Любомир Сагаев
Книга за операта (102)

Майербер е най-значителният представител на така наречената „голяма опера“, утвърдила се на сцената на френския музикален театър през 20 — 40-те години на XIX в. В неговото творчество тя достига най-високата точка на своето развитие. Майербер изгражда оперните си произведения със завидно професионално майсторство. Тяхната музика е наситена със силна емоционалност. Масовите сцени в неговите творби представляват ново завоевание в оперната литература; оркестърът му има симфонично развитие, основното познаване на законите на сцената помага на композитора да постигне в своите опери пределно ярки театрално-зрелищни моменти, към които той проявява особено влечение като творец. Голям брой най-изтъкнати дейци от всички области на изкуството като Гьоте, Балзак, Хайне, Берлиоз, Чайковски, Лист и други са изказвали възторга си от Майербер. Но е имало и такива, които са отричали неговото изкуство. Вагнер например е твърдял, че то има само преходен характер. Обаче твърдението на гениалния автор на „Пръстенът на нибелунга“ бе донякъде опровергано от времето. Някои от оперите на Майербер и особено „Хугеноти“ и до днес са в репертоара на много театри по цял свят.

Джакомо Майербер е роден на 5 септември 1791 г. в Берлин. Истинското му име е Якоб Бер. По-късно то е изменено по волята на един богат негов роднина, който му оставя голямо наследство. Майербер произхожда от богато банкерско семейство. Получава солидно образование и музикална подготовка. Учи пиано при Клементи и теория при Целтер. Отначало завоюва успехи като пианист, но после се отдава на творчество. Първата му опера — „Клетвата на Йефтай“ (1812), се проваля, следващата „Алимелек или двамата халифи“ (1813), също е приета хладно от публиката. Майербер напуска Германия и заминава за продължително време за Италия. По време на осемте години, прекарани там, той написва няколко опери, между които: „Ромилда и Констанца“ (1817), „Ева Ресбургска“ (1819), „Маргарита Анжуйска“ (1820), „Изгнаникът от Гранада“ (1822) и др. Най-значителното му произведение от „италианския период“ е „Кръстоносецът в Египет“ (1824). Тази опера е играна при шумен успех и е поставена в много театри в цяла Европа.

През 1826 г. Майербер се преселва в Париж, където бързо се натурализира и създава най-ценното от творчеството си. През 1831 г. е поставена първата му „френска опера“, „Робер — Дяволът“ по либрето на популярния по онова време драматург и либретист Еужен Скриб (1791–1861), която има главозамайващ успех. Това произведение се окачествява като връхна точка в развитието на жанра „голяма опера“. Само пет години след това е поставена и следващата му опера (автор на либретото е пак Скриб), „Хугеноти“ (1836). Това е най-значителното произведение на Майербер. Операта има сензационен успех. За композитора започва да се пише, че мелодичността му е италианска, хармонията — немска, а ритмиката — френска. Хайне споделя, че никога не се е вълнувал така силно, както когато гледал „Хугеноти“, а Берлиоз нарича Майербер „велик маестро“.

Композиторът се връща през 1840 г. в Германия, където става придворен диригент. Там създава операта „Лагерът в Силезия“, играна с упех. След няколко години обаче отново се завръща в Париж, където остава до края на живота си. През този период той написва оперите „Пророкът“ (1849), „Северната звезда“ (1854), „Динора“ (1859) и „Африканката“ (1863).

Джакомо Майербер умира на 2 май 1864 г. в Париж.