Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 20 гласа)

Информация

Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. — Добавяне

Александър БОРОДИН
1833–1887

Бородин е един от най-големите композитори на руската класика. Виден член на Балакиревия кръжок, познат още под името „Могъщата петорка“, Бородин със своето творчество допринася извънредно много за развитието на руската музикална култура. Независимо от това, че той е учен-химик, музикалното му творчество наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков представлява нова епоха в историята на руската музика. Бородин не е оставил много произведения. Те са около 20, включително и песните, но значимостта на неговото дело не се измерва с количеството на композициите. Творчеството му притежава изключително богато съдържание и е извънредно разнообразно по отношение на жанровете и музикалните форми. Бележитият руски критик В. В. Стасов отбелязва: „Талантът на Бородин е еднакво могъщ както в симфонията, така и в операта, и в песента. Главните му качества са великанската сила, колосалният размах, стремителност и могъщ порив …“ Музиката на Бородин е продължение на творческото дело на Глинка. Оттам произтича и привързаността на композитора към руския народно-героичен епос и преди всичко към неговите богатирски образи. Стилът на Александър Бородин е изграден върху интонационния език на руската народна песен. Много често в музиката му намират място източни елементи. Най-значителните произведения на Бородин са операта „Княз Игор“, трите симфонии, двата струнни квартета, симфоничната картина „В степите на Средна Азия“, някои от песните и др. Александър Порфириевич Бородин е роден на 12 ноември 1833 г. в Петербург. Още като дете той проявява всестранни интереси: увличат го естествените науки и особено химията, литературата и музиката. Бородин чете много, а освен това свири на пиано, флейта и виолончело. От 1850 до 1856 г. той учи в Медицинско-хирургическата академия, а през 1858 г. получава докторска титла като лекар. През целия период на обучението си той не изоставя музикалните си занимания. Извънредно важна роля за музикалното развитие на Бородин изиграва тригодишното му пребиваване в чужбина (от 1859 до 1862 г.). Там написва и първите си зрели творби. Годината на завръщането му в Русия е важна за него и като учен (тогава заема професорско място по химия в Медицинската академия), и като композитор (става член на Балакиревия кръжок). През същата година завършва своя клавирен квинтет. Неговата Първа симфония го прави широко известен като композитор. По това време се появяват и превъзходните му песни — „Море“, „Фалшивата нота“, „Спящата княгиня“ и др. През 1869 г. композиторът започва работа над своята Втора симфония, завършена през 1876 г. и сполучливо наречена от В. В. Стасов „Богатирска“. От 1869 г. до самата си смърт Бородин работи над „Княз Игор“. Той успява да създаде една от най-значителните си опери в цялата руска класика. Междувременно Бородин работи и върху други произведения, като Струнен квартет №1 (1879), Струнен квартет №2, симфоничната картина „В степите на Средна Азия“ и др. Той е един от най-видните членове на „Могъщата петорка“, която допринася твърде много за развитието на руската музика. Бородин е един от руските композитори, които по това време са се радвали на най-голяма известност в чужбина. След изпълнението на Богатирската симфония във Франция той е наречен „велик симфоник“. Бородин умира на 27 февруари 1887 г. в Петербург.