Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Сърцето на Луцифер (59)

61

Лора Хейуърд бързо изкачваше стъпалата на манхатънската федерална сграда, а капитан Сингълтън я следваше по петите. Както винаги, той бе облечен спретнато: палто от камилска вълна, марков шал, тънки черни кожени ръкавици. Не бе казал почти нищо по пътя им дотук, но на Хейуърд и без друго не й се говореше.

Бяха минали едва двайсет и четири часа, откак Д’Агоста бе обърнал гръб на кабинета и на ултиматума й, но все едно че бе изтекла цяла година. Хейуърд винаги се бе проявявала като изключително уравновесена личност, но докато влизаше във федералната сграда, я обхвана почти непреодолимо чувство за нереалност. Може би нищо от това не се случваше, може би тя не бе на път към спешен брифинг на ФБР, може би Пендъргаст не бе най-издирваният престъпник в Ню Йорк, а Д’Агоста — неговият съучастник. Може би просто щеше да се събуди и отново щеше да е 21-и януари и апартаментът й все още щеше да мирише на прегорялата лазаня на Вини.

На охранителния пункт тя показа значката и оръжието си и се подписа. Всичко това не можеше да завърши с хепиенд. Защото ако Д’Агоста не бе съучастник на Пендъргаст, то щеше да бъде негова жертва.

Залата за конференции беше просторна, облицована в тъмно дърво. От двете страни на вратата на месингови пръти безжизнено висяха знамената на Ню Йорк и на Съединените щати, а от стените гледаха цветни снимки на изтъкнати политически дейци. В стаята доминираше голяма овална маса, заобиколена от кожени столове. Кафеварката и отрупаната с понички маса, символ на срещите на отделите в НПУ, липсваха. Наместо това пред всеки стол бе сложена половинлитрова бутилка минерална вода.

Непознати мъже и жени в тъмни костюми стояха тук там на малки групички и тихо разговаряха помежду си. Щом Хейуърд и Сингълтън влязоха, групичките бързо се отправиха към столовете. Лора избра най-близкото място, а Сингълтън се отпусна до нея и свали шала и ръкавиците си. Нямаше къде да окачат връхните си дрехи, затова се оказаха единствените двама души в стаята, които носеха палта.

В този момент един висок, набит мъж влезе в залата. По петите му като верни хрътки вървяха двама по-ниски мъже. Всеки от тях носеше куп червени папки под мишница. Високият спря за миг и огледа присъстващите. За разлика от останалите лица в стаята, почти посинели от нюйоркския студ, неговото имаше слънчев загар. Не беше равномерният, изкуствен тен, който се получава в солариум: този човек бе прекарал дълги часове, работейки на някакво слънчево и горещо място. Очите му бяха малки, тесни и изпълнени с раздразнение.

Той се отправи към челното място, където имаше три свободни стола и зае средния. Васалите му седнаха от двете му страни.

— Добро утро — каза мъжът със стържещ лонгайландски акцент, в противоречие с тена си. — Аз съм отговорникът по случая, специален агент Спенсър Кофи, а тук с мен са специални агенти Брукс и Рабинър. С тяхна помощ ще водя издирването на специален агент Пендъргаст.

Мъжът сякаш изплю последната дума и докато я произнасяше, гневът изкриви цялото му лице.

— Фактите, такива каквито са ни известни досега, са следните: Пендъргаст е главен заподозрян за четири убийства. Едно в Ню Орлиънс, едно във Вашингтон и две тук, в Ню Йорк. Имаме доказателства от анализи на ДНК и влакна от четирите сцени на престъпленията и си съдействаме с местните власти, за да получим още улики.

Сингълтън хвърли на Хейуърд многозначителен поглед. Представата на Кофи за „съдействие“ се бе свела до това, че цял легион агенти на ФБР бяха връхлетели в офиса й, бяха въртели хората й на шиш и накрая си бяха взели всичко, което сметнаха, че може да им послужи за доказателство. Каква ирония, че собствената й молба за досието от Куонтико бе всъщност това, което събуди интереса на Кофи.

— Очевидно е, че имаме работа с душевно-неуравновесен индивид — психологическият профил потвърждава това. Съществува голяма вероятност той да планира още убийства. Вчера следобед е бил засечен на летище „Кенеди“, където се е изплъзнал на охраната и полицейските служители, откраднал е кола и е избягал. Изоставил е собствения си автомобил на един паркинг — Ролс Ройс.

При тези думи през залата мина тих шепот, съпроводен от няколко покашляния и мрачни погледи. Явно Пендъргаст си бе създал повече от полагаемата бройка врагове по време на пребиваването си във ФБР.

— Забелязан е няколко пъти миналата нощ и тази сутрин — макар информацията да не е потвърдена — в няколко магазина и бензиностанции в окръзите Насао и Съфок. Сега разследваме тази следа. Пендъргаст пътува с още един мъж, за когото смятаме, че е лейтенант Винсънт Д’Агоста от НПУ. Освен това току що получихме съобщения за високоскоростно преследване в околностите на Саутхемптън. Предварителните доклади на полицаите-очевидци говорят, че и тук става дума за Пендъргаст и Д’Агоста.

Хейуърд се помръдна неловко на стола си. Сингълтън гледаше право напред.

— В момента наши екипи претърсват апартамента на Пендъргаст на Седемдесет и втора улица и къщата му в Ню Орлиънс. Всяка новополучена информация, която би могла да хвърли светлина върху бъдещите му действия, ще бъде сведена до вас. Създаваме командно-контролен център, който ще позволява бързото разпространение на новите сведения. Ситуацията ще се променя много бързо, затова трябва да сме готови да ревизираме стратегията си според нея.

Кофи къмна към своите хрътки, които се изправиха и обиколиха масата, раздавайки червените папки. На Хейуърд й направи впечатление, че нито тя, нито Сингълтън получиха пап ка. Тя бе смятала, че това ще бъде работна среща, но изглежда специален агент Кофи имаше свои собствени представи как да се справи със случая и нито се нуждаеше, нито пък желаеше намеса от който и да било друг.

— В тези папки ще откриете първоначалните си инструкции и задачи. Ще работите в екипи и към всеки екип ще има по шест полеви агента. Нашият първи приоритет е да изясним действията на Пендъргаст за последните двайсет и четири часа, да потърсим общ модел на поведение, да разположим на ключови места хората си и да затягаме мрежата си, докато го хванем. Не знаем защо кръстосва Лонг Айлънд и спира в магазините и бензиностанциите: от думите на тези, с които разговаряхме изглежда, че търси някого. Ежечасно очаквам лично на мен или на специални агенти Брукс и Рабинър да се представят устни доклади от всеки екип.

Кофи се изправи тежко и обгърна масата с гневния си поглед.

— Няма да захаросвам нещата. Пендъргаст е един от нашите, той знае всички трикове на занаята. Макар да изглежда, че сме го спипали на източен Лонг Айлънд, той все пак би могъл да ни се изплъзне. Ето защо ще хвърлим всички ресурси на Бюрото в тази операция. Трябва да заловим това копеле, и то бързо! Репутацията на Бюрото е поставена на карта.

Той отново измери присъстващите с поглед.

— Някакви въпроси?

— Да — обади се Хейуърд.

Всички очи се обърнаха към нея. Не бе възнамерявала да заговори, но думичката просто се бе изтъркулила неволно.

Кофи я погледна, а тесните му очички се превърнаха на карфици.

— Капитан… ъ-ъ-ъ… Хейуърд, нали?

Тя кимна.

— Слушам ви.

— Не споменахте каква роля ще играе НПУ в преследването.

Веждите на Кофи подскочиха.

— Роля?

— Точно така. Чух много за това, което ФБР ще направи, но нищо за съдействието с НПУ, за което споменахте по-рано.

— Лейтенант Хейуърд, според последни данни, ако сте ме слушали, Пендъргаст се намира в окръг Съфок. Не бихте могли да направите много за нас там.

— Вярно е, но в Манхатън сме пълни с детективи, които са запознати със случая, освен това практически ние открихме всички доказателства…

— Лейтенант — прекъсна я Кофи, — никой не е по-благодарен за помощта на НПУ за това разследване от мен. — Но изражението му изобщо не изглеждаше благодарно, ако не друго — изглеждаше дори по-раздразнено от преди. — В момента обаче случаят излиза извън вашата юрисдикция.

— Извън пряката ни юрисдикция — да. Но той винаги би могъл да се върне в града и като се има предвид, че агент Пендъргаст се издирва заради две убийства, чието разследване водя аз, искам да съм сигурна, че веднъж щом е задържан, ще имам достъп за разпити…

— Нека да не избързваме толкова — сопна се Кофи. — Още е на свобода. Други въпроси?

Залата остана тиха.

— Хубаво. Само още едно нещо. — Гласът му стана по-нисък. — Не искам никой да поема риск. Пендъргаст е въоръжен, отчаян и изключително опасен. В случай на сблъсък един въоръжен отпор ще бъде съвсем на място. С други думи, стреляйте по кучия син. Стреляйте на месо!