Светослав Славчев
Шпага с рубини (23)

АБАТ ДОМИНИК ЛУВУА, ПАРИЖКИ ВИКАРИЙ

Капитан Дьо Белон е тук. Досаден ми е, трябва всичко да му се обяснява подробно, не разбира като моите хора от полудума. Такъв си е бил открай време, още от Тулуза. Но иначе е полезен и не се замисля много, когато се отнася до истинската вяра и трябва да се накаже някой еретик.

Не трябва да чака, но и не мога да разговарям с него тук. Никоя стена вече не е сигурна, никоя врата. Ще излезем в градината.

— Мир с вас, капитане! Да се поразходим, не искате ли?

Спокойно е в тази градина. Колко много перуники са нацъфтели в лехите! Над тях са жълтите цветове на акациите, като гроздове. Пчелите жужат монотонно, над храстите прелитат големи водни кончета, крилата им блестят на слънцето.

Само че ние ще говорим не за спокойни неща.

— Поканих ви, мон капитан, защото събитията го изискват! А те са събития, които…

Постепенно и ясно, за да разбере добре. Чумата в Париж, която вече е набрала сила. Допреди седмица, десетина дни, умираха по двама-трима, сега навсякъде има болни. В приютите „Сен Лазар“ и „Сен Луи“ не ги приемат, мрат по домовете. Нощем черните колари изнасят умрелите без опело. Няма хляб, търговците скриха храните. Парижани започнаха да бягат въпреки проповедите във всички църкви и капели…

— Дори чух, че негово величество е намислил… и той.

Така не се говори! Смъмрям го благосклонно и продължавам.

Чумата е божие наказание за нашата търпимост към хугенотите, прокълнати еретици. А има знахари, дори лекари, които използват болестта, за да натрупат богатства. Вършат богохулни изцерявания. Така например, не зная дали е чул, един съмнителен лекар, Теодоро Боргаручи, е излекувал временно… това повтарям — временно! — вдигнал е от легло момчето на баронеса Д’Евремон. Без да се спомене божието име и с подигравка, повтаряйки чудото, извършено от Спасителя…

Чул е. Дори е видял момчето. Съпроводил е херцог Дьо Гиз в имението. Намръщва се.

Само че трябва още нещо да знае за този лекар и още повече ще се намръщи! Казаният лекар Боргаручи е бил поканен да приеме от баронесата два диаманта, семейна скъпоценност. Навярно ги е приел, не може да не ги е приел!

Капитанът не пита кой ми е донесъл. Добре.

А съмнителният лекар Боргаручи живее нашироко. И се говори за него, че приготвя еликсир срещу черната болест. Мои сигурни хора са разпитали.

Бавно се досеща, но все пак… Най-после!

— Ваше преосвещенство, къде живее този Боргаручи?

— На „Плас Мобер“, наел е дома на мадам Де Соваж, вдовицата на един от приближените на еретика адмирал Колини. И даже само тази връзка… Какво има?

Капитанът забавя крачките си. Спира и ме гледа.

— Домът на Де Соваж?

— Да. И там някъде в подземието приготвя измамните си еликсири. Една негова слугиня е говорила.

— В подземието?

О, мон дьо, докато схване, ще изляза от кожата си! Да, там. Този лекар трябва да бъде изобличен с доказателства, заловен с богохулните му еликсири!

— Трябва да се провери! — казва капитанът. — Този дом… за този дом…

Какво? Домът бил от старите, още преди големия пожар. И подземията му, ако не са наводнени отдавна, може би са свързани с ходниците, за които се говори, че излизат на Сена, и които кучетата хугеноти използват, за да бягат, когато народът на Париж се възмути от деянията им.

Сам господ бог ни праща в ръцете този богохулник! Но трябва веднага да се действува! Феррум дум кандет кудендум ест! Желязото се кове докато е горещо!

— Мон капитан — казвам, — това наистина ще бъде удача! Вашата смелост е всеизвестна. Ще заслужите благословията божия, ако успеете… не се и съмнявам, че ще успеете… да ми донесете като доказателство този еликсир! А за да имате до себе си някого, когато минавате през ходниците, ще ви дам един от моите помощници!

Мълчи. Нещо благословията божия като награда не му е достатъчна. Алчност, човешка алчност!

— Разбира се, намереното злато… и диамантите на баронесата… всичко ще бъде конфискувано! Ще ви натоварим с това богоугодно задължение.

Ясно е дори за бавния му разум. Лъвската част от конфискуваното ще остане у него. На мен ми е нужен прокълнатият еретик, църквата е богата.

Размърда се. Очите му заблестяха.

— Приемам тази длъжност, ваше преосвещенство! Ще опитам. Ако не тази нощ, то утре през нощта!

— Моят доверен човек ще ви потърси веднага, капитане! Ще ви чакам. Можете да дойдете… да ме събудите по всяко време!

Спирам и се взирам в него.

— Успех, мон капитан! Ин номини патрис ет филии… Нека бог бъде с вас!

Той ми целува ръка, кръсти се и тръгва. Шпорите му дрънчат по плочника.

Този гнусен богохулник Боргаручи ще попадне в мишеловката! Капитанът и абат Грегоар — това са двама свидетели, на които всеки църковен съд ще даде вяра. И доказателство ще има — дяволският еликсир. Каквито и познати да си е намерил в двора, всички ще се отдръпнат от еретика. Тогава ще можем да го поведем към кладата в бесовското облекло. И ще покажем на парижкия народ — ето един от виновниците за Чумата! Църквата няма милост за такива, тя се грижи за Париж! А това, че е учен, още повече ще разпали гнева на хората. Колкото по-учен, толкова по-добре! Трепери сега, измамнико и богохулнико Боргаручи!