Майкъл Конъли
Завръщането на поета (38)

Глава 38

— Ще ти се обадя.

Рейчъл затвори и пъхна телефона в джоба на блейзъра си. Последните думи на Бош отекваха в сърцето й.

— Агент Уолинг, ще съм ви признателен, ако участвате в разговора ни.

Тя погледна Алпърт.

— Извинете.

И погледна към телекомуникационния екран, на който се виждаше неестествено уголеменото лице на Браз Доран. Тя се усмихваше.

— Продължете, агент Доран — каза Алпърт.

— Всъщност вече свърших. Засега няма нищо повече. Можем да потвърдим, че Робърт Бакъс е бил в онази каравана. Не можем да потвърдим, че е бил там по време на експлозията.

— Ами ДНК пробите?

— ДНК пробите, взети от агент Уолинг с цената на огромна опасност, бих могла да прибавя, и по-късно от криминалистите, ще са ни от полза само ако имаме нещо, с което да ги сравним. Тоест, ако по някакъв начин се сдобием с източник на ДНК на Робърт Бакъс. Или за да идентифицираме трупа в караваната като на друг човек.

— Ами родителите на Бакъс? Не може ли да извлечем тяхната ДНК от…

— Баща му отдавна е мъртъв и е бил кремиран, а майка му така и не е открита. Предполага се, че тя е била първата му жертва. Преди няколко години просто е изчезнала безследно.

— Този човек е помислил за всичко.

— В случая с майка му по-вероятно й е отмъстил, задето го е изоставила. Трудно е да се повярва, че още тогава го е направил, за да не допусне по-късно извличането на ДНК.

— Исках да кажа само, че сме прецакани отвсякъде.

— Съжалявам, Рандал, обаче възможностите на науката са ограничени.

— Знам, агент Доран. Можете ли да ми кажете нещо друго? Нещо ново?

— Като че ли не.

— Страхотно. Добре, тогава ще кажа точно това на директора. Знаем, че Бакъс е бил в караваната — имаме веществени доказателства и свидетели за това. Обаче засега не можем да направим следващата стъпка и да потвърдим, че е мъртъв.

— Няма ли възможност да убедим директора да изчака и да ни даде още време, за да приключим с всичко? За доброто на следствието.

Рейчъл едва не се засмя. Знаеше, че следствието винаги ще заема второ място след политическите съображения в сградата „Хувър“ във Вашингтон.

— Вече опитах — отвърна Алпърт. — Отговорът е „не“. Залогът е прекалено висок. Духът е пуснат от бутилката — заради експлозията в пустинята. Ако трупът, който е бил взривен на парчета, е на Бакъс, добре, все някога ще го потвърдим и всичко ще е наред. Ако не е на Бакъс и той е намислил някакъв друг номер, директорът трябва официално да го съобщи, иначе последствията може да са фатални. Затова ще даде изявление с фактите, които са ни известни в момента: Бакъс е бил там, той е заподозрян за убийствата в пустинята и може да не е мъртъв. Няма начин да го разубедя.

Когато бе казал, че духът е пуснат от бутилката, Алпърт беше стрелнал Рейчъл с поглед, сякаш я смяташе виновна за всичко. Тя си помисли дали да не разкрие какво й е съобщил току-що Бош, ала моментално се отказа. Поне засега. Докато не научеше повече.

— Добре, това е всичко — внезапно заяви Алпърт. — Браз, Утре сутрин ще те гледаме на големия екран. Агент Уолинг, бихте ли останали за минутка?

Екранът потъмня. Край на връзката. Алпърт се приближи до нея.

— Агент Уолинг?

— Да?

— Вашата работа тук е свършена.

— Моля?

— Свършихте работата си тук. Вървете в хотела и си съберете багажа.

— Тук има още много за вършене. Искам да…

— Не ме интересува какво искате. Искам да се махнете оттук. Вие проваляте следствието от самото си пристигане. Искам утре сутринта да вземете първия самолет за там, откъдето идвате. Ясно ли е?

— Правите грешка. Трябва да участвам в…

— Вие правите грешка, като спорите с мен. Не знам как да ви го кажа по-ясно. Искам да се махнете оттук. Предайте доклада си и се качвайте на самолета.

Тя се втренчи в него в опит да изрази целия гняв, който се криеше зад очите й. Алпърт вдигна ръка, сякаш за да спре нещо.

— Внимавайте какво ще кажете. Думите ви могат да се обърнат срещу вас.

Рейчъл преглътна яда си и заговори с овладян и спокоен глас.

— Никъде няма да ходя.

Очите на специалния агент още малко и щяха да изскочат от орбитите си. Той се обърна и махна с ръка на Дей да излезе. После отново се обърна към Рейчъл и зачака вратата да се захлопне.

— Моля? Какво казахте?

— Казах, че никъде няма да ходя. Ще участвам в следствието. Защото ако ме качите на самолета, няма да се върна в Южна Дакота. Ще отида в дирекцията във Вашингтон и ще подам оплакване срещу вас в службата за професионална отговорност.

— За какво? От какво ще се оплачете?

— Че сте ме използвали за примамка от самото начало. Без моето знание и съгласие.

— Не знаете какво говорите. Давайте, идете в СПО. Там ще ви се изсмеят и ще ви пратят на село за още десет години.

— Шери допусна грешка, а после и вие. Когато се обадих От Клиър, тя ме попита защо сме взели колата на Бош. После в хангара вие направихте същото. Знаели сте, че отивам там с колата на Бош. Замислих се за това и разбрах защо. Поставили сте джипиес предавател на моята кола. През нощта се вмъкнах отдолу и го намерих. Стандартен модел, какъвто използва Бюрото, даже етикетът му не беше свален. Документите ще покажат кой го е изписал.

— Нямам представа за какво говорите.

— Е, убедена съм, че в СПО ще разплетат случая. И предполагам, че Шери ще им помогне. Искам да кажа, че ако бях на нейно място, нямаше да обвържа кариерата си с вашата. Щях да кажа истината. Че сте ме довели тук като стръв, че сте се надявали да примамя Бакъс. Басирам се, че през цялото време сте ме следили. И за това си има документи. Ами телефонът и хотелската ми стая? Подслушвахте ли ги?

Рейчъл видя, че погледът на Алпърт се променя. Той се замисли, вече не за нейните обвинения, а за бъдещите последици от оплакването й и съответното разследване. И проумя, че е обречен. Един агент, който подслушва и следи друг агент, и го използва за примамка без неговото знание в игра с високи залози. При новите условия на медиен интерес и политиката на Бюрото да избягва всякакви полемики, неговите действия нямаше да получат одобрение. И щяха него да го пратят на село, не нея. Бързо и тихо. Ако имаше късмет, можеше дай стане колега в Рапид Сити.

— В Дакота е много красиво през лятото — каза тя.

После се изправи и тръгна към вратата.

— Агент Уолинг? — повика я Алпърт. — Почакайте малко.