Светослав Славчев
Шпага с рубини (15)

ЖАН-ПИЕР МАТИОЛИ

Има дни, в които върви, и дни, в които сякаш дяволът се е закачил за мен. Просто не мога да разбера какво става, защо е така. Вчера не вървеше, онзи ден — също. И днес губя. Спечелих малко отначало, после като започна…

Слънце, две змии. Губя.

Луна, стрела… третият зар се търкаля още. Нищо. Змия.

Два кръста и слънце. Сега ли трябваше да дойдат? Почти нищо не си върнах. Малки бяха залозите.

Сега ще опитам по̀ на едро. Готови ли са всички? Ще повиша на две екю. О, защо го няма Боргаручи? Той приемаше такива залози. Малкият Жермалди приема. Лошо. Той има шанс тази вечер.

Да видя! Проклети зарове, точно сега ли? Две стрели, змия. Нищо не е. Жермалди хвърля. Разбира се, два кръста и слънце!

Губя, но ще удвоя. Четири екю. Да ви видя куража! Приемат и двамата. Подозрително ми е, те въобще са ми подозрителни.

— Мосю иконом, тези зарове ми се струват изцапани!

— Веднага, месир!

Носи нови зарове и чаша. Хайде!

Господи, защо така? Кръст и две змии. Някой от тях непременно ще хвърли повече!

Малкият Жермалди печели. Два кръста и стрела. По дяволите, всичко или нищо!

— Десет екю, месю!

Това е, край. Аз съм луд. Те приемат. Сега ще се реши…

Свърши. Луна и две стрели. Те печелят.

Просто не мога да повярвам, че е свършило. Онзи ден имах пари, много пари. Сега нямам нищо. Трябва да си вървя. Виж, ако баща ми беше човек, да ми даде на заем… Но не е.

— Мосю Матиоли…

Кой е? Какво иска от мен?

Малкият Жермалди. Той ми предлага заем. Срещу по̀лица, разбира се. Колко? Двадесет, дори тридесет екю.

Ще взема. Бога ми, ще взема и ще си ги върна!

Отделяме се малко встрани. Охо, той имал готови по̀лици! Само името и подписът. Тридесет екю. Наброява ми ги. Ако баща ми беше човек, нямаше да се унижавам… Той има сега в трезора си не тридесет, а триста екю!

Господи, защо не е тук Боргаручи, така ми вървеше с него!

Започваме.

— Пет екю, месю!