Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Сърцето на Луцифер (20)

20

В три сутринта имението на Ривърсайд Драйв 891 в стил Бо Арт изглеждаше заспало и дори мъртво. Но дълбоко под капаците на прозорците и двойно заключените врати, в един от подземните тунели, издълбани в пластовете на Манхатън, под старата къща кипеше живот. Най-дългият тунел — всъщност серия от свързани подземни помещения — се простираше на запад, кривуличейки под Ривърсайд Драйв и Ривърсайд парк по посока към река Хъдсън. В края му грубо стълбище се спускаше през естествена кухина към каменен кей, където един влажен тунел извеждаше през малък, покрит с водорасли отвор в самата река. Преди повече от две столетия речният пират, собственик на по-ранната версия на имението, използвал този таен проход, за да върши нощните си злодеяния. Днес само шепа хора знаеха за скрития вход.

В това уединено място можеше да бъде чуто мекото пляскане на греблата. Чуваше се и слаб плясък от разгръщането на зеления саван от бурени, разкриващо един подводен проход. Беше мъглива, безлунна нощ и само бледият отблясък светлина очертаваше една малка лодка, докато влизаше в тунела. Тя безшумно се плъзна напред под нисък, каменен таван и забави, наближавайки каменния кей.

Пендъргаст излезе от лодката, привърза я към кнехта и се огледа. Очите му блестяха в тъмнината Той остана неподвижен още няколко минути, като се ослушваше. След това извади фенерче от джоба си, светна го и се заизкачва по стълбището. То излизаше в огромно помещение, пълно с дървени витрини, в които се виждаха оръжия, някои от които съвременни, а други отпреди двеста години. Той премина през тази стая и влезе в стара лаборатория; по дългите, облицовани в черно маси, блестяха стъкленици и реторти.

В ъгъла на лабораторията стоеше тиха, сенчеста фигура.

Пендъргаст се приближи предпазливо, едната му ръка се плъзна към оръжието.

— Проктър?

— Сър?

Пендъргаст се отпусна.

— Получих съобщението от Констанс.

— А аз на свой ред получих вашето съобщение да се срещнем тук. Но трябва да отбележа, че съм изненадан да ви видя лично, сър.

— Надявах се да не се наложи. Но обстоятелствата налагат бележката ми да бъде предадена на Констанс лично.

Проктър кимна.

— Разбирам, сър.

— Отсега нататък е жизнено важно да я следиш отблизо. Ти познаваш Констанс, знаеш колко крехко е душевното й равновесие. Това как изглежда на повърхността, изобщо не е показател за истинското й емоционално състояние. Тя премина през нещо, през което никое друго човешко същество не е преминало. Боя се, че ако не се отнасят с нея с изключителна грижа и внимание…

Гласът му секна и замря. След миг Проктър кимна отново.

— Всичко това, което се случва, не би могло да дойде в по-лошо време. Ще трябва да й кажа, че във всеки момент трябва да е готова да се върне на онова място… където отначало се криеше от нас. Там, където никой, никой не би могъл да я открие.

— Да, сър.

— Откри ли пролуката?

— Беше открита и запечатана.

— Къде се намираше?

— Изглежда един канализационен тунел от 19 век минава под Бродуей точно под винарската изба. Не е използван от петдесет години. Успял е да влезе в избата през този тунел, пробивайки дупка в тръбата.

Пендъргаст го погледна остро.

— Не е открил стълбището, което води до долния етаж на мазето, нали?

— Не. Изглежда е бил в къщата само за няколко минути, колкото да вземе предмета от шкафа на първия етаж и след това си е тръгнал.

Пендъргаст продължаваше да гледа Проктър втренчено.

— Трябва да се увериш, че имението е идеално запечатано. Недопустимо е това да се случи отново. Ясно е, нали?

— Напълно, сър.

— Добре. Тогава нека отидем да говорим с нея.

Те излязоха от лабораторията и преминаха през серия от стаи с остъклени шкафове и високи витрини, пълни с на пръв поглед безкрайни и невероятно еклектични колекции: препарирани прелетни птици, насекоми от Амазонка, затворени в бутилки препарати.

Най-накрая спряха в стая, пълна с пеперуди. Светлината от фенерчето на Пендъргаст облиза рафтовете на витрините. Той проговори тихо в мрака:

— Констанс?

Отговори му само тишината.

— Констанс? — повтори той малко по-силно.

Чу се леко прошумоляване на чаршафи и една жена на около двайсет се появи сякаш от нищото. Беше облечена в дълга, старомодна бяла дреха с надиплени около шията дантели. Нежната й кожа изглеждаше изключително бледа на светлината на фенерчето.

— Алойзиъс — каза тя и го прегърна. — Слава богу!

За миг Пендъргаст остана така, притискайки я силно. След това леко се отдръпна и се отдалечи за малко, завъртайки малкия месингов ключ на стената. Помещението се изпълни с бледа светлина.

— Алойзиъс, какво има? — Очите й — необикновено умни за толкова младо лице — станаха неспокойни.

— Ще ти обясня след малко, Констанс. — Пендъргаст сложи успокояващата си ръка върху рамото й. — Разкажи ми за съобщението.

— Пристигна късно тази вечер.

— Начин на доставяне?

— Беше пъхнато в една пролука под входната врата.

— Взе ли необходимите предпазни мерки?

Констанс кимна. След това бръкна в един от ръкавите си и извади оттам малка бизнес карта с цвят на слонова кост, грижливо сложена в найлонов прозрачен плик.

Пендъргаст я взе и я обърна. Диоген Пендъргаст — бе изгравирано с изящен калиграфски почерк от лицевата страна на картата: под него беше написано с розово мастило — Петицата мечове е Смитбак.

Той гледа картата още известно време, след което я пъхна в джоба на палтото си.

— Какво означава това? — попита Констанс.

— Двоумя се дали да ти кажа повече. Нервите ти вече са достатъчно опънати.

Тя се усмихна леко.

— Трябва да кажа, че когато те видях да влизаш в библиотеката, бях сигурна, че виждам човек, възкръснал от мъртвите.

— Знаеш за плана на брат ми, как планира да ме унищожи.

— Да. — Констанс пребледня още повече и за миг му се стори, че леко залитна. Пендъргаст отново сложи ръка на рамото й.

Тя с усилие се овладя.

— Добре съм, благодаря. Продължавай.

— Този план вече е в действие. През последните няколко дни трима от най-близките ми приятели бяха убити. — Пендъргаст докосна джоба на сакото си. — Тази бележка от Диоген ме предупреждава, че Уилям Смитбак е следващата мишена.

— Уилям Смитбак?

— Репортер от „Ню Йорк Таймс“. — Пендъргаст отново се поколеба.

— И? — погледна го въпросително Констанс. — Има и друго, което те безпокои — виждам го на лицето ти.

— Да. Всичките трима, които умряха, ми бяха много близки. Но не така стои въпросът с Бил Смитбак. Познавам го от няколко години. Беше замесен в три от моите случаи, много ефикасен журналист. И въпреки импулсивната му и малко кариеристка външност е добър човек. Това, което ме безпокои, обаче, е че той ми е по-скоро познат, отколкото приятел. Диоген е метнал въдицата си по-нашироко, отколкото смятах. Излиза, че не само близките ми приятели са в опасност. Което прави ситуацията доста по-трудна.

— Как бих могла да помогна? — попита Констанс с тих глас.

— Като продължаваш да се пазиш.

— Мислиш, че…?

— …Че си възможна мишена? Да. Но има и друго. Третият, който умря, беше Майкъл Декър, стар партньор от ФБР. Открих тялото му вчера в къщата му във Вашингтон. Беше убит със старинен щик. Този „модус операнди“ (Начин на действие — Б. пр.) е реверанс към далечен мой прадядо, който умрял по същия начин като офицер в армията на Наполеон по време на похода му към Русия през 1812-а година.

Констанс потръпна.

— Това, което ме безпокои е самото оръжие. Констанс, този щик е взет от колекцията тук, на Ривърсайд Драйв.

Тя замръзна, сякаш заключенията от това си бяха дошли точно на мястото.

— Шаспо или лебел (Видове френски байонети от 1866 г. — Б. пр.)? — попита тя слабо, почти механично.

— Шаспо. Върху дръжката му са гравирани инициалите „П.С.П.“ Невъзможно да се сбърка.

Но Констанс не отговори. Тревожните й умни очи гледаха напрегнато и в тях се четеше страх.

— Диоген е открил вход към тази къща Няма съмнение, че това е било посланието, което е искал да ми отправи с точно този щик.

— Разбирам.

— Все още е по-сигурно да си в тази къща, отколкото извън нея и засега не си в полезрението на Диоген. Проктър е намерил и запечатал пролуката, през която Диоген е влязъл, а както знаеш, имението е било подсилено срещу неканени гости по много начини. Проктър ще бди непрестанно, а той е много по-страшен, отколкото изглежда. Но ти трябва да си много внимателна и да се пазиш. Тази къща е твърде стара и голяма. И има невероятно много тайни. Ти ги познаваш по-добре от всеки друг. Следвай инстинктите си. Ако те ти нашепват, че нещо не е наред, оттегли се в онези потайни кътчета на къщата, които само ти знаеш. Бъди готова по всяко време. И докато не се почувстваш в безопасност от тази заплаха, искам да спиш в онова скривалище, в което отначало се криеше от мен и от Рен.

При тези думи очите на Констанс се разшириха от тревога и тя хвана ръката на Пендъргаст.

— Не! Не искам да се връщам там отново… Не искам пак да си го спомням!

Пендъргаст я прегърна:

— Констанс…

— Знаеш, че ми напомня за онова време! Тъмнината, ужасните неща… Не искам повече никога да си ги спомням!

— Констанс, изслушай ме. Там ще бъдеш на сигурно място. А аз няма да мога да сторя това, което трябва, ако не съм уверен, че си в безопасност.

Тя не отговори и Пендъргаст я притисна към себе си още по-силно.

— Ще ми го обещаеш ли?

Констанс притисна чело върху гърдите му.

— Алойзиъс — каза тя с пресекващ глас. — Минаха само няколко месеца откак седях в библиотеката на горния етаж. И ти ми четеше от вестниците. Помниш ли?

Пендъргаст кимна.

— Аз започнах да разбирам. Чувствах се като плувец, който изплува на повърхността, след като е бил дълго под водата. Искам това. А не да отивам… да отивам отново към дъното. Разбираш ме, нали, Алойзиъс?

Пендъргаст погали кестенявата й коса нежно.

— Да, разбирам. И всичко ще бъде както ти искаш, Констанс. Ще си по-добре, обещавам. Но първо трябва да се справим с това. Ще ми помогнеш ли?

Тя кимна.

Пендъргаст бавно отпусна ръце. След това обхвана челото й между дланите си и притискайки я към себе си, нежно го целуна.

— Трябва да тръгвам.

Обърна се и с няколко бързи крачки потъна в очакващата тъмнина.