Беа Нади
Приказки за боговете (16)

Епилог

Много неща се промениха за диабата. Ханура престана да ги бие. Създаде съвет от седемте най-развити диаба, които поеха управлението на царството в свои ръце и рядко се намесваше пряко.

Аниор и Нериф бяха в състава на този съвет. Нериф остана главен координатор, а Аниор пое функцията на Ханура да контролира работата на диабата. Караше ги да повтарят всяко нещо, докато то станеше както трябва. Диабата не бяха свикнали с такава взискателност и скоро започнаха да мечтаят за времената, когато само след няколко удара се отърваваха от неприятна дейност.

Гивок остана главен архитект. Аниор не претендираше за тази длъжност. Продължаваше да се занимава с архитектура в свободното си време. Успя да направи всички дървета в гората си като живи и сега работеше усилено върху насекомите.

Освен Нериф и Ханура, която един ден се появи на поляната и любопитно огледа гората, Аниор не пускаше никого в него. След цял ден работа с шумните и непослушни диаба, той имаше нужда от спокойствие. Станеше ли му много тъжно, той се облягаше на бука или на дъба и слушаше песента на Боар и гласа на Сатара.

Аниор беше преодолял първоначалната силна болка от раздялата със Сатара. Отдавна не се бе виждал с Боар. Знаеше от Ханура, че след сливането на двамата им Създатели, системите на Земята и Сатариус се развиваха добре. След като Боар успя да стабилизира това развитие, той се върна на горното ниво. Друг теор пое функциите му при ангарите.

Централата беше пълна с диаба. Аниор и Нериф седяха на стъпалото пред трона и край тях се бе събрала голяма група от по-дребни началници. Докладваха за извършеното и получаваха нови инструкции. Почти бяха приключили, когато една ярка шарена топка се появи пред тях. Разшири се като облак и кондензира в човекоподобен образ.

Обграден от синкава сфера Боар се усмихна на Аниор, кимна на Нериф и хвърли един бърз поглед на останалите.

Обърна се към Аниор, който целият сияеше от щастие, че го вижда отново.

— Имам добри новини за теб — започна Боар. — Теорите решиха, че е време да се заемеш с по-сериозна задача.

Той разтвори ръката си и едно силно сияние изпълни пространството край тях. Държеше Камъка на мъдростта. Аниор бе обхванат от силно вълнение.

— Време е да се изгради физическа система на планетата Аритан — продължи Боар. — Притежаваш всичко, за да се справиш с това. Ханура ще ти предостави част от най-развитите диаба за тази цел. Ще имаш собствено царство.

Той протегна ръката с Камъка и го положи в отворената длан на Аниор. Погали нежно ръката му. Те се гледаха дълбоко в очите и Аниор усети вълната от нежност и любов, която Боар му изпращаше. Зашеметен от тази новина и възникналите чувства към второто си Аз, Аниор не можеше да повярва в това, което ставаше.

Нериф седеше до тях и гледаше тази странна и красива картина. Един огромен черен диабо и един теор с вид на нежно момче се държаха за ръка и се гледаха с любов. Непознат копнеж обхвана душата му и скова цялото му тяло. Радваше се за Аниор, но почувства собственото си нещастие. Искаше му се да има и той второ Аз, за да обича така и да бъде така обичан.

Бяха се събрали в новата си централа. Беше цялата в плоски стъпала, образуващи нещо като широка чаша. Завършваше в единия край с площадка, на която бяха седнали трима бивши членове на съвета.

Ханура се беше лишила от най-ценните си помощници и от много добри работници. Всички диаба искаха да заминат с Аниор, но Ханура решаваше кой от тях заслужаваше тази чест и от кого не можеше да се лиши. Аниор остана учуден и благодарен от добрия й подбор. Отдавна беше простил на Ханура и ударите, и успешния й опит да го скара с Боар. Раздели се сърдечно с нея.

Зад главите им се виждаше обекта на новата им съвместна работа. Аритан беше обвит от гъсти жълти облаци. Повърхността му още не се беше втвърдила достатъчно и навсякъде изригваха вулкани. В атмосферата бушуваха урагани.

Загледан в безкрайния простор на космоса, Аниор си припомни извървения път, превърнал го от обикновена земна жена в бъдещ Създател. Припомни си и мъките, и радостите, неотменна част от това развитие. Припомни си хората, ангарите, диабата и теорите — спътниците по този път. Припомни си неприятелите, поставили препятствията и приятелите, помогнали му да ги преодолее. Изпълни се с дълбока благодарност и любов към всичките. Всеки от тях беше помогнал той да стигне дотук. И накрая Аниор си припомни този, който бе преминал пътя преди него, на когото дължеше най-много и когото вече го нямаше. Но той вечно щеше да съществува в сърцето на Аниор заедно с любовта, която изпитваше към него — незаличима от нищо на света.

Диабата, насядали по стъпалата, отправяха нетърпеливи погледи към тримата на върха.

Нериф леко подбутна Аниор, за да го извади от унеса. Аниор стана, разтвори огромните си криле и каза:

— Нека започнем!

Стискаше Камъка, който се беше превърнал в сиво яйце, с двете си ръце и помисли за Сатара: „Обещавам ти да направя системата, която ти искаше да построиш!“

Преля Силите на лявата и на дясната ръка в Камъка и го попита мислено:

„Кажи ми с какво да започнем?“

И Камъкът отговори.