Волтер
Задиг (1) (или съдбата. Ориенталска история)

Писмо-посвещение на Задиг до султанката Шераа

от Сади^[1].

Осемнайсети ден на месец шевал, лето 837 на егира^[2]

Очарование на зениците, мъчение на сърцата, светлина за духа, не целувам праха под вашите крака, защото вие почти не стъпвате или стъпвате само по персийски килими или рози. Поднасям ви превода на книгата на един стар мъдрец, който освен щастието да няма никаква работа, има и щастието да напише за развлечение историята на Задиг, произведение, което казва повече, отколкото изглежда, че казва. Моля ви да го прочетете и да го прецените, защото, макар да сте в пролетта на живота си, макар и да ви се предлагат всички наслади, макар да сте красива и вашите дарби да ви разхубавяват още повече, макар че ви възхваляват от вечер до сутрин и макар че въз основа на всичко това имате право да нямате никакъв здрав разум, вие все пак имате мъдър ум и тънък вкус и аз съм ви чувал да разсъждавате по-добре и от стари дервиши с дълги бради и островърхи калпаци. Вие сте скромна и не сте никак мнителна, вие сте блага, без да бъдете слаба, вие сте разумно благодетелна, обичате приятелите си и не си създавате врагове. Вашият ум никога не черпи наслада от стрелите на злословието, нито говорите лошо за хората, нито вършите зло, макар че това би било страшно лесно за вас. И най-после вашата душа винаги ми се е струвала чиста като красотата ви. У вас има дори малка склонност към философия, която ме кара да вярвам, че вие ще се насладите повече от всеки друг на произведението на един мъдрец.

То е било написано най-напред на старохалдейски, език, който нито вие, нито аз разбираме. Превели го им арабски, за да забавляват знаменития султан Улуг-Бег^[3]. Това било по времето, когато арабите и персийците почвали да пишат „Хиляда и една нощ“, „Хиляда и един ден“ и т. н. Улуг предпочитал да чете „Задиг“, но султанките предпочитали „Хиляда и един“.

— Как можете — казал им мъдрият Улуг — да харесвате повече приказки, които са без смисъл и не значат нищо?

— Именно затова ги обичаме — отговаряли султанките.

Лаская се от мисълта, че вие не им приличате и че ще бъдете истински Улуг. Надявам се дори, че когато се уморите от общи разговори, които доста приличат на „Хиляда и един“, само че са по-малко забавни, аз ще издебна един миг, за да имам честта да ви говоря разумно. Ако бяхте Талестрис^[4] по времето на Скандор, сина на Филип, ако бяхте Савската царица^[5] по времето на Сюлейман, то тогава не вие, а тези царе биха дошли да ви посетят …

Моля небесните сили насладите ви да бъдат без примес, красотата ви трайна и щастието ви без край.

Сади