Лорета Чейс
Скандал, облечен в сатен (4)

Трета глава

Лонгмор се чувстваше като в бордей, само че за жени.

Магазинът разполагаше дори с дискретен заден вход, предназначен, без съмнение, за високопоставените наложници и техните кавалери.

Малко по-рано скромно облечено, но елегантно момиче ги посрещна и поведе към втория етаж по осветено вито стълбище. Светлите стени бяха украсени с изящни пейзажи.

Беше се любувал на витрините на Ноаро и преди, но сега пред него се разкриваше съвсем нов свят.

Стаята, в която ги покани момичето, приличаше на гостна, обзаведена в същия ненатрапчиво елегантен стил — красиви картини, изящни порцеланови предмети, ефирни завеси и скъпи покривки. Всичко в стаята бе крещящо женствено и в същото време уютно.

Тъкмо се бяха настанили и вратата се отвори, а всичките му сетива застанаха нащрек.

Оказа се ненужно — друго момиче им поднесе питие и бисквити и излезе точно толкова сръчно и грациозно, колкото бе влязло.

— Значи така те омайват — с напитки и храна?

— Омайват теб с напитка, защото знаят, че бързо ще се отегчиш — възрази меко сестра му. — Макар че и аз не бих отказала една чашка. — Отпусна се театрално на най-близкия стол. — О, Хари, какво ще правя?

Лицето й се сгърчи от болка и гняв.

Познаваше това нейно изражение — то предвещаваше сълзи.

Хвана го напълно неподготвен. По пътя към магазина изглеждаше в добро разположение на духа — с вирната брадичка и блеснал поглед. Не бе изненадан, когато го помоли да я отведе в ателието на Ноаро, защото привидната й капитулация пред майка им не го заблуди нито за миг.

Клара бе толкова ангелски хубава, че хората я смятаха за мила и отстъпчива, но погрешно възприемаха индиферентността й като покорство. Тя бе от онези момичета, които по начало нямаха излишни претенции как да се случи едно или друго нещо, но когато държеше на нещо, можеше да бъде опърничава като магаре.

Откакто сестрите Ноаро бяха успели да я оплетат в мрежите си, тя стана особено неотстъпчива по отношение на облеклото си.

Опита се да успокои пристъпа й на паника.

— Стегни се, Клара, няма да плачеш — наведе се към нея. — Кажи какво има и ще ти олекне.

Тя припряно избърса сълзите си с малка кърпичка и се опита да заговори спокойно.

— Как какво — мама. Буквално ще ми скъса нервите.

— Това ли е всичко? — не можа да скрие изненадата си брат й.

— Нима не е достатъчно? — въздъхна Клара. — В момента съм най-големия позор за обществото и ще трябва да се омъжа набързо, а в това време майка ни не спира да ми изброява всичките ми недостатъци и грешки.

— Това — опита се да обхване с жест мястото — определено ще се нареди сред тях, нали знаеш?

— Е, и? — вдигна рамене сестра му. — Така поне малко ще се разведря, за разлика от евентуално посещение при онази некомпетентна крава, която мама толкова много харесва.

Беше я довел тук, защото тя поиска да дойде, а той споделяше слабостта й към френската мода… макар и по свои си причини.

Ателието на сестри Ноаро бе безбожно скъпо, собственичките му бяха изкусителки (и не само по отношение на дрехите), излъчването бе твърде френско и преди всичко — бе обиталището на Софи Ноаро.

Ако някой мъж трябваше да се занимава с шивачки, то това бе подходящото място.

Но Клара определено щеше да си има проблеми у дома. Големи проблеми.

— Майка ще побеснее, като разбере — съгласи се той. — А ти ще си основната й жертва.

— Дрехите си струват — въздъхна сестра му.

Това щеше да бъде последната й възможност да се облече подобаващо, освен ако той не намереше начин едновременно да се отърве от Адерли и да запази честта й.

Не беше сигурен, че Клара иска да се отърве от разорения лентяй, но ако не искаше, значи бе учудващо глупава или луда и той спокойно можеше да игнорира желанията й.

Явно се бе намръщил, без да осъзнае, защото сестра му заговори:

— Аз ще се забавлявам, но знам, че ти ще бъдеш смъртно отегчен. Няма нужда да ме чакаш тук. И сама мога да се прибера с файтон.

— С файтон? — не повярва на ушите си той. — Да не си се побъркала? Дори не искам да те слушам повече. — Отметна театрално глава назад и докосна с пръсти слепоочието си, преди да продължи с престорено писклив глас: — Как можа, Хари? Да оставиш собствената си сестра да използва градския транспорт на простолюдието? Един господ знае кой ли я е видял. Сега вече няма да мога да погледна в очите нито един от приятелите си от срам.

Зад него долетя едва доловимо прошумоляване на коприна и потиснат смях.

Обърна се рязко и пулсът му се учести.

Три млади жени — една брюнетка, една червенокоска и една блондинка — го наблюдаваха с учтив интерес. Двете имаха огромни сини очи, но само в погледа на блондинката му се стори, че разпозна частица от смеха, който му се бе причул преди секунда.

Виждайки ги заедно, нямаше как да не забележи колко бледи и невзрачни изглеждат сестрите на Софи до нейната ярка и заслепяваща красота. Златистата й коса падаше на тежки къдрици под малката, килната на главата й шапчица, а очите й искряха върху сърцевидното й лице като океански сапфири. Малък пакостлив нос и сочни, примамливи устни водеха погледа към ясно изразена, непокорна брадичка, а отдолу… тялото й бе истински грях въпреки безумните дрехи, с които го обличаше.

— Херцогиньо — поздрави Клара и се изправи за реверанс.

— Моля те, не ме херцогинствай — заяви Марселина. — Тук сме на работа, така че мисли за мен като за твоя модистка и най-обикновена приятелка.

— Най-талантливата модистка в света — допълни Софи.

— А това означава, че ти си…? — не се стърпя да я подкачи Лонгмор.

— Другата най-талантлива модистка на света — не му остана длъжна тя.

Загледан в предизвикателно вирнатата й брадичка и по детски искрящите от дяволитост очи, той смътно долови, че Клара се измъква от стаята с другите две сестри.

— Къде изчезваш? — пожела да узнае.

— Ще разглеждам платове и модели, а това ще те отегчи до смърт — имаше готов отговор тя.

— Зависи — не пожела да се предаде брат й.

— От какво?

— От това колко ми е скучно — огледа се преценяващо. — Но май няма нищо, с което да се забавлявам наблизо.

— Клубът ти е само на една пресечка по улицата — намеси се Софи. — Можеш да изчакаш там, а ние ще изпратим да те повикат, когато лейди Клара е готова.

— Не знам — поколеба се Лонгмор. — Чувствам се длъжен да остана и да вдъхвам допълнително спокойствие.

— Ти да вдъхваш спокойствие? — Софи за малко да се задави с думите.

— Лесно възбудими жени. Дрехи. Вероятно зануляване на банковата сметка на баща ни. Очевидно имате нужда от хладнокръвното ми мъжко съзнание.

— Хари, знаеш, че татко не се интересува колко харча за дрехи — възрази меко Клара. — Обича да изглеждаме добре, а знам, че на теб не ти пука какво ще си купя. Беше много мило от твоя страна да ме доведеш тук, но нямам нужда да ме наглеждаш. Намирам се в пълна безопасност.

Погледът му отново се плъзна към трите сестри и се задържа върху Софи.

Наложи си да подбере внимателно думите си.

— Добре тогава. И без това мъжете мислят по-добре, когато не са заобиколени от жени, а и трябва да си измисля алиби.

Примамката му проработи и Софи застана нащрек.

— Алиби ли? За какво? — полюбопитства тя. — Да не планираш да убиеш някого?

— Не още — уклончиво отговори той. — Няма да ме оставите да убия младоженеца. Не, трябва ми алиби за Клара, която не трябваше да идва тук.

— Мама каза, че трябва да отида при Дауди — изхлипа Клара. — Но Хари бе така добър да се смили над мен, защото ме съжали.

— Смилих се над себе си — подчерта той с поглед, прикован в Софи. — Доведох я тук, за да предотвратя мусене, мърморене, сълзи и хленчене, това е.

— Значи най-малкото, което мога да направя за благодарност, е да ти осигуря алиби — предположи Софи.

През ума му преминаха поредица от действия, които красноречиво биха изразили благодарността й, но и алибито не бе лошо начало.

— Нищо сложно — помоли учтиво.

— Знам — сряза го тя и завъртя очи. — Когато лейди Клара се прибере у дома, ще каже, че си бил прекалено подпийнал и си я докарал тук, вместо при Дауди, настоявайки упорито на пияна глава, че това е мястото за нея.

— О, това е идеално! — изчурулика сестра му.

— Определено ще свърши работа — призна Лонгмор. — Може дори да разкаже как съм стоял точно тук и съм я накарал да си купи десетина рокли и поне толкова нощници… — В този момент той си представи деликатни дантели, ефирни муселини и изкусителни форми, едва прикрити от оскъдните платове, а в съзнанието му ясно се оформи кръшно тяло на една неуловима блондинка, която все по-често разпалваше среднощните му копнежи. Стисна зъби и си наложи да спре, защото бе достатъчно опитен да прецени, че е изправен пред достоен противник, с когото ще трябва доста да се поизпоти. — … разбира се, майка ни ще я накара да отмени поръчката, но нашият мъдър баща ще внесе ред, обявявайки на всеослушание, че поръчките не могат да се отменят по прищявка и трябва да се спазват.

Софи скръсти ръце през себе си и в очите й сякаш проблесна дяволито пламъче.

— Отлично. Придържайте се към тази версия и не се разсейвайте.

— Няма такава опасност — опита се да я успокои. — Достатъчно лесно е, за да стане самата истина. Просто трябва да отида в клуба си и да се наливам, докато вие приключите. Така никой няма да се усъмни в думите ми, когато върна Клара в Уарфорд.

Целуна сестра си, поклони се на дамите и заслиза чевръсто към първия етаж, последван най-неочаквано от ситни стъпки и шумоляща коприна.

— Лорд Лонгмор!

Произнесе името му като всеки друг, но въпреки това нещо във френската мелодия на гласа й го караше да настръхва всеки път, когато го чуеше да излиза от устните й.

Обърна се и я погледна, позволявайки си един дълъг момент на наслада, докато очите му обхождаха високото й, стройно тяло, облечено в екстравагантно къса рокля, от която се подаваха дантелите на копринените й чорапи и така лекомислено разпалваха въображението му.

— Извинявай, че прекъсвам уединението ти — заговори тя първа, — но имам идея.

— Гениална си. Първо алиби, а сега и идея — опита се да се пошегува с нея. — При това в един и същи ден.

— Помислих си, че можеш да ми помогнеш.

— Смятам, че бих могъл — отвърна уверено, докато проследяваше извивката на краката й под роклята.

— С майка ти.

Рязко я погледна в очите.

— Какво искаш да направиш с нея?

— В идеалния случай бих искала да я облека.

— Това ще бъде проблем, защото тя те мрази — обясни й простичко. — Не теб, лично, но магазина ви и вас, и най-вече херцогинята на Кливдън.

— Знам, но съм сигурна, че можем да я разубедим. Че аз мога да я разубедя с малко помощ.

— Какво предлагаш, госпожице Ноаро? Да упоя нейно благородие и да я донеса в ателието ви, където насила да я преобразите в красив лебед?

— Възможно е, но само в краен случай — съгласи се тя с усмивка. — Това, което си мисля, е нещо съвсем просто — и никой няма да знае, че си се съюзил с врага. Трябва да ми помогнеш да проникна при Дауди, но без да бъда забелязана или разпозната.

— Значи ще се маскираш както винаги, но коя е Дауди?

— Ателието на онова влечуго Хортенз Даунс, което облича майка ви като душевно болна от пансион. Трябва да проникна в ателието й.

— Ще го взривиш ли?

— Само в краен случай. Искам просто да… разгледам.

Беше готов да я отведе където поиска, без да го интересува какво щеше да прави там. Но ако просто се съгласеше, тя щеше да си тръгне и да му отнеме изкусителната гледка към заоблените си бедра и налети гърди.

Престори се, че размишлява.

— Само за час или малко повече — продължи да го убеждава тя. — Не би трябвало да повлияе на натоварения ти график.

— Не би трябвало, права си, но сега ми се появи проблема с Адерли, на който трябва да се посветя.

— Нямаш проблем с Адерли — прекъсна го тя. — Нали ти казах, че със сестрите ми ще се погрижим за това?

— Това не е нещо, което бих поверил на жена — възрази уверено. — Може да стане неприятно, а не искам да си цапате ръцете с този мръсник.

— Повярвай ми, лорд Лонгмор, аз и сестрите ми сме се справяли с много по-големи мръсници и преди.

Погледът й го накара да й повярва, защото дяволитостта бе отстъпила на нещо тъмно и непреклонно, което досега не бе виждал у нея. Очевидно острият й ум и безгрижно разветите поли криеха грижливо пазени тайни, забранени за външния свят.

— Нека помисля — успя да отвърне. — Нега го обмисля на спокойствие в клуба си.

Обърна се, преодоля останалите стъпала на два скока и излезе от сградата.

 

 

Два часа по-късно

Пред френския прозорец на клуб Уайтс мъжете се бяха скупчили като развълнуван рояк, чието жужене успя в крайна сметка да привлече вниманието на Лонгмор и да го откъсне от четивото му.

Беше се настанил в дневната с новия брой на „Сутрешен спектакъл“, за да прегледа историята на Софи за изминалата вечер. Модистката определено се бе постарала, описвайки всеки детайл и всяка финтифлюшка по роклята на сестра му. Беше я нарекла „жестоко излъгана невинна душа“, а него бе представила като рицар в бляскава броня, измествайки с текста си всички други „новини“ от първите четири страници.

Четеше публикацията за втори път и все още не разбираше с какво точно помага на сестра му, освен ако не бе едва началото на добре замислена оневиняваща кампания. В такъв случай, обеща си той, непременно щеше да следи списанието с повишено внимание.

Прелисти нататък, след като се насити на ненадминатата колекция от прилагателни, с които боравеше Софи, и след рекламата на ателие Ноаро, заемаща двете последни страници, откри съобщението за предстоящото отваряне на ателието на мис Даунс.

Докато се чудеше дали обявата има нещо общо с желанието на Софи да се промъкне в магазина на конкурентката им, някой от събралите се пред прозореца мъже възкликна с любопитство:

— Но коя е тя?

— Сигурно се шегуваш — последва отговорът. — Нима не знаеш?

— Щях ли да питам, ако знаех?

Присъединиха се и други гласове.

— Сигурно си бил в кома през последния месец?

— Как така не си чул за събитието на века?

— Няма как това да е новата съпруга на Шеридън.

— Не става въпрос за бягството, глупако.

— Кливдън ли имаш предвид? Но той се ожени за брюнетка. Тази отвън е блондинка.

Лонгмор захвърли списанието, изправи се и се приближи до прозореца.

— Сега пък какво? — попита, макар вече да се беше досетил.

Мъжете пред прозореца припряно му направиха място.

Софи Ноаро стоеше от другата страна на улицата пред клуба и уж разсеяно оглеждаше витрините. Вятърът се закачаше с ефирната й жълта рокля, разпиляваше златните й коси и всеки миг щеше напълно да съсипе безсмисленото ефирно нещо, която тя носеше вместо чадър срещу дъжда. Сега, когато пороят бе отслабнал до постоянен ръмеж, тя изглеждаше като обвито в ситна мъгла слънчево привидение.

Коментарите на мъжете край прозореца подсказваха, че тя определено не е никакво привидение, а съвсем реална жена от плът и кръв, която в този момент бе заела централно място в не една или две пикантни фантазии.

Тя се наведе и заговори дребно улично момче, усмихна му се и му подаде нещо, с което го затича към клуба.

Когато се изправи, Софи погледна право към прозореца и погледът й прикова Лонгмор като пеперуда в хербарий.

Усмихна му се.

Всички мъже около него се обърнаха да го изгледат и му се усмихнаха одобрително.

Той се усмихна в отговор.

Лонгмор реши да не избързва. Допи виното си и препрочете обявите още веднъж, преди да помоли да му донесат шапката и палтото.

Облече се и излезе на улицата, където дъждът се беше стопил до лека мъгла, а вятърът бе поотслабнал.

Софи се беше придвижила нагоре по улицата и наблюдаваше минувачите на площад Пикадили, а всеки мъж в радиус от половин километър наблюдаваше нея.

— Мислех си, че ще помолите някоя от прислужниците в ателието да ме уведоми, че сестра ми е готова — заговори я, когато се изравни с нея на тротоара. — Какво наложи да дойдете лично в този дъжд?

— Исках да разбера дали сте обмислили моето предложение?

— Предложение ли? — В първия момент не разбра за какво говори.

— Да ми съдействате с проникването при Дауди. Трябва да разбера какво са замислили.

— О, това ли? Нима не е очевидно. Искат да сразят конкуренцията, както би направил всеки уважаващ себе си модист.

Закрачи по улицата към ателието й, докато се чудеше как вече бе успяла да го убеди да й помогне, макар още да не й бе обещал нищо.

— Знам това — изравни тя крачката си с неговата. — Но искам да разбера с какво си имаме работа. Със старата Дауди, или с нещо ново, което още не познаваме. Искам да се уверя, че мястото и дрехите са си същите.

— Предполагам ще се изненадате, ако ви кажа, че всички дамски дрехи ми изглеждат еднакво.

— Ни най-малко. Вие сте мъж и именно заради това се обръщам с тази молба към вас. Трябва ми здрав и силен мъж, който да ме измъкне, ако ме разпознаят и имам проблем с биячите на Дауди. — Пое си дъх за момент. — Докато взимахме мерки на сестра ви, тя спомена лейди Гладис Феърфакс и колко е тъжно, че няма да успее да присъства.

— Братовчедката Гладис? Не ми казвайте, че ще идва на сватбата.

— Не знам кой е поканен, но когато лейди Клара я спомена, ми хрумна идея.

Замълча за момент, докато пресекат натовареното движение по улица „Сейнт Джеймс“, а после го поведе към задния вход на ателието.

— Лейди Клара спомена, че майка ви ще посети Дауди по-рано през седмицата, за да си поръча рокля за сватбата. Мислите ли, че ще можете да ме заведете там в петък сутрин?

След шума и хаоса на главната улица, уединението на малката уличка подейства на Лонгмор почти зашеметяващо. Той жадно вдишваше все по-осезаемия след дъжда аромат на младата жена пред себе си — лавандула, мента и… нещо много нежно му убягваше и дразнеше сетивата му.

Осъзна, че е започнал да се привежда към нея и си наложи да се изправи.

— Биячи? — опита се да се върне към разговора. — В шивашко ателие?

— Две брутални чудовища, които да се справят с пияниците и с крадците — потвърди тя. — Но лично аз смятам, че изпълняват поръчения на Дауди и сплашват шивачките, за да бъдат покорни.

— Звучи интригуващо. А вие ще се маскирате като камериерка?

— Не, разбира се! — изненада се тя. — Какво би правила камериерка в толкова скъпо ателие. Смятам да бъда братовчедка ви Гладис.

 

 

Лорд Адерли не губи нито миг и моментално пусна обява за годежа си в пресата, но новината обиколи Лондон от уста на уста толкова бързо, колкото дори „Спектакъл“ не би могъл да я разпространи. Още в понеделник сметките му при шивача, обущаря, шапкаря и бръснаря му бяха възобновени, последвани от другите му предпочитани търговци в града.

Беше се спасил на косъм.

Само още седмица по-късно щеше да му се наложи да търси начин за бягство в чужбина или да бъде арестуван заради дълговете си и осъден. Да не говорим за неудобството да открие, че всичките му кредитори, както и предпочитаните му търговци бяха решили да го отрежат точно в деня преди бала у лейди Игби.

Предстоящата му женитба явно ги бе умилостивила.

Отпразнува успеха си в понеделник вечер с господин Мефът и сър Роджър Тийкър в един от частните салони на хотел Брънсуик. Започнаха с наздравица и до края на вечерта виното бе развързало порядъчно езиците им.

— Измъкна се на косъм — констатира сър Роджър.

— Действително — съгласи се Адерли.

— За момент се притесних дали ще успееш — призна Мефът. — Наблюдаваха ви изкъсо като тъмничари.

— Когато видях, че лейди Бартхам заговаря майка й, знаех, че ще успеем да се справим — сподели Адерли.

— Притесняваше ме повече Лонгмор — замислено допълни Мефът.

Адерли едва се сдържа да не опипа посинената си долна челюст. Той, повече от всеки друг, имаше причината да се притеснява от брата на Клара. Беше се разтреперил като лист и едва прикри нервността си с обяснението, че е развълнуван от близостта й и възможността да я държи в обятията си. Господи, колко лековерни бяха жените!

— Така или иначе, вие се справихте блестящо, момчета — предпочете да ги похвали Адерли, вместо да разсъждава какво би могло да се обърка през изминалата вечер.

Мефът и Роджър се справиха наистина умело с ролята си на разсеяни приятели, които изведнъж са забелязали липсата му и се чудят къде е, а после го забелязват на терасата, при това не сам, а в женска компания. „Какво прави Адерли на терасата и коя ли е дамата с него?“ — бе реплика, достатъчна да предизвика деликатно любопитство у всички чули я гости, но без да изглежда нагласено.

От него се искаше единствено да омае лейди Клара с достатъчно количество шампанско и пируети, за да изпита тя нуждата от глътка свеж въздух, но и да не повърне върху последните му останали чисти дрехи и обувки. Трябваше да бъде много внимателен да не прекали с въртенето.

— Поне се сдоби с красавица. Обикновено толкова щедра зестра дават бащите на пълни грозници — поздравиха го приятелите му.

— Късметлия съм, така е — призна и Адерли. — Можеше да е много по-страшно.

Беше красива и това определено щеше да направи първата брачна нощ и зачеването на наследници по-приятно занимание, но Клара не бе точно неговият тип жена. Предпочиташе по-фини и претенциозни момичета с тъмни коси и плахо поведение, докато тя бе висока почти колкото него, светлокоса и интелигентна.

Зестрата й обаче можеше да компенсира всичко това, че и отгоре, а в качеството си на почти просяк, той не можеше да си позволи да бъде придирчив.

— Господ да благослови невинността й — констатира Тийкър. — Остави ти се като агне на заколение.

— Така да продължи и занапред, приятелю — пожела му Мефът.

 

 

Имението Уарфорд

Сряда, 3 юни

Клара запази самообладание, докато затвори вратата на спалнята след себе си, преглътна, прекоси бързо разстоянието до тоалетната си масичка и седна.

— Милейди? — приближи се до нея камериерката й, Денис.

Хлип разтърси тялото на младото момиче. После втори.

— О, милейди — спусна се да я утешава Денис.

— Не знам какво да правя! — Клара зарови лице в ръцете си.

— Недейте, недейте да плачете, мила. Ще ви направя голяма чаша чай с нещо загряващо, за да се почувствате по-добре.

— Трябва ми нещо по-силно. Не просто загряващо, а чашка бренди, Денис, нали ще може?

— Разбира се, госпожице. — Камериерката побърза да изпълни поръчката й.

Клара взе писмото от лорд Адерли.

— Лъжец — каза по-скоро на себе си тя. — Пълен лъжец. Всяка негова дума е лъжа, а аз бях такава глупачка да му повярвам. Въпреки че знаех.

Отдавна бе разпознала навика му да представя стихове на Кийтс и дори сонети на Шекспир за свои любовни писма към нея, но не му придаваше значение, защото за нея това бе само невинно забавление. Но когато мистър Бейтс не я покани на танц, а придружи дъщерята на лейди Бартхам, Клара се почувства изпълнена с дръзновение и глупашки падна в капана на лорд Адерли, чудодейно изникнал пред нея в този момент с чаша шампанско и покана за танц.

Какво щеше да прави сега?

Стана, пристъпи до прозореца и погледна навън. Дъждът се лееше като из ведро. На нейно място Хари не би се спрял пред нещо толкова незначително и би избягал колкото може по-далеч от глупостите, в които би се забъркал.

Но тя не беше мъж, не беше Хари и нямаше никаква идея как да избяга от кашата, която сама си забърка.

Единствената й надежда бе да отлага сватбата и да проточва годежа с месеци, докато всички забравят за случилото се и не измисли някакво по-добро решение на кризата.

Денис се появи с чая й.

— Обади се лейди Бартхам и лейди Уарфорд каза, че веднага трябва да слезете долу.

— Лейди Бартхам — възкликна Клара. — Денис, донеси ми бутилката. Чаша бренди няма да ме спаси от това.

Посещението се оказа дори по-непоносимо от очакваното. Гостенката бе толкова саркастично любезна и престорено мила, че остави и двете домакини с ужасно главоболие.

 

 

На другата сутрин лейди Уарфорд обяви, че й е дошло до гуша от този проклет годеж и шушуканията на обществото и затова час по-скоро трябва да се избере дата за сватбата.

— Разбира се, майко — опита се Клара да я вразуми, — но не по-рано от есента. Тогава градът няма да е толкова препълнен.

— През есента? — изрева майка й. — Ти да не си полудяла?! Трябва да те омъжим преди края на Сезона, иначе няма как да те представим на кралицата с новата ти титла.

— Но мамо, това е само след три седмици!

— Достатъчно време да се организира прилична сватба — заяви безпощадно лейди Уарфорд. — И ако онези проклети французойки не успеят да приготвят чеиза ти навреме, толкова по-зле за теб, задето ми противоречиш за всичко.