Светослав Славчев
Шпага с рубини (14)

АЗ, ТЕОДОРО

Може би още тази нощ ще се реши всичко, може би утре. Но не по-късно. От три дни младият Матиоли губи, разпиля спечеленото от мен. Онези братовчеди не си поплюват, разбрали са, че Жан-Пиер трябва да бъде обран докато е време.

Значи — тази нощ. Когато си имал щастие, и то неочаквано, а след това да видиш как печалбата изтича под пръстите… о, тогава изкушението става неудържимо!

И тази странна случайност — да се срещнем с Жан-Пиер на излизане! И да мога да му кажа, че съм внесъл парите при баща му. Случайност ли беше? Едва ли. Младият Матиоли е видял идването на нотариуса, моята карета. Поискал е да узнае какво се е случило. Сега узна — триста екю лежат в трезора на баща му. Но дали знае къде е трезорът и как се отваря?

Сега аз мога само да чакам. Мишел е напалил камината в салона, донесъл е моята любима кожа, с която се загръщам, на два пъти попита дали имам нужда от нещо. Виждам в очите му загриженост. Колко отдавна беше, когато някой се грижеше за мен!

Тази нощ. Виченцо Матиоли, аз съм решил. Ако твоят син те пожали, ще ти подаря живота. Повече няма да те преследвам. Ще знам, че си възпитал син, който може да надвие изкушението. Дори само за това си заслужава да живееш, макар че си подлец.

Колко приятно грее камината! Дървата пламтят и пукат, разсипват синкави искри. А на мен все ми е студено.

Минутите вървят, вървят. По стените играят огнени отражения, като духове — безплътни и ярки. А навън зад прозорците е мрак, нощ лежи над спящия Париж.

Аз чакам, Жан-Пиер Матиоли.