Метаданни
Данни
- Серия
- Богат, беден (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rich Man, Poor Man, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Томова, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 158 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Ъруин Шоу. Богат, беден
Роман. Американска. Първо издание
Народна култура, София, 1981
Превела от английски Иванка Томова
Редактор Красимира Тодорова
Художник Христо Алексиев
Художник-редактор Стефан Десподов
Техн. редактор Йордан Зашев
Коректори Евгения Кръстанова, Наталия Кацарова
Литературна група — ХII. Код 04 9536671711/5637-70-82
Дадена за набор август 1981. Подписана за печат ноември 1981 Излязла от печат ноември 1981. Формат 84×108/32 Печатни коли 49. Издателски коли 41,16. УИК 41,06. Цена 6,30 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДПК „Димитър Благоев“, София
New English Library Limited — London, 1972
Издание:
Автор: Ъруин Шоу
Заглавие: Богат, беден
Преводач: Иванка Томова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
Излязла от печат: ноември 1981
Редактор: Красимира Тодорова
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Йордан Зашев
Художник: Христо Алексиев
Коректор: Евгения Кръстанова; Наталия Кацарова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5650
История
- — Добавяне
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Дърпай пердетата при залез слънце. Недей да гледаш вечер светлините на прострелия се в долината град. Колин обичаше да седи с теб и да гледа надолу към града. За него това беше най-хубавият изглед на света, казваше, че Америка е най-красива нощем.
Недей да носиш черно. Скръбта не е нещо, което трябва да се показва пред хората.
Недей да пишеш тъжни писма в отговор на съболезнованията на приятели или непознати и да употребяваш думи като „гений“, „незабравим“, „щедър“ или „силен по дух“. Отговаряй кратко и учтиво. Нищо повече.
Не плачи пред сина си.
Не приемай покани за вечеря от приятели или колеги на Колин, които не искат да те оставят да страдаш сама.
Когато възникне някакъв проблем, не посягай към телефона, за да позвъниш в студиото на Колин. Студиото е затворено.
Не се поддавай на изкушението да разправяш на хората, които сега довършват последния филм на Колин, как е смятал да го направи той.
Недей да даваш никакви интервюта, нито да пишеш статии. Не разказвай подробности от семейния си живот. Не се дръж като вдовица на знаменита личност. Недей да разсъждаваш какво би правил той, ако сега беше жив.
Недей да чествуваш никакви рождени дни или годишнини.
Отклонявай поканите за ретроспективни прожекции, фестивали, възпоминателни срещи.
Не ходи на никакви закрити представления или премиери.
Когато самолетите излитат от летището и минават ниско над къщите, не си припомняй къде и кога сте пътували заедно.
Недей да пиеш нито сама, нито в компания, колкото и да ти се иска. Избягвай да взимаш хапчета за сън. Понасяй всичко мълчаливо, колкото и да ти е тежко.
Махни от бюрото във всекидневната купищата книги и сценарии. Сега вече те не са ти нужни.
Отказвай учтиво да приемаш изрезките със снимки и рецензии за пиеси и филми, поставени от мъжа ти, които студиото е така любезно да събира в луксозни кожени папки. Не чети хвалебствията на критиците.
Запази в къщи само една любителска фотография на мъжа ти. Сложи всички останали снимки в някоя кутия и ги свали в мазето.
Когато приготвяш вечеря, не съобразявай менюто с вкусовете на мъжа си (морски раци, люти чушлета, пица с месо, полята с остър сос).
Когато се обличаш, недей да гледаш роклите в гардероба и да казваш: „Той ме харесва с тази.“
Дръж се спокойно и естествено със сина си. Не се тръшкай, когато има неприятности в училище, когато хулигани му откраднат парите или се върне у дома с разкървавен нос. Не се привързвай прекалено много към него, не му позволявай и той да се привързва към теб. Когато приятели го поканят да отиде с тях на плуване или на мач, кажи: „Разбира се. Аз имам страшно много работа в къщи и ще я свърша по-бързо, ако остана сама.“
Не се опитвай да заместваш баща му. Нека се учи от мъжете на мъжки неща. Не се старай да го развличаш, страхувайки се, че му е скучно да живее сам с една скърбяща жена в къщата на хълма, далеч от центъра на града, където другите момчета се забавляват.
Недей да мислиш за любов. Не се учудвай, ако ти се случи да помислиш за това.
Не вярвай на бившия си съпруг, когато се обади и каже развълнувано, че иска пак да се ожени за теб. Щом скрепеният с любов брак се е оказал неуспешен, значи, бракът, скрепен със смърт, ще се окаже погубен.
Недей нито да отбягваш, нито да се връщаш съзнателно на онези места, където двамата сте били щастливи.
Грижи се за градината, прави слънчеви бани, мий чиниите, поддържай къщата в ред, помагай на сина си в уроците, не показвай, че очакващ от него повече, отколкото другите родители очакват от синовете си. Води го навреме до ъгъла, откъдето тръгва автобусът за училище, бъди навреме на същото място, когато автобусът се връща. Въздържай се да го целуваш прекалено много.
Бъди снизходителна към собствената си майка, която синът ти иска да посети през лятната ваканция. Кажи: „Има време до лятото.“
Внимавай да не оставаш насаме с мъже, от които и двамата с Колин сте се възхищавали, мъже, които се възхищават от теб и от много други жени в този град, пренаселен с жени; мъже, чието съчувствие ще приеме неусетно друга насока, мъже, които след три или четири срещи ще се опитат да спят с теб и вероятно ще успеят. Внимавай да не оставаш насаме с мъже, които са се възхищавали от Колин и от които Колин също се е възхищавал — тяхното съчувствие към тебе е искрено, но в края на краищата те също ще поискат да спят с теб. И вероятно също ще успеят.
Не гради живота си върху живота на сина си. Това в най-сигурният начин да го изгубиш.
Непрекъснато се занимавай с нещо. Но с какво?
— Сигурна ли сте, че сте проверили навсякъде, мисис Бърк? — попита мистър Грийнфийлд. Той беше адвокатът, към когото я беше насочил агентът на Колин. Или по-точно един от цялата група адвокати, чиито имена бяха написани на вратите на канторите в елегантната сграда в Бевърли Хилс. Всички тези хора изглеждаха еднакво загрижени за нея, еднакво интелигентни, еднакво добре облечени, еднакво изискани, усмихнати и отзивчиви, таксите им бяха еднакво високи и всички те бяха еднакво безпомощни.
— Обърнах къщата наопаки, мистър Грийнфийлд — каза Гретхен. — Намерих стотици сценарии, стотици разписки за сметки, някои от които неизплатени, но не открих никакво завещание.
Мистър Грийнфийлд едва се въздържа да не въздъхне. Той беше млад мъж, носеше спортна риза с копченца на яката, за да покаже, че е завършил право в Източните щати, и ярка папионка, за да покаже, че сега живее в Калифорния.
— Да знаете за някакви секретни каси, които мъжът ви може би е имал?
— Не — отговори тя. — Не знам и не вярвам изобщо да е имал. Той беше небрежен в това отношение.
— Страхувам се, че е бил небрежен и в много други отношения — каза мистър Грийнфийлд. — Да не остави завещание…
— Откъде да е знаел, че ще умре? — попита тя. — Никога не е боледувал.
— Много по-лесно е, когато човек предвижда някои неща — каза мистър Грийнфийлд. Гретхен беше сигурна, че той самият си прави завещания, откакто е навършил пълнолетие. Мистър Грийнфийлд най-сетне си позволи да въздъхне. — Ние от своя страна проверихме всичко най-внимателно. Просто е невероятно, че вашият съпруг никога не е ползувал услугите на адвокат. Той е оставял агента, си да сключва договорите, а както агентът твърди, в повечето случаи даже не си е правил труд да ги прочете. И когато се е съгласил да се разведе с бившата мисис Бърк, е оставил нейният адвокат да определи условията на развода.
Гретхен никога не се беше срещала с бившата мисис Бърк, но сега, след смъртта на Колин, я бе опознала много добре. Тя беше бивша стюардеса и манекен. Изпитваше неотслабваща любов към парите и считаше, че да работиш за пари, е противно занимание, неподходящо за жени. Получаваше издръжка от двадесет хиляди долара годишно и тъкмо преди Колин да почине, беше завела дело издръжката да се увеличи на четиридесет хиляди долара годишно, тъй като доходите на Колин били нараснали извънредно много, откакто отишъл в Холивуд. Когато не пътуваше в чужбина, живееше в Ню Йорк, Палм Бийч и Сън Вали с някакъв млад мъж, за когото благоразумно отказваше да се омъжи, тъй като според една от клаузите, която Колин беше успял да наложи в договора им за развод, издръжката й щеше да се прекъсне при сключването на втори брак. Тя и нейните адвокати, изглежда, разбираха много добре и щатските, и федералните закони; веднага след погребението, на което не дойде, тя наложи запор върху банковата сметка на Колин и недвижимото му имущество, за да попречи на Гретхен да продаде къщата.
Тъй като нямаше отделна банкова сметка, а когато й трябваха пари, искаше от Колин и даваше на секретарката му да плати сметките, Гретхен остана без всякакви средства и се оказа изцяло зависима от Рудолф. Колин нямаше никаква застраховка, защото смяташе, че застрахователните компании вършат най-големите кражби в Америка; затова и по тази линия Гретхен не получи нищо. Тъй като катастрофата беше станала по негова вина и други участници в нея нямаше (той се бе блъснал в едно дърво и общинските власти се готвеха да предявят иск за нанесената на дървото щета), Гретхен не можеше да съди никого и да търси обезщетение.
— Аз трябва да напусна тази къща, мистър Грийнфийлд — каза Гретхен.
Най-ужасни бяха вечерите. В полутъмните ъгли на стаите все й се счуваше шепот, тя сякаш чакаше вратата да се отвори всеки момент и Колин да влезе, ругаейки някой актьор или оператор.
— Напълно ви разбирам — отговори мистър Грийнфийлд. Той все пак беше почтен човек. — Но ако я напуснете, ако не присъствувате физически, бившата мисис Бърк сигурно ще успее да намери някакъв легален път да се нанесе в къщата. Нейните адвокати са много добри, наистина много добри. — Мистър Грийнфийлд се възхищаваше съвсем искрено от колегите си; адвокатите от едната елегантна сграда хвалеха адвокатите от съседната елегантна сграда. — Ако има някаква вратичка, те ще я намерят. А в юриспруденцията винаги е така — търсиш ли достатъчно дълго, намираш вратички.
— Само че не в моя полза — каза обезверено Гретхен.
— Въпрос на време, уважаема мисис Бърк. — Това беше съвсем лек укор към нейното нетърпение. — За съжаление вашият случай е доста неясен. Къщата е на името на мъжа ви, ипотекирана е и трябва да се изплаща. Все още не се знае точно на каква сума възлиза имуществото на мистър Бърк, а може би тази сума ще стане известна чак след години.
Мистър Бърк получава процент, доста висок процент за трите филма, на които е бил режисьор, филмовите компании ще му изплащат дългосрочни лихви за авторско право, той има хонорари в чужбина, а вероятно много от пиесите му ще се екранизират. — Обстойното изброяване на тези затруднения, които трябваше да се разрешат, преди досието на Колин Бърк да мине към дело, очевидно доставяха някаква елегична наслада на мистър Грийнфийлд. Ако боравенето с юридическите закони не беше толкова сложно занимание той сигурно щеше да си потърси друга професия, при която да разгърне цялата си педантичност. — Ще трябва да се вземе мнението на специалистите, да се изслушат свидетелските показания на ръководството на филмовата компания, да се направят известни взаимни отстъпки. А да не говорим за евентуалната възможност някой друг да предяви искания. Например роднини на покойния, които обикновено се появяват отнякъде при подобни случаи.
— Колин има само един брат — каза Гретхен. — Той ми каза, че няма никакви претенции.
Братът беше дошъл на кремацията. Стегнат млад полковник от военновъздушните сили, участвувал като пилот в Корейската война, който се бе справил набързо с всички формалности, засенчвайки дори Рудолф в това отношение. Не позволи да се прави църковно погребение и каза на Гретхен, че двамата с Колин се били разбрали, като умрат един ден, да бъдат изгорени без всякакви церемонии на другия ден. След кремацията той нае един частен самолет и разпръсна праха на Колин над Тихия океан. Поръча на Гретхен, ако има нужда от нещо, да му се обади. Но след като нямаше право да повали с картечен обстрел бившата мисис Бърк, нито да бомбардира кантората на нейните адвокати, какво друго можеше да направи един честен полковник от военновъздушните сили, за да помогне на вдовицата на брат си, оплетена в мрежата на юридическите закони?
Гретхен стана и каза:
— Благодаря за всичко, мистър Грийнфийлд. Съжалявам, че ви отнех толкова много време.
— Моля ви. — Мистър Грийнфийлд се изправи и добави с професионална любезност: — Аз, разбира се, ще ви държа в течение на нещата.
Той я изпрати до вратата на кабинета си. Макар че лицето му не изразяваше нищо, тя беше сигурна, че той не одобрява светлосинята рокля, с която се беше облякла.
Гретхен мина през дългото помещение, с разположени в две редици бюра, на които секретарките, свели глави, преписваха бързо нотариални актове, завещания, жалби, призовки, договори, заявления за фалит, трансфери, ипотеки, адвокатски досиета, запори, заповеди за връщане на неправилно взети с изпълнителен лист вещи.
Те заличават спомена за Колин Бърк, помисли си тя. С всеки изминал ден.