Любомир Сагаев
Книга за операта (110)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Олег Кошевой, ръководител на нелегалната организация „Млада гвардия“ — тенор

Елена Николаевна, негова майка — сопран

Вера Василевна, негова баба — мецосопран

Андрей Валко, директор на мина — бас

Иван Проценко, ръководител на партизански отряд — баритон

Уля Громова — мецосопран

Люба Шевцова — сопран

Сергей Тюленин — тенор

Ваня Земнухов — баритон младогвардейци

Клава Ковальова — сопран

Валя Борц — мецосопран

Жора Арутюнянц — тенор

Евгени Стахович — баритон

Григорий Шевцов, миньор — баритон

Каюткин, боец — тенор

Брюкнер, гестаповец — баритон

Фашистки полковник — баритон

Фашистки подофицер — бас

Ординарец на генерала — бас

Фомин, полицай — тенор

Комсомолци, работници, руски девойки-пленнички, хитлеристки войници и офицери, народ.

Действието се развива в Краснодон през 1942–1943 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Подвигът на комсомолците от Краснодон става известен на обществеността веднага след освобождението на града от Съветската армия през 1943 г. Писателят Александър Фадеев, въодушевен от героичните дела на младогвардейците, само за година и половина завършва забележителния си роман „Млада гвардия“ (1945), който получава широка популярност. Веднага след прочитането на романа у Юлий Мейтус се поражда желанието да напише опера по „Млада гвардия“. Разбира се, да се сгъстят събитията, описани в голямата книга на Фадеев, в рамките на оперно либрето, е извънредно трудна задача. А. Малишко взима за основа на оперния текст само главната сюжетна линия. За да се повиши емоционалната наситеност и постигане контрастност, либретистът си позволява известно отклонение от романа при изграждането на образите на Уля Громова и Олег Кошевой. Мейтус завършва операта си „Млада гвардия“ през 1947 г. и още същата година е изпълнена едновременно в два театъра (в Киев и Харков) на 7 ноември — празника на Октомврийската революция. По-късно композиторът прави втора редакция на сврята опера. В този си вид „Млада гвардия“ се изнася на 22 април 1950 г. в Ленинград.

СЪДЪРЖАНИЕ

Лятото на 1942 г. Шосе край Краснодон. Фронтът се е приближил към града. Дочува се вече артилерийска канонада. Жителите са предупредени, че Съветската армия изоставя града. Първите евакуиращи се граждани се запътват на изток. Идват Уля Громова, Валя Борц, Клава Ковальова и още няколко девойки. Канонадата се чува все по-близко. Тълпи уплашени граждани започват да бягат. Пристигналият Андрей Валко се мъчи да успокои хората, като ги насочва към моста на реката. Там ги чакат камионите за евакуацията. От девойките остава само Люба Шевцова. Напразно баща й и Уля се опитват да я накарат да тръгне с тях. Към реката заедно с другите бежанци се приближават Олег Кошевой и майка му. Той е решил да постъпи в редовете на Съветската армия. Елена Николаевна след трогателна раздяла се връща към дома си. Вражеска бомба разрушава моста. Последният път за евакуация е пресечен. Заздрачава се. Артилерийската стрелба постепенно затихва. Идва Сергей Тюленин, натоварен с оръжие, събрано на бойното поле. Андрей Валко му нарежда да скрие оръжието. В това време Краснодон е обграден от враговете. Валко и Проценко призовават народа да се вдигне на борба. Между останалите в Краснодон е и Олег Кошевой.

Градина пред къщата на Кошевой. В охранявания от войници дом на Олег живее фашистки генерал. Олег и Сергей Тюленин тихо разговарят в градината. Те решават да включат в нелегалната дейност цялата група комсомолци. Тюленин отива да събере другарите си. Идват Уля Громова и Люба Шевцова, а след тях и другите младежи. Всички излизат. В градината остава само Люба. Тя се доближава до немците и ги заговаря. Люба се представя за артистка, която не крие възхищението си от „рицарите“ на Третия райх. Немският полковник любезно й отговаря и предлага да пият за победата. Люба е съгласна, тя вдига тост „За победата над врага“. Полковникът си отива. Комсомолците са се събрали. Уля Громова съобщава на Олег нареждането на Андрей Валко: да подпалят немската борса на труда, в която се пазят документи и да освободят задържаните миньори-комунисти. Втурва се развълнуваният Тюленин и разказва, че сред жителите на Краснодон се е появил изменник. Игнат Фомин е предал миньорите-комунисти и сега те са подложени на страшни изтезания. Комсомолците се заклеват да отмъщават жестоко на немците.

Площад пред парка на Краснодон. В есенната привечер са се събрали комсомолците. Те радостно четат позива, отпечатан във връзка с победата на Съветската армия край Москва. Приближава Фомин. Заради, своите „заслуги“ предателят е назначен от немците за полицай. И сега той кара хората да се разотидат. Подхванали тъжна песен, по улиците минават изпращаните в Германия руски девойки. Спуска се нощта. Валко казва на комсомолците, че е време да бъде вдигната във въздуха немската борса на труда. Опитвайки се да чуе разговора им, край младежите тихо се промъква Фомин. Те обаче го откриват, завързват го и го завличат в тъмния парк, за да му отмъстят. В този момент лумват пламъците на пожара. Люба и Тюленин са се справили със своята задача.

Стая в дома на Кошевой. Вечерта срещу 25-годишнината на Октомврийската революция. Разтревожена, Елена Николаевна очаква Олег. Тя вече е научила, че синът й е начело на нелегалната комсомолска организация. Влизат радостни Олег и Уля. Те разказват, че Краснодон ще осъмне украсен с червени знамена. Постепенно комсомолците се събират. Чутите по радиото новини от Москва ги изпълват с възторг и те запяват. Но не след дълго в стаята влиза развълнуваната Клава със страшна вест — трима от техните другари са задържани от фашистите.

В ареста заедно с комсомолците е затворен и Андрей Валко. Сега гестаповецът Брюкнер нарежда да доведат задържаните, за да ги разпитва. Пръв срещу него застава Андрей Валко. Той отказва да отговаря на въпросите. Когато Брюкнер се опитва да го подкупи, възмутеният стар комунист му удря плесник. Вбесен, Брюкнер заповядва да го изведат. След това разпитват Ваня Земнухов, който също не казва нищо. Обаче малодушният Евгени Стахович не е издържал и е съобщил имената на някои от своите другари. Той предава и Клава Ковальова. Довличат Уля Громова. Но от нея немците не успяват да изтръгнат нито дума.

В тъмното подземие на ареста са наблъскани комсомолците и Андрей Валко. След жестокия разпит захвърлят при тях и окървавената Уля. За да вдъхне кураж на младите си другари, Валко отново им припомня за подвизите на непобедимата Съветска армия. Гестаповците повеждат Валко на разстрел. Без да се бои, старият комунист тръгва пред тях. Героичното държане на Валко кара комсомолците да запеят бойния марш на младогвардейците.

Тиха нощ. Фашистите са решили да разстрелят заловените комсомолци край разрушените мини. Ще започнат от техния водач — Олег Кошевой. До последния момент окупаторите се опитват да го накарат да проговори. Обещават му дори да го помилват, но Олег мълчи. Долита революционна песен. Вече са повели комсомолците към мястото на разстрела. Сред тях е и Уля Громова. Тя се спуска към Олег. Последната им прегръдка е прекъсната от проехтелите изстрели.

МУЗИКА

Композиторът Юлий Мейтус се е стремил да напише операта ся с подходящ за сюжета музикален език, изграден върху тема и интонации от руската революционна и патриотична песен. Музиката се отличава с мелодическа простота, правдивост и изразителност. Мейтус обрисува колективен музикален образ на комсомолците-младогвардейци, без да прави детайлна характеристика поотделно на всички герои. Разбира се, на главните действуващи лица, като Олег Кошевой, Уля Громова и Сергей Тюленин, както и на стария комунист Андрей Валко, са изградени правдиви музикални портрети. Цялата музика на операта е наситена с патриотични чувства и настроения, дори и в трагедийните моменти. Особено въздействени са масовите сцени, изградени върху теми от руски и украински народни песни.

„Млада гвардия“ е написана в традиционната форма на опера с отделни музикални номера — арии, дуети, ансамбли, обединени от някои общи лайттеми.

Необходимата атмосфера се създава още с увертюрата, изградена върху темата на войната и марша на комсомолците. Стълкновението между двете теми подготвя жестоката борба между противопоставените сили. В първото действие изпъкват песента на девойките, арията на Уля и особено квартетът на Проценко, Валко, Уля и Люба. Интересен е и подтискащият марш на настъпващите фашисти в края на действието. Във второто действие майсторски е изградена сцената между Люба и фашистите. Тя разкрива богатия образ на комсомолката. Най-силният момент тук, може би и в цялата опера, е клетвата на комсомолците. Третата картина показва преодоляването на страха. Тя е изградена предимно в оптимистични тонове: четенето на позива за победата край Москва и пожара във фашистката борса на труда.

В четвъртата картина твърде важна роля играе контрастността. Тя започва с арията на майката на Олег. Постепенно се разгръща буйна радостна сцена. Освен песните тук са включени и танци. Интересна е частушката на бабата. В тази картина музиката е не само жизнерадостна и оптимистична. По време на слушането на радиото тя придобива героичен характер и тържественост. В края, след съобщението за арестуването на част от комсомолците, настроението внезапно се променя.

Много сполучливо и ефектно е хрумването на композитора да изгради музикално сцената на разпитите (пета картина) върху темата на клетвата. Той допълва цялостната характеристика на младите герои, спомага да се разкрият още по-пълно тяхната вяра и сила. Два са особено силните моменти в последните (шеста и седма) картини на операта — бойната песен, с която несломените младогвардейци изпращат героя-комунист Андрей Валко на разстрел, и славната смърт на младите комсомолци. Финалната сцена с апотеоз-възхвала на подвига на народните синове, членовете на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“.