Габриела Улберг Вестин
Самотна пеперуда (21)

19 септември 2012 година

Да, търсех любовта.

Ти намери ли я, скъпи братко?

Любовта побеждава всичко. Amor vincit omnia.

Така казват, но дали наистина е вярно? Не знам.

Била съм влюбена наистина. Чувството беше дълбоко, но продължи само една седмица.

Тази любов беше жена, а тя беше най-красивото човешко същество, което съм познавала. Съвсем сама в един свят на предразсъдъци. Тя нямаше къде да покаже лицето си и да бъде себе си.

Може би пази любов щеше да победи всичко. Така и не разбрах, защото избягах. Не можех да я понеса, въпреки че сърцето ми казваше, че трябва.

Попарих я. Въпреки това пя беше по-голяма от самия живот в тясното си обкръжение.

„Благодаря за всяка секунда. Благодаря за всяка минута и час от онази седмица. Благодаря, че ми позволи да бъда себе си.“ Така ми писа пя после.

Тя вярваше в мен, но разбираше, че нямам пари.

Пари, пари. Те съсипват живота на хората.

Но в онзи момент се нуждаех от тях.

И тя ги изпращаше всеки месец. Чак докато разбра, че парите не са ми проблем. Чак докато се запознах с Монс.

Всеки ден мисля за нея. Моята Самотна пеперуда.

Юхан Рока беше loser^[1]. В това убеждаваше той себе си, докато седеше с дистанционното в ръка. Въпреки че сам беше решил да скъса с Анхелика, това не променяше факта, че сега седеше тук на дивана по гащи и мокра от пот тениска. Сам. В навечерието на Нова година. Анхелика имаше право, отдавна не беше имал връзка. И беше точно страхливец, както тя го обвини. Обземаше го страх, когато някой започнеше да се доближава до него.

„По дяволите, Фани — помисли той и затвори очи. — Не мога да продължа напред, не става. Дори и да искам.“

Анхелика беше променила плановете си заради него, а той не го беше понесъл. Или може би просто лъжеше себе си? Опита да си внуши, че търси нещо повече, нещо трайно и сигурно. Не само сбъдваща сексуалните му фантазии нимфа. А какво правеше Анхелика всъщност, когато не се срещаха?

Той смени канала, за да обърне малко внимание на новините. За разлика от друг път убийството на Хена не беше водещата тема. На първото място се бяха настанили размириците в ивицата Газа. Ивицата Газа. Колко ли пъти беше чувал този израз? Без да знае какво всъщност предполагат размириците за жителите на района. Колкото и да беше тъжно, темата попадаше в категорията на онези, които не му се занимаваше да проучва и да се опита да разбере.

Стомахът му беше разочароващо празен, както винаги по това време на денонощието. Рока отиде в кухнята. Щеше да успее да направи един сандвич, преди да започне спортът. Десет парчета наденица върху тънка питка. Калориите нямаше да влошат значително положението, което и сега не беше цветущо. А и беше заслужил един сандвич. Малко утеха. Когато приключи, извади телефона и се увери, че звукът е включен. Никакви съобщения. Нищо от Анхелика. Но какво ли беше очаквал?

Започна мелодията на новинарската емисия и Рока занесе сандвича и една картонена кутия с мляко в хола. Първата новина беше за хокея в Националната хокейна лига на САЩ. Синдикатът явно заплашваше, че всички състезатели ще излязат в стачка от първи януари. Изказа се един шведски хокеист от „Чикаго Блекхокс“. Последва дълъг репортаж за шведските звезди в леката атлетика, които бяха на тренировъчен лагер в ЮАР.

Бяха минали пет години от посещението му в ЮАР. Искаше му се да се върне там. Една негова приятелка прекарваше всяка зима в ЮАР и го беше поканила да отиде, когато иска. Може би можеше да замине, когато разследванията приключеха. Той въздъхна. Въпреки че беше тук само от седмица, вече нямаше търпение да се махне.

По телевизията показваха последните резултати от V64^[2]. Конни надбягвания. Рока обожаваше спорта, но така и не успяваше да хареса конните надбягвания, колкото и да се опитваше. Какво толкова интересно имаше в група коне, които обикаляха хиподрума? Той оправи възглавниците на дивана, намали звука на телевизора и се облегна, взе телефона и влезе във Фейсбук. Напоследък не публикуваше много на стената си. Набързо прегледа снимките на издокарани за посрещането на Нова година приятели, а после пак вдигна очи към телевизора.

Сега интервюираха жокей, който явно беше спечелил надбягване с коня си. Журналистката се опитваше да задава въпросите си, докато подтичваше покрай двуколката. Цялата ситуация изглеждаше напрегната, установи Рока. Жокеят отговаряше на въпросите, но изведнъж изби микрофона от ръката на журналистката и шибна коня с единия повод. Конят удължи крачките си и двуколката изчезна от екрана.

„Какво, по дяволите, стана?“ — помисли Рока и усили звука, но беше прекалено късно. Новините продължиха с най-новото от американския турнир по голф. Ако издържеше, щеше да погледне отново спортните новини в интернет, преди да заспи.