Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 20 гласа)

Информация

Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. — Добавяне

Бедржих СМЕТАНА
1824–1884

Сметана е велик композитор, създател на чешката национална музикална школа. Под неговото перо са излезли забележителни по своята художествена стойност произведения, в които са разкрити картини от живота и историята на чешкия народ, възпяващи красотата на родната природа. Цялото творчество на Сметана е наситено с патриотичен дух и дълбока любов към всичко родно. Той е автор на осем опери, много симфонични произведения, между които и великолепния цикъл от шест симфонични поеми „Моята родина“, камерни творби, пиеси за пиано, песни и др. Всички негови композиции са написани в духа на чешкото народно звукотворчество. Значението на Бедржих Сметана за чешката музика е такова, каквото е Глинка за руската. Със своето изключително дарование и патриотизъм Сметана извоюва на своето творчество право на траен живот, а заедно с това и световен авторитет за родната си музика.

Бедржих Сметана е роден на 2 март 1824 г. в градеца Литомишл. От най-ранно детство той учи цигулка и пиано, като проявява голямото си дарование. Сериозно обучение по музика започва по време на гимназията. По това време прави и първите си композиционни опити, главно пиеси за пиано. На 17-годишна възраст Сметана вече е отличен пианист. През 1843 г. той заминава за Прага, където постъпва в Консерваторията като ученик на Йозеф Прокш. След четири години Сметана завършва музикалното си образование. Отначало се впуска в концертна дейност, но тя не може да му осигури издръжката и той започва да се занимава и с даване на уроци. С помощта на Лист Сметана открива частна музикална школа в Прага. Заедно с работата си като педагог той създава редица произведения.

През 1848 г. Сметана взима активно участие в революционните събития. Пише маршове, песни за една приветствена увертюра. След потушаването на въстанието за чешкия народ настъпват още по-тежки времена. Именно тогава Сметана развива широка музикална и обществена дейност. През 1856 г. композиторът заминава за Гьотеборг в Швеция, където става диригент на симфоничния оркестър. През петте години, прекарани в чужбина, Сметана създава много творби. Там той се запознава лично с Лист, който го окуражава. Сега младият композитор написва първите си ценни произведения, между които и симфоничните поеми „Ричард III“ (1858), „Лагерът на Валенщайн“ (1859) и „Хакон Ярл“ (1861).

Животът в чужбина не допада на Сметана и през 1861 г. той се завръща в родината си. Две години след това той завършва първата си опера на историческия сюжет „Бранденбургците в Чехия“, която има огромен успех. Наред с творчество Сметана активно се занимава с обществено-музикална дейност. Той е диригент на Пражкия театър, председател на едно културно дружество и др. През 1866 г. композиторът завършва втората си опера — „Продадена невеста“. Това е неговият истински шедьовър, който направи името му безсмъртно. След това се зареждат „Далибор“ (1867), „Либуша“ (1872), „Двете вдовици“ (1874), „Целувката“ (1876), „Тайната“ (1878), „Дяволската стена“ (1882). Обаче творческите интереси на Сметана не се затварят само в операта. Той пише и други произведения, от които най-значително е „Моята родина“, цикъл от шест симфонични поеми: „Вишеград“, „Вълтава“, „Шарка“, „По чешките поля и гори“, „Табор“ и „Бланик“.

През 1874 г., когато Сметана пише „Вълтава“, композиторът внезапно оглушава. Това го измъчва извънредно много, но той успява да довърши целия цикъл, както и да напише още редица творби, между които последните опери, двата си струнни квартета и др. В края на живота си Сметана е в много лошо здравословно състояние.

Бедржих Сметана умира на 12 май 1884 г. в Прага.