Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Narrows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 67 гласа)

Информация

Лека корекция
hammster (2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

Издание:

Майкъл Конъли. Завръщането на поета

Американска, първо издание

 

Превод: Крум Бъчваров, 2004

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „Бард“, Линче Шопова

Формат: 84/108/32

ИК „Бард“, София, 2004

ISBN 954-585-549-5

 

Michael Connelly. The Narrows

Hieronymus, Inc., 2004

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Бакъс само зърна човека, който отвори вратата на мотелската стая, за да пусне вътре Рейчъл Уолинг. Но му се струваше, че го познава отпреди много години. Усети, че пулсът му се ускорява. Ако бе прав за мъжа, с когото тя се срещаше в стая номер двайсет и две, залозите се покачваха много повече.

Проучи мотела и обмисли положението си. Беше открил трите коли на Бюрото. Агентите стояха на разстояние. Единият седеше на пейката на автобусната спирка оттатък Ковал. Изглеждаше нелепо със сивия си костюм, преструвайки се, че чака автобус, ала такъв бе стилът на ФБР.

Това позволяваше на Бакъс да действа в близост до мотела. Той имаше Г-образна форма, с паркинги от всички страни. Ако се намираше от другата страна на сградата, можеше отново да зърне човека, при когото бе дошла Рейчъл, през някой заден прозорец или балкон.

Реши да не рискува, като мести колата от предния на задния паркинг. Това можеше да привлече вниманието на онзи, дето топлеше пейката оттатък улицата. Вместо това леко отвори вратата и се измъкна от автомобила. Клекна и се провря между други две коли, после се изправи, нахлупи бейзболната шапка на главата си и дръпна козирката надолу.

Мина по галерията на долния етаж на двуетажния мотел, покрай автоматите за газирани напитки и шоколади, излезе от другата страна и закрачи през задния паркинг, сякаш търсеше колата си. Озърна се нагоре към осветения балкон, който според него отговаряше на стая двайсет и две, стаята, в която беше влязла Рейчъл. Видя, че плъзгащата се врата е отворена.

Докато се оглеждаше, като че ли търсеше колата си, забеляза, че агентът на пейката не вижда задния паркинг. Никой не го наблюдаваше там. Небрежно се приближи под балкона на стая двайсет и две и се заслуша в опит да чуе някоя и друга дума, процедила се през отворената врата. Чуваше гласа на Рейчъл, ала не разбираше думите, докато съвсем ясно не долови израза „сигурно се чувстваш като гол“.

Това го обърка и го заинтригува. Обмисляше възможността да се покатери на втория етаж, за да подслуша разговора в стая двайсет и две. Сепна го хлопването на затворена врата. Предположи, че Рейчъл е излязла, върна се при галерията и се скри зад един автомат за кола. Чу рев на запален мотор. Зачака и се заслуша. Долови шум на друга кола, влизаща в паркинга. Придвижи се от автомата до ъгъла и надникна. Някакъв мъж слизаше от такси и Бакъс го позна. Съдружникът на Тери Маккейлъб. Нямаше съмнение. Почувства се така, сякаш се бе натъкнал на истинско съкровище. Какво кроеше Рейчъл? Как толкова бързо се беше свързала със съдружника? И какво правеше лосанджелиското полицейско управление?

Погледна зад таксито и видя, че колата на Рейчъл потегля по улицата. След малко единият гранд ам взе човека от автобусната спирка. Бакъс отново смъкна козирката на шапката си, излезе от галерията и се запъти към автомобила си.