Робърт Дохърти
Сфинксът (26)

25.

В полет

1 час и 25 минути до разрушението

Капсулата на бомбоносителя навлезе в атмосферата над Сиера Невада, ориентирана надолу с топлинния си щит. След тридесет секунди полет на височина триста километра тя пресече границата между Калифорния и Невада. От кърмовия отсек на капсулата се показаха допълнителни метални стабилизатори, които забавиха скоростта на падането, за да й не позволят да изгори в атмосферата.

Зона 51

1 час и 25 минути до разрушението

— Херметизирайте Куба! — издаде заповед майор Куин.

— Две минути до попадението — докладва Кинсейд.

Масивна стоманена врата с дебелина близо петдесет сантиметра се плъзна бавно над единствения изход за подземния комплекс и изолира напълно асансьорната шахта от повърхността.

— Мислиш ли, че това има някакво значение? — обърна Кинсейд към Куин.

— Малко остава, за да узнаем отговора — отговори троснато Куин. Той посочи вратата. — Не разчитам на нея. По-важно е да работи системата за филтрация на въздуха. Бомбата вероятно ще избухне над повърхността, за да осигури максимално разсейване на кобалтовия прах.

— А какво ще стане с хората, които са още на повърхността?

Мълчанието на Куин бе достатъчно красноречив отговор.

В полет

1 час и 24 минути до разрушението

Когато се озова точно над целта, капсулата на бомбоносителя се разцепи на две части и на височина от хиляда и петстотин метра от кърмовия отсек се показа и разтвори парашут. Един вграден в носа датчик излъчи радарен сигнал до повърхността, засече ехото и подаде точната височина до електронния механизъм на детонатора, който бе нагласен преди много години да се задейства приблизително на деветстотин метра над целта.

Зона 51

1 час, 23 минути и 30 секунди до разрушението

— Ето я! — Куин посочи горния край на екрана, на който се подаваше изображение от външните наблюдателни камери на периметъра. Виждаха малка черна точка с разтворен над нея купол на парашут.

Всички следяха със затаен дъх как точката на екрана се уголемява.

— Височина? — попита Куин.

— Премина границата на хиляда и двеста метра — отвърна Кинсейд.

Пронизителният звън на сателитния телефон пред Куин накара присъстващите да подскочат. Куин не бързаше да отговори. Погледът му беше фиксиран в екрана.

— Хиляда и сто.

Телефонът продължаваше да звъни.

— Деветстотин.

— Дявол го взел! — изруга Куин и разтвори телефона. Бомбата вече се виждаше съвсем ясно на екрана. — Куин! — извика той в слушалката.

— Сега вече вярвате ли ми? — произнесе в мембраната безполовият глас на Лексина.

— Можете ли да я спрете? — попита Куин и почувства как едра капка пот се търкулва по врата му.

— Седемстотин и петдесет — отекна гласът на Кинсейд в залата.

— Дайте ми ключа — каза Лексина. — След по-малко от три часа „Страцида“ ще се озове над центъра на вашата страна и бомбите й ще бъдат в състояние да покрият цялата територия.

— Шестстотин! — в гласа на Кинсейд за първи път се прокрадна напрежение.

— Когато сте готови за делови разговор, обадете ми се по сателитния телефон, номер 244698.

— Почакайте! — извика Куин. — Можете ли да спрете бомбата?

— Триста метра.

Куин погледна към екрана. Бомбата се спускаше с нарастваща скорост. Камерата я проследи, докато тя се удари в една пясъчна дюна недалеч от площадката на летището.

— Тази беше една от шестте нефункциониращи бомби — обяви спокойно Лексина. — Но не се безпокойте, разполагам с още двадесет и шест, които са в пълна бойна готовност.

Линията беше прекъсната.