Любомир Сагаев
Книга за операта (138)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Първи бог — тенор

Втори бог — баритон

Трети бог — бас

Шен-те — сопран

Шуй-та — тенор

Янг-сун — тенор

Ванг — тенор

Линг-то — баритон

Полицаят — бас

Шу-фу — баритон

Госпожа Янг — мецосопран

Госпожа Шин — мецосопран

Ми-цю — сопран

Стар мъж, стара жена, братът, племенницата, снахата, дядото, килимарят, килимарката, първо момиче, второ момиче, отчето, безработният и др.

Действието се развива в Китай.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Идеята на Симеон Пиронков да напише опера, и то първа, върху пиеса от Бертолд Брехт (1898–1956) е твърде смела. Основните принципи на своеобразната Брехтова драматургия мъчно могат да бъдат запазени в едно оперно произведение. Известно е, че Бертолд Брехт се стреми да замени емоционалното с рационалното, да депсихологизира образите на своите герои, да прилага така наречения „ефект на отчуждението“, да запазва равномерното развитие на действието без нарастване на напрежението и пр. Всичко това е в противоречие с основните изисквания на традиционната опера. На това противоречие се дължи известната въздържаност от композиторите да създават опери върху сюжетите на Брехтовите пиеси. Разбира се, написани са опери от Курт Вайл (1900–1950) — „Величието и падението на град Махагони“ (1927) и „Опера за три гроша“ (1928) от Паул Десау (1894) — „Осъждането на Лукулус“ (1951) и „Пуитила“ по „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ (1966), както и по една опера от Паул Хин-демит (1895–1963), Ханс Айслер (1898–1962), Курт Швен (1909). Пиесите на Бертолд Брехт притежават голяма сюжетна привлекателност, политическа заостреност и са изградени със забележително професионално майсторство. Именно това е предизвикало интереса на Симеон Пиронков към една от най-ярките пиеси — „Добрият човек от Сечуан“, която заедно с „Галилей“, „Майка Кураж и нейните деца“ и „Господин Пунтила“ бележи връхни пунктове в творчеството на Бертолд Брехт. Композиторът посочва и други причини, които са го накарали да се спре на „Добрият човек“: „Увлякоха ме формата на притча, яркообрисуваните образи и неумолимото развитие на действието.“

Симеон Пиронков е работил дълго и с голямо желание върху либретото и написва няколко варианта, докато се спре на окончателния текст. Той, от една страна, е сбил сюжета и го е пригодил за музикално-сценично произведение, но от друга страна, увлечен от изобличителната сила на някои сцени, дори ги е разширил. В процеса на работата композиторът констатира, че операта му ще се различава твърде много от традиционния жанр. Пиронков обяснява своята концепция, която го е ръководила при написването на „Добрият човек от Сечуан“: „В драматичния театър започва да навлиза все повече музиката като песен, съпровод или танц. Но и от страна на операта се забелязва все по-голямо приближаване към драматичния театър. Затова мисля, че операта като музикален театър е пред голям ренесанс.“

Пиронков пише твърде дълго операта си и я завършва в клавир през 1965 г., а оркестрацията — две години по-късно. Първото изпълнение на „Добрият човек от Сечуан“ се е състояло на 30 юни 1972 г. Осъществено е от Старозагорската народна опера с диригент Димитър Димитров и режисьор Леон Даниел.

СЪДЪРЖАНИЕ

В Сечуан са слезли от небето трима богове. Те са тръгнали да обикалят земята с надежда да открият поне един добър човек. Този добър човек им е необходим, за да докажат, че съществуващият ред в света е нормален и такъв трябва да си остане. Боговете са обикаляли дълго и са обзети от умора, но до този момент все още не са успели да открият добрия човек. Те не могат да намерят дори подслон за през нощта, тъй като никой не иска да ги приюти в къщата си. Най-после те попадат на проститутката Шен-те, която ги приема да пренощуват при нея. Боговете са много радостни, защото смятат, че най-после тук в Сечуан са успели да намерят търсения добър човек. Сутринта в знак на благодарност боговете богато награждават Шен-те. С получените пари тя си купува малък магазин за цигари. Младата жена действително е много добър човек и проявява голяма отзивчивост към хората. Около нея започват да се навъртват много бедни хора. Шен-те се старае да помага на всички. В магазинчето й се събира цяла тълпа хора от бедни роднини и бездомници и тя започва да ги храни и да им прави всевъзможни услуги. Постепенно парите й започват да се стопяват, а и търговията й не върви добре. Шен-те разбира, че така не може да продължава, защото ще се разори. Най-после тя намира изход от това положение. Облича се в мъжки дрехи и се представя за свой „братовчед“. „Братовчедът“ Шуй-та обаче не е добър като Шен-те. Той има твърда ръка и веднага се заема да въведе ред. Най-напред изпъжда всички бедняци от магазина, не позволява на търговците да го мамят, пазари се твърдо с всички, особено с кредиторите и успява да подобри търговията. Обаче превръщането й в лош братовчед я измъчва. Тя иска да бъде добра с хората и решава да „изпъди“ братовчеда Шуй-та.

Шен-те среща безработния летец Сун и се влюбва в него. Младата жена смята, че и Сун я обича. Обаче той е привлечен само от нейните пари. Когато Сун предлага на Шен-те да се оженят, тя се чувствува много щастлива. Преди самата сватба обаче, Сун поисква от Шен-те да му даде парите си. Тя не се съгласява, тъй като част от тях са взети назаем. Тогава Сун отказва да се ожени за нея. Обхваната от дълбоко разочарование, Шен-те решава отново да надене маската на братовчеда Шуй-та. Сега „братовчедът“ е още по-лош. Започва нагло да използува труда на бедните работници и скоро успява да открие собствена цигарена фабрика. Материалното състояние на Шен-те се е подобрило извънредно много, но тя продължава да бъде жестокия братовчед Шуй-та. За това поведение на младата жена има и друга причина. Почувствувала е, че скоро ще стане майка и иска да осигури бъдещето на детето си. От друга страна, тя не може да се превърне отново в добрата Шен-те, тъй като състоянието й е такова и не бива да се появява пред хората. Всички съжаляват за Шен-те и не могат да си обяснят нейното толкова дълго отсъствие. Хората започват да подозират, че жестокият Шуй-та е убил братовчедката си, за да я ограби. Това подозрение се превръща в сигурност, когато в магазина откриват скрити дрехите на Шен-те. Хората обвиняват Шуй-та в убийство.

Братовчедът Шуй-та е призован пред съда. Съдии са тримата богове. Народът обвинява Шуй-та както в убийството на Шен-те, но и за това, че е използувал труда им и ги е ограбвал. Опасността да получи строга присъда принуждава „братовчеда“ да смъкне дрехите си и пред съда застава Шен-те. С дълбоко огорчение тя задава въпроса: Защо, когато е била добра с хората, е ставала лоша за себе си и обратното? Но боговете не искат да отговорят. Те са радостни и доволни, че отново са намерили добрият човек …

МУЗИКА

Музиката е важен компонент в Брехтовия театър. Бертолд Брехт й възлага специални функции, които да подпомагат реализациите на принципите на неговата драматургия. Музиката трябва да коментира действието, но не да създава настроение и да повишава емоционалното напрежение, а обратното — да съдействува за отчуждението, да допринася за превръщането на зрителя в свидетел. Симеон Пиронков обаче е написал музиката си на „Добрият човек от Сечуан“ така, че да отговаря на характера на съдържанието на пиесата. В операта на Пиронков музиката не е само допълнителен елемент, а основа на нейното съдържание. Отличното познаване на театъра и законите на драматургията е дало възможност на автора на либретото и на музиката от сложния драматургичен и литературен материал да изгради един строен и динамичен музикален спектакъл. Музикалният език на Симеон Пиронков е съвременен, колоритен и напоен с лек екзотичен аромат и от цялостното подреждане на музикалния материал се излъчва вкус и чувство за мярка. В музиката се чувствува една сдържана емоционалност, доближаваща се до така наречения „музикален аскетизъм“ на Брехт. Разбира се, това се отнася само за външната страна и ефектността. Изразните и композиционнотехническите средства, използувани от композитора, са извънредно богати и разнообразни. С голяма свобода и фантазия композиторът е употребил онези, които е смятал, че отговарят най-добре на неговите музикални замисли и намерения — от най-съвременни до най-традиционни. Все пак трябва да се изтъкне, че острите съвременни звучности преобладават и очертават цялостния характер на музиката. Композиторът подчертава че всичко е впрегнато в осъществяването на една цел — „вярното музикално изобразяване на събитията, музикалното обяснение на поведението на действуващите лица“.

Операта „Добрият човек от Сечуан“ изобилствува с ансамблови номера и сцени. Най-широка роля е предоставена на хоровете. Хорът в операта изпълнява три функции — като действуващо лице, като диктор и като коментатор на събитията. Постигнати са извънредно интересни съчетания на едновременно използуване на два или три хора и паралелно звучащите пеещи и говорящи хорове. Всъщност хоровете представляват основният материал в музикалната тъкан на операта. Сред тези хорове се открояват със своята оригиналност и силно въздействие „Песента на седемте буйни слона“, финалният хор „Почтена публика“, сватбената сцена „Щастие, щастие“, в която са вложени много ирония, преминаваща в сарказъм и едновременно с това и дълбока тъга. Танцовите форми също са намерили широко приложение в музиката на операта, като танго, валс и др. В соловите и ансамбловите сцени вокалната линия често се разгръща в широка мелодич-ност, например: молбата — ариозо на Шен-те, песента за жерава, песента за дима и мн. др.