Светослав Славчев
Шпага с рубини (12)

АЗ, ТЕОДОРО

Трябва да престана да лекувам. Ако не спра… Старецът Парацелз ясно го е казал. Арс магистериум санати изчерпва напълно силите и някой ден просто ще угасна — като свещ, която е изгоряла. Въпросът е: кога?

Всъщност засега още се държа. Мога да се съвземам, макар и по-бавно от преди. Завчера, в неделя, трябваше да лекувам дъщерята на баронеса Дьо Годел. Успях, но това ми струваше целия вчерашен ден, а и днес още не съм съвсем добре. Не можех да откажа на баронесата, дъщеря й е в свитата на кралицата майка. Само това вече струва цяло състояние. Ако нейно величество не блести с щедрост, то баронесата умее да се отплаща… Злато. Раздавам живот за злато. За да купувам със златото смърт.

Много размисляш, драги Теодоро! А днес трябва не да размисляш, а да действуваш!

Матиоли се хвана. Вчера изпрати иконома си с едно кратко писмо. Там, на писалището е.

„Високоуважаеми месир Боргаручи!

Ако вашето предложение е още в сила, определете деня, в който ще го изпълним. Ще ви бъда благодарен да определите и мястото, и часа, за да поканя на това място и в този час негово превъзходителство месир Рибо̀, трети кралски нотариус, с чието присъствие и с чийто подпис ще бъде закрепено нашето съдружие.

Като изказвам своето уважение към Вас, оставам в очакване на отговора Ви.

Виченцо Матиоли“

А пък аз едва имах сили за няколко реда.

„Високоуважаеми месир Матиоли! Ако е удобно, утре, вторник, във вашата кантора, в обедния час.

Уважаващият Ви Теодоро Боргаручи“

Ясно, уплашил се е. Заговорила е хитрата му търговска душичка. Ще разпилее този наивен доктор богатството си, няма да остане нищо! Да побързам, да побързам! Пуснал е хора да ме следят, научил е как изгубих последния път. Не би имал нищо против да губя, ако печели синът му, но не е сигурен нито в играта, нито в хората, които я играят… Затова не се бави, не се пазари за лихвата!

Жан-Пиер дали му е казал, че мога да внеса петстотин? Едва ли, запазил е това сведение за себе си.

Хайде, торбичката със златото е готова. Триста екю. Дали пък не е прекалено много за подлата душичка на Матиоли?

Не е. Примамката трябва да е тлъста!

— Мишел! Къде си, проклетнико!

Боже мой, и гласът ми вече не е същият!