен е хумор и остроумие, в който прислужниците допълват картината на неблагополучията на Дон Паскуале от злощастната му женитба. Сцената в градината започва с популярната серенада на Ернесто. Това е лирична песен, която се изпълнява често и на концертния подиум. Финалната сцена, в която щастливо се разрешава заплетената интрига, е забележителна с последното рондо. В него действуващите лица се обръщат към публиката и я съветват да извлече необходимата поука от това, което е видяла на сцената.