Ъруин Шоу
Богат, беден (20)

ГЛАВА ВТОРА

1960

Гонгът обяви последния рунд от тренировъчния мач и Шулци извика:

— Опитай се да го притиснеш по-здраво, Томи.

Боксьорът, с когото Куейлс щеше да се срещне след пет дни, беше известен с това, че отблъсква противника си и го притиска във въжетата на ринга, и Томас трябваше да имитира неговия стил. Но Куейлс не се даваше лесно, той танцуваше, изплъзваше се, бърз и неуловим, нанасяше неочаквани удари. Никога не нараняваше сериозно противника си, но печелеше много с хитростта си. Боксовият мач щеше да се предава по телевизията в цялата страна и Куейлс щеше да получи двадесет хиляди долара за участието си. За Томас като негов спаринг-партньор бяха предвидени шестстотин долара. Добре, че Щулци, който беше менажер и на двамата боксьори, измоли от организаторите на мача да платят тази сума на Томас — иначе той щеше да вземе доста по-малко пари. Боксовата среща се финансираше от мафията, която не отпуска средства за благотворителни цели.

Тренировките ставаха в един театрален салон и мъжете, които идваха да гледат, облечени с най-модните в Лас Вегас ризи и светложълти панталони, заемаха местата на оркестъра. Томас се чувствуваше повече като актьор на сцената, отколкото като боксьор.

Той пристъпи бавно към Куейлс; под кожения шлем се виждаха тъпото му, злобно лице и безцветните му очи. Когато тренираше с Томас, Куейлс винаги се усмихваше подигравателно, сякаш му се струваше абсурдно, че се намира с Томас на един ринг. Той никога не говореше с партньора си, даже не го поздравяваше, макар че и двамата имаха общ менажер.

Единственото удовлетворение за Томас беше, че спи с жената на Куейлс и че един ден Куейлс ще научи това.

Куейлс сякаш танцуваше на ринга, нахвърляше се рязко върху Томас, изплъзваше се леко от ударите му и се перчеше пред публиката, която ревеше възторжено, оставяше се Томас да го притисне в ъгъла и го отблъскваше с глава, без да му позволи да го докосне.

Спаринг-партньорите, какъвто беше и Томас, нямаха право да причиняват травми на състезателите, но сега, когато течеше последният рунд от тренировъчния мач, Томас нападаше ожесточено и без да мисли какво наказание го очаква, се мъчеше да нанесе силен удар на омразния си противник и да го свали на земята. Куейлс разбра какво се опитва да направи Томас и с още по-високомерна усмивка продължи да отблъсква атаките му, да подскача около него с танцови стъпки и да парира ударите му още във въздуха. Последният рунд свършваше, а той даже не се беше изпотил, по тялото му нямаше нито една следа от удар, макар че Томас в продължение на цели две минути го нападаше настървено.

Когато гонгът обяви края на тренировката, Куейлс каза:

— Трябва да ми платиш за това, че ти дадох урок по бокс, негодник такъв.

— Дано те пребият в петък, жалък любител — отговори му Томас, слезе от сцената и отиде да си вземе душ, Куейлс започна да скача на въже, после направи няколко гимнастически упражнения и продължи да тренира с боксовата круша. Този негодник никога не се уморяваше, беше неизтощим и сигурно щеше да спечели шампионската титла за средна категория и да си осигури един милион долара в банката.

Когато Томас се върна в залата със зачервена под очите кожа от ударите, Куейлс продължаваше да се перчи и да се боксира с въображаем противник, а просташката публика, облечена циркаджийски, не спираше да го аплодира.

Шулци му даде плика с петдесетте долара за двата рунда, той се измъкна бързо от тълпата и излезе навън под палещото следобедно слънце на Лас Вегас. В театъра климатичната инсталация поддържаше въздуха прохладен и сега жегата му се стори мъчителна, сякаш някакъв обезумял учен беше подпалил града и искаше да го унищожи по най-жесток начин.

Томас беше жаден след тренировката, пресече нажежената от слънцето улица и влезе в един от големите хотели. Фоайето беше тъмно и прохладно. Скъпо платени проститутки сновяха напред-назад, а възрастните дами стояха около игралните автомати. Той тръгна към бара и видя, че около масите за рулетка също има хора. В този противен град всички бяха натъпкани с пари. С изключение на него. През последните две седмици беше проиграл над петстотин долара — почти всичко спечелено.

Томас опипа джоба си, в който беше сложил плика с парите на Шулци, и подтисна желанието да опита щастието си в игра за зарове. Поръча на бармана една бира. В момента теглото му беше в границите на нормата, а и Шулци го нямаше да му се кара. Впрочем Шулци никак не се интересуваше вече от него, след като беше станал менажер на кандидата за шампионската титла. Интересно колко щеше да спечели мафията от всичко това.

Томас изпи още една бира, плати на бармана и се запъти да си върви, но се спря за малко да погледа играта на зарове. Някакъв човек с вид на провинциален предприемач имаше цяла купчина чипове пред себе си. Разиграваха се едри суми. Томас извади плика и си купи чипове. След десет минути остана с десет долара в джоба, но прояви достатъчно разум и се отказа да играе повече.

Накара портиера да помоли някой от гостите на хотела да го закара с колата си в града, за да не плаща за такси. Неговият хотел беше второкласен, с няколко игрални автомата и с една маса за игра на зарове. Куейлс живееше в хотел „Сандс“, където отсядаха всички кинозвезди. Там се беше настанила и жена му, която се излежаваше по цял ден пред басейна и се наливаше с ром; когато тези занимания и омръзнеха, тя отиваше тайно при Томас в хотела му. Казваше, че е чувствена по природа, а Куейлс спял сам в отделна стая, тъй като бил сериозен боксьор и му предстояла важна среща. Томас не беше вече сериозен боксьор, не му предстояха важни срещи, затова се чувствуваше свободен да прави каквото си иска. Дамата беше много добра в леглото и понякога наистина си струваше да рискува и да се среща с нея.

В хотела го чакаше писмо. От Тереза. Той даже не си направи труд да го отвори. Знаеше какво пише в него. Тя пак искаше пари. Въпреки че сега работеше и печелеше повече от него, все искаше пари. Беше се хванала на работа в някакво нощно заведение като продавачка на цигари — въртеше си задника, излагаше на показ краката си, разголени доколкото позволяваше приличието, и събираше големи бакшиши. Разправяше, че й омръзнало да виси в къщи сама с детето, искала и тя да прави кариера, докато мъжа й го нямало. Смяташе, че като продава цигари в нощно заведение, един вид участвува в шоу бизнеса. Детето беше настанено при сестра й в Бронкс, но дори когато Томас си беше в Ню Йорк, Тереза се прибираше в зори — в пет или шест сутринта, а портмонето й беше натъпкано с двадесетдоларови банкноти. Господ знае как ги печелеше. На Томас вече му беше все едно.

Той се качи в стаята си и се излегна на леглото. За това поне пари не се харчеха. А трябваше и да обмисли как ще преживее до другия петък с десет долара. Усещаше пареща болка под очите, където Куейлс го беше ударил. Климатичната инсталация в стаята работеше съвсем слабо и Томас се обливаше в пот от жегата.

Той затвори очи и потъна в неспокоен сън. Присъни му се Франция. Там беше прекарал най-хубавите дни в живота си и често сънуваше, че се намира на средиземноморския бряг, макар че това се бе случило преди пет години и спомените му постепенно избледняваха.

Събуди се, но сякаш продължи да сънува и въздъхна, когато морето и белите сгради изчезнаха, а останаха само напуканите стени на хотела в Лас Вегас.

Беше отишъл на Лазурния бряг, след като спечели боксовия мач в Лондон. Удаде му се да победи лесно противника си, а Шулци му уреди нов мач в Париж след един месец и затова нямаше смисъл да се връща в Ню Йорк. Томас се бе хванал с една разюздана лондончанка, която каза, че знаела някакъв чуден малък хотел в Кан; тъй като за първи път в живота си имаше много пари и му се носеше славата, че може да победи всеки боксьор в Европа, и то само с едната си ръка, замина с нея за два дни. Двата дни се проточиха на десет дни, а през това време Шулци пращаше отчаяни телеграми. Томас лежеше по плажовете, хранеше се солидно два пъти на ден, пиеше с удоволствие вино розе и напълня със седем килограма. Когато най-сетне се върна в Париж, едва успя да смъкне излишните килограми и французинът за малко не го уби. За пръв път той беше нокаутиран и изведнъж се оказа, че повече срещи в Европа не му предстоят. Беше пропилял почти всичките си пари по англичанката, която освен че обичаше всякакви забавления, имаше и слабост към бижута. През цялото пътуване до Ню Йорк Шулци не му проговори.

Французинът го беше лишил от славата му и вече не можеше да става и дума за шампионската титла. Все по-рядко участвуваше в мачове и все по-малко му плащаха. На два пъти се съгласи да излезе на ринга и да загуби според предварителна уговорка; Тереза напълно го заряза и ако не беше детето, той отдавна щеше да се разведе.

Докато лежеше на изпомачканото легло в задушната стая, той си припомни всичко това и се сети какво му беше казал брат му в хотел „Уоруик“. Ако Рудолф е следил кариерата му, сега сигурно разправяше на превзетата си сестра: „Аз му казах, че така ще стане.“

Брат му да върви по дяволите.

А може би в петък вечерта старата му страст ще се разпали и той ще спечели блестяща победа. Около него пак ще се завъртят почитатели и той пак ще се прочуе. Това се е случвало с много други боксьори, и то по-възрастни от него. Джими Брадок например, който беше станал общ работник, победи Макс Баер и се издигна до световен шампион в тежка категория. Шулци просто трябва да подбира по-внимателно съперниците му, да не му предлага разни танцьори, а истински боксьори. Трябва да поговори с Шулци, и то не само по този въпрос. Трябва да получи в аванс малко пари преди петък, за да може да преживее дотогава в този гаден град.

Като спечели две-три победи, ще забрави всички несполуки. След две-три победи ще го поканят пак в Париж, ще отиде на Лазурния бряг, ще седне в някое кафене на открито, ще пие вино розе и ще гледа мачтите на корабите в пристанището. А ако му се усмихне щастието, може и да наеме някой кораб и да тръгне с него, далеч от всички. Ще се боксира само два или три пъти годишно, колкото да поддържа прилична банкова сметка.

От тези мисли Томас се развесели и тъкмо реши да слезе долу и да заложи на игралната маса десетте си долара, когато телефонът иззвъня.

Беше Кора, жената на Куейлс, тя говореше като обезумяла, пищеше и плачеше по телефона.

— Той е научил, той е научил — повтаряше тя. — Някакъв мръсник от хотела му е казал. За малко не ме уби. Мисля, че ми е счупил носа, осакати ме за цял живот…

— Хайде, успокой се — прекъсна я Томас. — Какво е научил?

— Знаеш много добре какво е научил. Той тръгна направо за…

— Чакай малко. Ти какво му каза?

— Какво, по дяволите, мислиш, че съм му казала?! — изкрещя тя. — Казах му, че няма такова нещо. Той ми смаза лицето. Цялата съм в кръв. Не ми вярва. Онзи мръсник, който работи в твоя хотел, сигурно е имал телескоп, за да ни види. Изчезвай от града. Още сега. Той всеки момент ще дойде при теб, казвам ти. Господ знае какво ще ти направи. А после ще се върне при мен. Само че аз няма да го дочакам. Тръгвам веднага за летището. Няма даже куфара си да взема. Съветвам те и ти да направиш същото. Само че стой по-далеч от мен. Ти не го познаваш. Той е убиец. Обличай се и изчезвай бързо от града.

Томас затвори телефона, за да не слуша повече ужасения, истеричен глас. Погледна единствения си куфар в ъгъла на стаята, после стана, отиде до прозореца и погледна през жалузите. В четири часа следобед слънцето печеше безмилостно и улицата беше пуста. Томас отиде при вратата, за да се увери, че не е заключена. След това премести единствения стол в ъгъла. Не искаше още в първия момент да му препречат пътя със стола и да го блъснат с него в стената.

Усмихвайки се, той седна на леглото. Никога не беше отказвал да се бие и сега нямаше намерение да бяга. А този бой може би щеше да се окаже най-приятният в цялата му кариера. В малката хотелска стая противникът му нямаше да може да се изплъзва от ударите и да подскача игриво.

Стана, извади от гардероба едно кожено яке, облече го, затвори ципа догоре и вдигна високо яката, за да предпазва гърлото му. После седна на края на леглото и зачака спокойно, отпуснал ръце между краката си. Пред хотела изскърцаха спирачките на кола, но Томас не помръдна. Минута по-късно в коридора се чуха стъпки, вратата се отвори широко и в стаята връхлетя Куейлс.

— Здравей — каза Томас и бавно се изправи. Куейлс затвори вратата и превъртя ключа.

— Знам всичко, Джордах — каза Куейлс.

— Какво знаеш? — попита кротко Томас, забил поглед в краката на Куейлс, за да не изпусне нито едно негово движение.

— За теб и за жена ми — отговори Куейлс.

— О, да — каза Томас. — Аз спя с нея. Не съм ли ти казал?

Той беше сигурен, че Куейлс ще скочи върху него и едва се сдържа да не се засмее, когато видя как изисканият и прочут професионалист замахна във въздуха с дясната си ръка съвсем като някакъв жалък любител. Тъй като очакваше нападение, Томас лесно се изплъзна, приклещи Куейлс и понеже нямаше рефер, който да ги раздели, заудря противника си с наслада, давайки воля на отдавна насъбралата се ярост. След това, прилагайки всички номера на уличните побойници, той притисна Куейлс до стената, без да му дава възможност да се измъкне, отстъпи малко назад и му нанесе силен удар в брадата отдолу, продължи да го налага, като използуваше юмруци, лакти и колене, блъскаше с глава челото му и не го оставяше да падне, а го придържаше с лявата си ръка за гърлото, докато с дясната нанасяше зверски удари по лицето му. Когато се отдръпна, Куейлс се свлече върху окървавения килим и остана да лежи безжизнено по корем.

На вратата някой чукаше отчаяно и в коридора се чу гласът на Шулци. Томас отключи вратата и Шулци влезе.

Шулци схвана нещата от пръв поглед.

— Глупак такъв — каза Шулци. — Аз видях малоумната му жена и тя ми каза. Мислех, че ще стигна навреме. Голям боксьор си ти при закрити врати, Томи. За пари и една баба не можеш да набиеш, но за разни глупости не жалиш силите си. — Той коленичи до Куейлс, който лежеше неподвижно на килима. Шулци обърна главата му, разгледа раната на челото му и опипа с пръсти челюстта му. — Мисля, че си му счупил челюстта. Глупаци такива! Сега той няма да може да се боксира нито тази седмица, нито след три седмици! А на някои хора това знаеш ли колко ще им хареса? Колко много ще им хареса! Защото са заложили големи суми за този тъпанар. — Той ритна ожесточено Куейлс. — Направо ще бъдат във възторг от това, че си го разглобил. Ако бях на твое място, щях веднага да изчезна оттук, няма защо да чакаш да заведа пострадалия съпруг в болницата. На твое място ще стигна чак до океана, ще го пресека и ако ми е мил животът, няма да се върна поне десет години. И не тръгвай със самолет. Където и да се приземи самолетът, те ще те чакат, само че не с рози в ръце.

— Какво очакваш да направя? Пеша ли да тръгна? — попита Томас. — Имам всичко на всичко десет долара.

Шулци погледна разтревожено Куейлс, който беше започнал да дава признаци на живот.

— Ела в коридора — каза той. Извади ключа от ключалката и когато излязоха, заключи вратата отвън.

— Заслужаваш целия да те надупчат с куршуми — започна Шулци, — но понеже от толкова време работим заедно… — Той огледа неспокойно коридора и извади няколко банкноти от портфейла си. — Ето. Това са всичките ми пари. Вземи колата ми. Тя е долу, ключът е на таблото. Остави я на паркинга на летището в Рено и вземи оттам автобуса, който отива на изток. Аз ще им кажа, че си ми откраднал колата. Не се обаждай на жена си каквото и да стане. Те ще я следят. Аз ще се свържа с нея, ще й обясня, че трябва да се криеш и затова не можеш да я видиш, нито да й пишеш. Не се движи никъде по права линия. Съвсем не се шегувам, като ти разправям, че трябва да се махнеш оттук. В цяла Америка сега животът ти не струва и два цента. — Той смръщи осеяното си с белези чело и се замисли. — Най-безопасно е да си намериш работа на кораб. Щом стигнеш в Ню Йорк, върви направо в хотел „Егейски“. Той е на Осемнадесета западна улица. Пълен е с гръцки моряци. Обади се на управителя. Той има дълго гръцко име, но всички му викат Папи. Събира екипажи за товарните кораби, които не плават под американски флаг. Кажи му, че аз те пращам и че трябва бързо да напуснеш страната. Той няма да те пита нищо. Когато служехме в търговския флот през войната, аз му направих една голяма услуга. И недей да мислиш, че можеш да надхитриш някого. Не си въобразявай, че ще имаш възможност да печелиш пари като боксьор даже в Европа или в Япония. От този момент си само моряк и нищо друго. Чуваш ли?

— Да, Шулци — отговори Томас.

— И не искам повече да знам нищо за теб. Разбра ли?

— Да. — Томас тръгна към вратата на стаята си, но Шулци го спря.

— Къде отиваш?

— Паспортът ми е вътре. Сигурно ще ми трябва.

— Къде си го оставил?

— Отгоре на шкафчето.

— Чакай малко — каза Шулци. — Аз ще ти го донеса. — Той отключи вратата и влезе. След малко се върна с паспорта. — Ето — връчи го той на Томас. — И отсега нататък гледай да мислиш с главата си, а не с нещо друго. Хайде, изчезвай оттук. Аз трябва да се оправям с онзи нехранимайко.

Томас слезе по стълбите и мина през фоайето край игралните маси. Не каза нищо на регистратора, който го изгледа любопитно, защото по якето му имаше кръв. Излезе на улицата. Колата на Шулци беше точно зад кадилака на Куейлс. Томас седна зад волана, запали мотора и подкара бавно към главното шосе. Не искаше точно днес да го спрат за нарушение на правилата за движение в Лас Вегас. Якето си можеше да изчисти и по-късно.