Любомир Сагаев
Книга за операта (179)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

През 1944 година

Полковник Боляров, жандармерист — бас

Елена, учителка — мецосопран

Емил, партизанин — тенор

Поручик Гърдев, адютант на Боляров — баритон

Възрастен партизанин — бас

През 1923 година

Поручик Боляров — тенор

Елена — сопран,

Бащата на Елена — бас

Генералът — баритон

Мери — сопран

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Топлият прием от страна на публиката и критиката на трите първи опери на Парашкев Хаджиев, както и високите награди, с които бива удостоен (за „Луд гидия“ получава Димитровска награда, а за „Албена“ — наградата на Съюза на българските композитори), са творческо удовлетворение за композитора. Той отново започва да търси сюжет за опера, но сега вече иска да излезе от битовата тематика, върху която са и трите му произведения от този вид. В началото на шестдесетте години съвременната тема все още не е намерила място в българското оперно творчество. Първата опера на съвременна тема е „Антигона 43“ от Любомир Пипков, поставена за пръв път през декември 1963 г. Когато Иван Генов предлага на Парашкев Хаджиев либретото си на „Юлска нощ“, написано върху сюжета на неиздадената му драма „Септемврийска балада“, композиторът с радост се съгласява да напише опера върху него.

Либретото на Иван Генов представлява добра основа за съвременна драматична опера. Действието се развива през една юлска нощ на 1944 г., а чрез ретроспекции в него са отразени и трагичните събития, станали в България след жестокото потушаване на Септемврийското въстание през 1923 г. По този начин в сюжета са залегнали два от най-тежките моменти от близкото минало на България. Независимо че действието се развива в камерен план, при участието само на няколко действуващи лица, в произведението се чувствува силата на конфликта и мощта на стълкновението между борещия се народ и фашизираната власт… Парашкев Хаджиев работи бързо и напрегнато върху тази своя първа опера на съвременна тематика и я завършва в извънредно кратък срок.

Първото представление на „Юлска нощ“ е във Варна на 15 юли 1964 г. под диригентството на Недялко Недялков и с режисьор Бохос Афеян.

СЪДЪРЖАНИЕ

Юли. 1944 година. Кабинетът на полковник Боляров. Разпитът на току-що заловените партизани е излязъл безрезултатен. Полковникът дава нареждането си — ако партизаните не проговорят, да бъдат разстреляни още тази нощ. При полковника влиза непозната посетителка. Боляров с изненада открива, че това е Елена, която не е виждал вече двайсет години. Пред двамата изникват спомените от миналото…

Септември 1923 година. Канцеларията на поручик Боляров в казармата. Поручикът очаква с вълнение посещението на Елена. Той знае, че девойката идва при него, за да моли милост за своя арестуван баща. Завладян от нейната мила наивност и скромност, поручикът решава с риск да загуби пагоните си да се опита да спаси бащата на Елена, задържан като участник във въстанието.

Същият ден в затворническата килия. Поручик Боляров е довел Елена, за да се види с баща си. Изнемощял от изтезанията при разпитите, старият учител умира в ръцете на дъщеря си. „Върви с бедния народ“ са последните думи на учителя към неговата дъщеря.

След няколко седмици. В квартирата на поручик Боляров. Съкрушената и останала сама в света Елена е повярвала в искреното желание на поручика да помогне на баща й. Тя се надява, че дружбата с поручик Боляров ще й донесе спокойствие, но тази дружба само е увеличила нейните страдания. Елена разбира, че мисълта за загиналия й баща ще стои винаги между нея и поручика — убиец на баща й. Напразно Боляров уверява Елена, че я обича и че е готов заради нея да се откаже от военната си служба. Елена решава да скъса с него и избягва.

Същия ден. В канцеларията на поручик Боляров. Поручикът действително си е подал оставката. Внезапно идва Генералът, който е научил за решението на Боляров. Отначало с подигравки, а после и със заплаха той принуждава поручика да изтегли оставката си. Генералът не може да допусне един офицер да се ожени за дъщерята на участник във въстанието.

1944 година. В кабинета на полковник Боляров Елена разказва на полковника колко е страдала от раздялата им, макар сама да я е пожелала. Тя му признава, че неможейки да устои на любовта си, отново го е търсила.

Декември 1923 година. Пред къщата на поручик Боляров. Елена е дошла да търси поручика в София. Тя идва пред къщата му, но от прислужничката узнава, че тази вечер Боляров се сгодява за дъщерята на Генерала.

Юли 1944 година. В кабинета на полковник Боляров. След като е загубила баща си и своята любов, Елена е намерила смисъла на живота си в грижите за отглеждането на своя син, който е син и на Боляров. Противоречиви чувства изпълват душата на полковника. Радостта от вестта, че има син, е помрачена от мисълта, че този негов син е комунист и партизанин. Сега младежът е заловен и затворен тук при него. Днес Елена е дошла да моли за освобождаването на сина им, също както преди 21 години го е молила да освободи баща й. Боляров решава с цената на всичко да върне сина си в своя собствен свят.

Юли 1944 година. В кабинета на полковник Боляров. Баща и син стоят изправени един срещу друг. Сблъскват се двама души, представители на два различни свята, двама души с различни мирогледи. Емил е дълбоко потресен, когато разбира, че е син на народния палач полковник Боляров. Той хвърля тежки упреци към майка си, но после, обхванат от нежност, я моли да му изпее песничката, с която го е приспивала като дете. Всички старания на Боляров да отклони Емил от убежденията му отиват напразно. Изпаднал в изстъпление от твърдостта и непреклонността на Емил, Боляров изпъжда грубо Елена и дава нареждане Емил да бъде убит. Елена е чула заповедта за разстрела, приближава се тихо, взима оставения на масата пистолет на Боляров и без колебание застрелва народния палач …

МУЗИКА

Музиката на „Юлска нощ“ се различава коренно от музиката на предишните опери на Парашкев Хаджиев. За вярното изобразяване на силно драматичния сюжет се е наложило композиторът да използува съответен музикален език. Тук вече е напълно елиминирано онова народностно звучене, основаващо се на интонационно-ритмичните елементи на фолклора, така подходящо за оперите на битови сюжети. Необходимо е обаче веднага да се добави, че музиката на „Юлска нощ“ в никакъв случай не е загубила своя национален облик, който е по-обобщен, по-сдържан и дискретен.

Музикалният език на „Юлска нощ“ е по-съвременен, изграден с по-сложни изразни средства, с остри звукови съчетания. Преобладават речитативът и мелодичната декламация, без да е омаловажена кантилеността, особено в лиричните моменти. На оркестъра е поверена най-важната функция в музикално-драматургичното развитие на операта. Композиторът е използувал няколко ярки теми, на които е възложил водещи задачи. Лайттемите почти не се появяват във вокалните партии, а са използувани като богат източник за създаване на необходимата за развитието на действието звукова среда. Така например оркестровото встъпление на операта рисува тревожната и героична обстановка, при която се развиват събитията през фаталната юлска нощ. Нейната тема е намерила широко развитие в операта, но само в картините развиващи се в кабинета на полковника.

Ярки и въздействуващи са музикалните образи на главните действуващи лица. Макар и ролята на Емил да е сравнително малка, неговият образ е най-силен и най-релефен. Боляров и Елена също така имат в операта своя индивидуална характеристика и в сравнение с либретото са значително no-обогатени. Техните музикални образи разкриват по-широка душевност у двамата герои, които не са схематично обрисувани като чисто положителни и отрицателни.

Цялата музика на „Юлска нощ“ е наситена с много драматично напрежение и има силно емоционално въздействие.