Любомир Сагаев
Книга за операта (146)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Рудолф, поет — тенор

Марсел, художник — баритон

Шонар, музикант — баритон

Колин, философ — бас

Бенуа, хазяин — бас

Алсиндор, богат възрастен господин — бас

Мими — сопран

Мюзета — сопран

Парпиньол — тенор

Митничар — бас

Студенти, граждани, продавачи, войници, гризетки, келнери.

Действието става в Париж през 1830 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След като се уверява в слабостите на либретата на своите две първи опери, Пучини става извънредно внимателен към текстовете. Той се свързва с двамата опитни либретисти Джузепе Джакоза (1847–1906) и Луиджи Илика (1859–1919), които написват по-голямата част от текстовете на оперите му. Композиторът с голямо усърдие подбира сюжети за нови музикални сценични творби. За това говорят останалите повече от петдесет планове за опери, изработени лично от Пучини, сред които по творби от Шекспир, Дикенс, Юго, Ростан, Голдони, Д’Анунцио, Оскар Уайлд, Толстой, Горки, Метерлинк, Киплинг и мн. др. След като се спира на сюжета на „Сцени от живота на бохемите“ от френския писател Анри Мюрже (1822–1861), Пучини възлага на Джакоза и Илика написването на либретото. Работата върху текста продължава повече от две години, защото композиторът постоянно изказва недоволство от създаденото. По този повод Луиджи Илика пише: „Съвместната ни творческа дейност върху «Бохеми» бе истинска борба. Изхвърляха се не само отделни сцени, но и цели действия и това проваляше работата ни за много месеци, за да започнем отново със същото упорство. Пучини имаше навика при вълнение или напрежение да си гризе ноктите и след всяка среща той ги поглеждаше със съжаление.“

При създаването на „Манон Леско“ Пучини без колебание поема риска от голямата конкуренция на нашумялата опера със същия сюжет от Масне. Той също не се спира пред факта, че прославеният автор на „Палячо“ — Леонкавало, е започнал работа над сюжета на Анри Мюрже. По това време двамата композитори са в близки приятелски връзки. Когато Пучини доверява на Леонкавало намерението си, приятелят му с изненада казва, че има същата идея. „Тогава ще има две опери «Бохеми»“, отговаря Пучини. Съперничеството при писането на тези опери се раздухва от пресата и става повод за охлаждане на отношенията между тях.

Пучини с голямо желание работи върху тази си опера. Той завършва „Бохеми“ за осем месеца. За вживяването му с творбата говорят думите на композитора: „Когато започнах да описвам смъртта на Мими и ми хрумнаха мрачните акорди, свирейки ги, ме обзе такова вълнение, че трябваше да стана и сам в тишината на нощта неудържимо заплаках.“

Първото представление на операта „Бохеми“ се е състояло на 1 февруари 1896 г. в Торино под диригентството на Артуро Тосканини. Веднага с разлика само от няколко дни тя е изнесена в много италиански театри — Рим, Неапол, Палермо, като в Палермо е бисирано цялото първо действие. Операта на Леонкавало излиза чак след една година и не се задържа на сцената.

У нас „Бохеми“ е изпълнена за пръв път през 1922 г. от Софийската народна опера. Диригент е бил Маестро Георги Атанасов, а режисьор — Н. Д. Веков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Мансардна стая в Париж. Двамата приятели поетът Рудолф и художникът Марсел се мъчат да работят. Стаята е студена и скоро поетът оставя перото, а художникът хвърля четката. Въпреки студа и глада те са весели. Сега за тях най-важният въпрос е с какво да се стоплят. Дали да жертвуват стола или нещо друго. Рудолф предлага да запалят печката с неговата драма и веднага осъществява намерението си. Възторжените му мисли се превръщат в топлина. Идва философът Колин и наблюдава изгарянето на ръкописа. След малко влиза музикантът Шонар, натоварен с пакети. Той изглежда на приятелите като истински вълшебник. Шонар се е сетил за всички: лакомства, вино и дори връзка дърва. Той иска да разправи как се е сдобил с пари, но изгладнелите приятели не го и слушат. Пред весело бумтящата печка те започват своя малък пир. На вратата се почуква и за голямо неудоволствие на приятелите в мансардата влиза хазяинът Бенуа, за наема на квартирата. Разбира се, да се дават пари точно сега е престъпление и четиримата бохеми всячески търсят начин да се отърват от неприятното си задължение. Те успяват да залъжат стария Бенуа, изпращат го и продължават своето веселие. Но тъй като днес е Бъдни вечер, приятелите решават да отидат в любимото си кафене в Латинския квартал. Идеята се приема единодушно и бохемите тръгват. Остава само Рудолф. Той се позабавя малко, тъй като трябва да завърши една своя статия. Приятелите излизат, а поетът се залавя за перото. Дочува се плахо почукване на вратата. Това е една непозната девойка — тяхна съседка, която е дошла да поиска кибрит за загасналата си свещ. Още неуспяла да запали свещта, на нея й прилошава. Рудолф й помага да седне. Той с възхищение съзерцава красивата непозната. След като се съвзема, девойката си тръгва, но след малко се връща — загубила е ключа от стаята си. При търсенето му из мансардата загасва и свещта на Рудолф. В полумрака двамата дават простор на обхваналото ги вълнение. Те взаимно си разказват своите кратки истории. Рудолф е трогнат от чистата и наивна красота на Мими и й признава избликналите у него чувства. Мими също изказва своите симпатии. Тя помолва Рудолф да я вземе тази вечер със себе си. Любовните излияния на двамата млади са прекъснати от нетърпеливите провиквания на приятелите. Рудолф и Мими щастливи се отправят при веселата компания на бохемите.

Пред кафенето Момюс в Латинския квартал. На една маса пред кафенето са седнали четиримата приятели, сред които е и Мими. Те весело се шегуват. На съседната маса сяда странна двойка — младо момиче със стар и важен кавалер. Това е Мюзета, приятелка на Марсел, с когото са скарани. Сега тя е ухажвана от стария Алсиндор, на когото никак не е приятно, да бъде в такова просто заведение. Но Мюзета не случайно е дошла. Тя иска да се срещне с Марсел. Девойката желае да събуди ревността на своя любим и се държи прекомерно дръзко със стария си компаньон. Марсел обаче се прави, че не я вижда. Напразно тя дори чупи чинии, за да го накара да я погледне. Алсиндор изпада в ужас от държането на дамата си. Изведнъж Мюзета силно извиква от болка. Алсиндор се стряска, а и Марсел без да иска, скача да види какво й е станало. Находчивото момиче казва, че я стиска обувката и че Алсиндор трябва да й вземе други. С неудоволствие старият кавалер отива да изпълни поръчката на своята дама. Мюзета и Марсел се сдобряват и тя сяда на масата на приятелите. Бохемите са си позволили да похапнат и пийнат повече, отколкото позволяват парите на Шонар. Това ги смущава, но Мюзета казва на келнера, че цялата сметка ще бъде платена от нейния кавалер. Развеселени и радостни, приятелите заедно с Мими и Мюзета се смесват с тълпата.

Кръчма край митнически пост в парижко предградие. Ранно февруарско утро. Марсел рисува фирмата на кръчмата срещу квартира и храна. Идва Мими. Тя иска да се посъветва с Марсел. Отношенията между Рудолф и нея са станали лоши. Приятелят й се държи грубо, кара се, а в същото време ужасно я ревнува. Показва се Рудолф и Мими трябва да се скрие. Младият поет също разкрива пред приятеля си своята мъка. Мими е тежко болна и не знае това; животът й при него е нещастен, защото той не е в състояние да й осигури по-добри условия; любовта погубва Мими и затова поетът иска да се разделят. Мими научава страшната истина. Нейните ридания я издават и тя се показва. Рудолф, обхванат от разкаяние, се мъчи да я утеши, но сега Мими настоява за раздяла. Пристига веселата Мюзета, която се е забавлявала в компанията на гости на заведението. Марсел я упреква за нейното лекомислие и те се скарват отново.

Стаята на Рудолф и Марсел в Париж. Двамата приятели се мъчат да работят, но това не им се удава. Макар и да не го признават, те са погълнати от мисълта за своите любими. Идват Шонар и Колин. Всички сядат на скромния си обяд и с шеги се стремят да го разнообразят: нека смятат солената риба за пъстърва, а водата — за шампанско. Шегите продължават, когато влиза разтревожената Мюзета. Тя води със себе си Мими, но нещастната девойка е толкова болна, че не може да изкачи стълбите. Приятелите веднага се впускат и донасят Мими на ръце. Те я слагат да легне. Обаче трябват пари за лекар и лекарства. Мюзета си сваля обеците и праща Марсел да ги продаде, а с парите да купи маншон, за да стоплят ръцете на Мими. Колин, който няма нищо друго, освен своята хубава връхна дреха, също решава да се раздели с нея. Всички излизат, за да търсят помощ. Останали сами, Мими и Рудолф отново изживяват прекрасните мигове на първата си среща, на пламенната си любов. Те пак са щастливи, но за кратко. Внезапно Мими започва да се задъхва. Разтревожен, Рудолф вика за помощ. Приятелите се връщат с лекарства, а Марсел донася мечтания маншон. Мими слага маншона и усмихната се отпуска. Рудолф мисли, че е заспала, но тя не е вече между живите. Рудолф вижда смущението у приятелите си и открива истината. Той безутешно ридае над безжизнената си любима.

МУЗИКА

Музиката на „Бохеми“ разкрива най-добрите черти на Пучиниевата лирика. Тя има искрена, топла и лееща се мелодичност, отличава се както с голяма емоционална наситеност, така и с драматично напрежение. В операта се редуват жанрово-комични сцени с лирични епизоди и силно драматични моменти. Жанрово-комичните сцени са пълни с шеговитост, блясък, хумор и жизнерадост; лиричните са наситени с много поетичност и задушевност, а драматичните — с дълбок психологизъм и напрегнатост. Всичко това композиторът предава с такава убедителност, че слушателят възприема съвсем непосредствено и безгрижния смях, и шегата, и пламенните любовни признания, и мъката от трагедията. Музиката изобилствува от превъзходни арии, дуети и ансамбли, в които са нахвърлени с изключителна психологическа проницателност музикалните образи на героите. Умението на композитора да рисува детайлно разработени музикални портрети само с една ария е учудващо. В тази насока Пучини си помага с богатите изразни средства на своя оркестър. В партията на оркестъра, който е развит симфонично, важна роля играят изразните лайттеми, които композиторът постоянно развива в зависимост от душевните състояния на героите.

Централно място в музикалното изграждане на „Бохеми“ заема лиричната линия. Независимо, че операта започва с музика, наситена със стремителност и огнен темперамент, в началото най-силно се налага малкото ариозо на Рудолф, в което за първи път прозвучава неговата великолепна лайттема, развита във втората част на действието — в голямата му ария и във финалния дует. Арията на Мими, следваща непосредствено след пламенната любовна ария на Рудолф, прозвучава меко, чисто и сърдечно, а финалният страстно-патетичен дует довежда до истинската кулминация на действието.

Цялото второ действие представлява голяма и весела жанрова сцена — поредица от хорове, ансамбли, сменящи се бързо и наситени с бодра радост. Особено интересни са хорът на продавачите, хорът на гризетките, хорът на преминаващите войници, песента на студентите; изпълнена с искрени чувства е сцената на децата с продавачите на играчки. Арията на Мюзета е изградена върху свежа и лека валсова мелодия, която характеризира кокетната и лекомислена, но и искрено влюбена девойка. Много хумор, примесен с ирония, има в сцената на дразненето на Марсел, а в обрисовката на стария Алсиндор композиторът е вложил и остър сарказъм.

В оркестровата партия Пучини използува на места и звукова живопис. Особено удачно и находчиво е обрисувана студената утрин в началото на трето действие. То цялото е една великолепна разгърната сцена на силни чувства, разкрити главно чрез малката ария на Мими, изпълненото със страдание ариозо на Рудолф и драматичният дует между двамата. Особено силна е финалната сцена, в която композиторът така сполучливо съпоставя раздялата на двете влюбени двойки. Постигнат е прекрасен музикален ансамбъл, изпъстрен с някои комични нотки, контрастиращи на цялостния му трагедиен характер.

Четвъртото действие е изградено върху главните теми от първото, тук многократно прозвучава темата на Рудолф, както и радостният мотив на бохемите, в който обаче сякаш вече липсва онова чувство на безгрижие. Напрежението се увеличава все повече и повече, а при идването на Мими вече придобива и някаква тревожност. Целият заключителен раздел на четвърто действие, който всъщност довежда до развръзката на драмата, е изграден върху познатите лирични теми, но сега те са придобили сериозни преобразования. Особено силно емоционално въздействие притежава сцената на смъртта на Мими.