Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шивачки (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scandal Wears Satin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Лорета Чейс

Заглавие: Скандал, облечен в сатен

Преводач: Гергана Георгиева Драйчева

Година на превод: 2019 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Ропринт“ ЕАД, София

Излязла от печат: 09.08.2019

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-317-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10710

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

Беше прекалено развълнувана, за да забележи по-рано, но няколко минути в прегръдката му върнаха света й обратно на мястото му, върнаха я при него.

Беше свалил сакото и шалчето си, а косата му бе разпиляна на всички посоки. На слабата светлина на лампата ризата му бе почти прозрачна и тя можеше да последва с пръсти извивките на мускулите под дрехата му. Ясно чувстваше силните му стегнати бедра под своите.

Цялото й тяло трепереше като струна.

Искаше да бъде дива и необуздана.

Той я бе спасил, а след това думите му възвърнаха спокойствието и самочувствието й.

А с тях се пробуди и желанието.

Искаше го още от първия път, когато го видя да влиза буреносен в имението на Кливдън и сега изливаше цялото си яростно желание в ненаситната, всепоглъщаща целувка. Ръцете й шареха свободно по тялото му и търсеха всяко късче гола кожа. Удоволствието му почти непоносимо.

Чувстваше се сякаш в тялото й се вихри морска буря, която диво я люлее насам-натам. Движеше тялото си в нейния ритъм и чувстваше възбудата му между бедрата си.

Лонгмор обви ръце около тялото й и я целуна в отговор.

Чувстваше се замаяна, но знаеше какво да прави. Той я беше научил.

Целувката им се превърна в танц — едновременно закачлив и палав, но също предизвикателен и ненаситен.

Тя откри копчетата на ризата му и я разкопча. Плъзна ръка през отвора и започна да гали горещата му кожа, изпращайки сладострастни тръпки по цялото му тяло. В отговор той я намести удобно върху себе си, така че да чувства цялата дължина на възбудата му и да е плътно притисната към гърдите му.

Софи го побутна назад. Лонгмор разхлаби хватката си и я погледна. Очите му бяха като бездънни кладенци, пълни с грях.

Бутна го отново, този път по-силно, и той най-сетне разбра негласната й молба и се поддаде, отпускайки се на леглото с дрезгав смях.

— Софи…

— Да — отговори му. — Кажи, дяволе мой.

— Софи — повтори името й с дълбок, пресипнал глас, който накара кожата й да настръхне и цялото й тяло да потрепери.

Изпълзя върху него на леглото.

— Какво трябва да правя? — Започна да разкопчава панталона му.

— Ах, тиии, малко дяволче — усмихна й се той и я придърпа към себе си.

Целуна я отново, но този път беше различно, по-нежно. Целуваше челото, веждите й, носа, скулите, бузите и брадичката й. Обсипа с целувки ушите, шията и малките чувствителни трапчинки точно зад ушите й.

Целува я така, докато тя не затрепери в ръцете му, опиянена от непознатите усещания. След това постави ръка на гърба й и я претърколи под себе си.

Сърцето й препускаше като диво животно.

Той плъзна ръцете си бавно и преднамерено от раменете й, надолу по тялото й, оставайки горещи следи под пръстите си. Чу как изстена болезнено от измъчващото я неутолимо желание. В момента целият му свят лежеше пред него и го гледаше с бездънни премрежени сини очи.

Ръцете му продължиха по-надолу по корема и бедрата й, до пулсиращото място между краката й. Тя се извиваше и протягаше, търсейки още и още от допира му, подобно на алчна за ласки котка. А сръчните му ръце бяха щедри, умели и любопитни — очертаваха формите й и откриваха всички скрити от дрехите тайни местенца.

Усети как я обърна на една страна, а пръстите му ловко се заеха с корсета й. Спомни си сладкото мъчение от сутринта и по тялото й премина вълна от гореща възбуда.

Няколко плавни движения му бяха достатъчни, за да я освободи от роклята й, обувките, корсета и долната й риза. Междувременно тя разкопча и съблече ризата му и на няколко пъти посягаше към панталона му, но Лонгмор сякаш четеше мислите й и не й позволяваше да го направи.

Докосваше го ненаситно и чувстваше как мускулите му се напрягат под пръстите й. Знаеше, че има контрол над този прекрасен мъж и това я опияняваше още повече.

Когато за пореден път не успя да свали единствената дреха, останала помежду им, тя задълбочи целувката им, за да го разсее, и дръзко погали с длан издутината на чатала му. За момент Лонгмор застина, вдигна глава и затвори очи, наслаждавайки се на момента и позволявайки й да почувства какво му бе причинила — колко твърд, горещ и пулсиращ бе членът му заради нея.

Графът се наведе и възобнови целувката им, но този път устните му бяха едновременно нежни и подчиняващи. Започна да се спуска надолу по шията, гърдите и корема й, което я караше да ахка и хлипа от удоволствие, вплела пръсти в косата му.

Почувства как ръцете му обхващат дупето й, разтварят леко краката й и устните му докосват женствеността й, за да я покорят така, както вече бе покорил цялото й тяло. Нищо повече нямаше смисъл. Всичко се свеждаше до този един-единствен момент между тях двамата и сладкото напрежение, което чувстваше да се събира в основата на гърба й.

Смътно долови шумоленето на дрехи, когато той се освободи от панталона, а миг след това почувства допира на голото му тяло върху своето. Когато устните му отново намериха нейните, целувката бе толкова нежна и безкрайно сладка…

Проникването му я изтръгна внезапно от опиянението и всичките й сетива застанаха нащрек. Умът й се проясни и тя отвори очи. Всяка клетка на тялото й чувстваше колко голяма и гореща бе възбудата му в нея. Чувството бе странно, но не неприятно.

Лонгмор не бе спрял да я целува и милва, тялото й започна бавно да се отпуска и да приема неговото, а тя не можеше да се насити да докосва и вкусва всеки сантиметър от голото му тяло върху себе си.

Стаята се изпълни с аромата на мускус и главата й отново се замая. Чувстваше се опиянена от властта, която той имаше над нея и тя над него. Когато започна бавно да се движи в нея, тя инстинктивно се размърда.

Лонгмор започна много внимателно, бавно и нежно. Видя колко бързо и жадно откликва тя и постепенно започна да ускорява ритъма, докато не почувства как цялото й тяло трепти в синхрон с тласъците му. Малко преди финалния галоп улови погледа й — тъмен и див като неговия, и почувства с цялото си същество, че тя е негова. Всяка молекула от тялото й се стремеше към кулминацията и той нямаше намерение да й отказва това върховно удоволствие.

Оргазмът й я изненада, усети как нещо в нея се отприщва, а след това по цялото й тяло на вълни се разлива чисто и неподправено удоволствие. Тя се унесе, помирена и щастлива, обзета от неочаквано спокойствие.

Софи не бе сигурна колко време прекара в това блажено състояние на щастлив покой. Смътно долови, че той се претърколи до нея и я притегли в обятията си, притискайки гърба й плътно към гърдите си. Чувстваше се толкова защитена и уютно в прегръдката му.

Вероятно бе заспала, но може и да бе прекарала в транс известно време. Вече не бе сигурна в нищо.

Знаеше единствено, че реалността се завърна рязко, очите й се ококориха сякаш от само себе си и изминалата нощ се върна в съзнанието е болезнена яснота.

— О, не! — възкликна ужасено.

Измъкна се от прегръдката му и стана.

— Не мога да повярвам! Как можах? Не, не, не! Нека това е просто сън!

— Софи — гласът му бе дрезгав и натежал от съня.

— Не е твоя вината — побърза да го успокои. — Аз го направих, при това нарочно. Не мога да повярвам. Как съм могла да бъда толкова глупава?!

— Софи — повтори нежно Лонгмор.

— Защо направо да не подпаля ателието. Или да го взривя. Би било толкова по-просто.

— Софи — повика я графът. — Ела да спиш.

— Не мога да спя по това време! — възрази тя припряно.

Лонгмор се надигна, пресегна се, уви мускулестата си ръка около нея и я придърпа обратно на леглото.

— А сега мирувай! — посъветва я и постави голяма топла длан върху гърдите й, заравяйки лицето си в разпиляната й коса.

Когато Лонгмор се събуди отново, слънчевата светлина, която проникваше през прозореца, му подсказа, че утрото е настъпило.

Почувства как Софи се размърда до него.

— О не, не — въздъхна тя. — О, не!

Преглътна своята въздишка.

— Какво ще…

— Дай ми минутка — помоли я. Обърна я с лице към себе си и целуна шията й. Бе забелязал, че това е едно от слабите й места.

— О! — ахна тя от удоволствие и дори само този единствен звук бе напълно достатъчен да го възбуди.

Продължи да я целува, защото обичаше аромата и вкуса на кожата й, обичаше и естествения начин, по който откликваше на ласките му — напълно инстинктивно и очарователно първично. Софи бе напълно искрена в желанията на тялото си.

Продължи да я целува, защото обичаше да го прави, а и бе безотговорен мъж, свикнал никога да не мисли за последиците от действията си.

Погали голото й тяло и тя потръпна от удоволствие.

— Не си честен — изскимтя тя от гъдел. — Изобщо не си честен.

— Аз също не обичам да играя честно — имитира той собствените й думи от миналата седмица.

Целуна я навсякъде, където я бе докосвал, като обърна специално внимание на най-разкошните местенца като трапчинките зад ушите й и вътрешната свивка на лактите й. Целуна бавно и мъчително дясната й гърда, преди да засмуче сочното и розово като малина зърно с устните си. Краката й се раздвижиха под него и почувства как мускулите на корема й се напрягат. Тя вплете пръсти в косата му и собственическият й жест разруши и малкото останал му самоконтрол.

Осъзнаваше, че едва ли ще има втори подобен шанс, затова реши да се възползва максимално от него.

Обърна също толкова мъчително внимание и на лявата й гърда, а след това си проправи пътека от целувки надолу по тялото й, докато стигна мекия златист триъгълник между краката й. Езикът му я накара да стене и безпомощно да надига таза си към него в търсене на облекчението, което изпита предишната вечер, но Лонгмор нямаше намерение да прибързва и безжалостно продължи надолу по прелестните извивки на левия й крак чак до пръстчетата, които отдавна мечтаеше да целуне едно по едно.

Повтори виртуозното си изпълнение и с десния й крак и когато приключи, а тя трептеше като струна в ръцете му, я обърна по корем и плъзна длан под ханша й.

— Милорд? — Софи не разбираше какво се случва.

— Хари — поправи я. — Отдавна няма място за формалности.

— Хари — произнесе тя гърлено.

Не бе сигурен, че друга жена извън най-близките му роднини някога изобщо бе използвала рожденото му име, а тя го караше да звучи толкова… френско.

Целуна основата на врата й и продължи с пеперудено леки целувки по гладкия й, кадифен гръб, докато тя пискаше от гъдел и удоволствие.

Намести се между краката й и я погали. Инстинктивно Софи вдигна таза си и се притисна към ръката му, ахвайки от непознатото досега усещане. Чувстваше влагата на желанието й по пръстите си и това напълно сломи волята му. Повдигна я още малко нагоре и проникна в нея бавно отзад.

— Оооооо — изстена, или може би измърка тя в ръцете му.

— Дааа — потвърди той в отговор и се наведе да целуне шията й. Да, да, да, сто хиляди пъти да!

Тялото и съзнанието му крещяха от блаженство. С една ръка придържате ханша й към слабините си, а с другата милваше коприненото хълмче между краката й, докато проникваше в нея с бавни тласъци.

Искаше това да продължи вечно, но желанието му бе прекалено силно и ненаситно. Изплъзна се от нея, бутна я да легне и тя инстинктивно се обърна с лице към него.

Проникна в нея отново и усещането бе още по-еротично, защото можеше да наблюдава картините на удоволствие по лицето й, а ръцете й почиваха собственически на раменете му, сякаш отношенията им бяха най-естественото нещо в целия свят и двамата си принадлежаха един на друг от цяла вечност.

Помилва гърдите и корема му до мястото, където телата им се съединяваха, след което се притисна с все сила към него и започна да налага див и необуздан ритъм, който бързо я изпрати на ръба на пропастта.

Хари видя точния момент, в който лицето й започна да се променя и й подари удоволствието е един силен и дълбок тласък, който я накара да извика, а тялото й се разтърси от конвулсивни спазми. Собственото му тяло откликна мигновено, той простена и се отпусна на вълните на удоволствието, заровил лице в шията й.

Заспаха и когато Софи се събуди отново, слънчевата светлина клонеше към обяд, което бе значително по-късно от обичайното й време за ставане. Но нямаше желание да напуска леглото.

Чувстваше се толкова уютно и удобно в прегръдката на Лонгмор, който я държеше толкова плътно до себе си, сякаш никога нямаше да я пусне.

Почувства как тялото му се размърда зад нея и в съзнанието й мигновено изплуваха образи от последното им любене. Това определено я бе заинтригувало.

— Трябва да вървиш — проговори Софи.

— Не още — промърмори той сънен.

— Сестра ти ще се чуди — напомни му.

— Клара спи като труп и никога не се буди преди единайсет.

Софи рязко седна в леглото.

— Моля те, не ми казвай, че искаш да обсъдим ситуацията — простена Лонгмор.

— Няма нищо за обсъждане — отсече Софи. — Много е просто. Никой никога не трябва да разбира за нас.

Лонгмор се подпря на лакът и я изгледа развеселено.

— Обещай ми, че няма да кажеш на никого — настоя тя.

— Ще ми се да разбера откъде си останала с впечатлението, че съм от мъжете, които се хвалят със сексуалните си подвизи?

— Добре тогава. Докато никой не знае за случилото си между нас, няма проблем.

— Чакай малко. А кой кого съблазни, малка лейди?

— Мисля, че няма две мнения по въпроса — отвърна му с лека самодоволна усмивка.

— Не можа да устоиш, нали?

— Всъщност щях, но ти се оказа толкова дяволски разбран и изкусителен…

— Постарах се много, особено що се отнася до изкусителността. Имах дори цяла стратегия за действие.

— Ти наистина си мислил за това?

— Разбира се! Ти си сложна личност.

— По-елементарна съм, отколкото би предположил. Просто не съм типичното добро или лошо момиче.

— А аз определено не съм от добрите момчета. Не мога да се въздържам, така че можеш да виниш само себе си.

— Това е единственото, което никога не правя. Не съжалявам и не се обвинявам.

Лонгмор се излежаваше безметежно и наблюдаваше в захлас голото тяло на Софи, а откъслечни думи от монолога й достигаха съзнанието му и го забавляваха.

Едно изречение обаче го събуди напълно.

— Как така две седмици? — повтори с надеждата, че не бе я чул правилно. — Очаквах, че майка ми ще се опита да отложи неизбежното колкото се може повече.

Софи му разказа накратко информацията, която бе получила от сестра му за поведението на майка му и лейди Бартхам.

— Опитах се да я убедя, че сватба няма да има и се заклевам, че ще намеря начин да възстановя репутацията на сестра ти, но истината е, че още нямам никаква идея какво може да се направи по въпроса — принуди се да признае Софи.

Думите й достигаха до него като през пелена, защото в този момент цялото му съзнание бе обзето от желанието да направи нещо за нея. Някакъв глупав, но трогателен жест, или нещо умно, което да показва отношението му. Каквото и да е, стига да я зарадва.

Приела мълчанието му за липса на интерес, Софи въздъхна и погледна часовника си.

— Трябва да вървиш. Клара може и да се излежава, но съм сигурна, че Дейвис е будна и на крак много преди ние да…

Страните й поаленяха очарователно, а той не можеше да разбере какво виждаше едно толкова чисто и прекрасно същество в мръсната му и покварена душа. Каквото и да бе, той беше много благодарен.

Въпреки смущението си, Софи с готовност му помогна да се облече, без самата тя да счете за нужно да покрие тялото си. Едно истинско мъчение за волята и мъжеството му — ето това бе тя.

Отвори вратата на стаята си и се изправи на пръсти, за да го целуне.

Застина за миг на гърдите му и когато петите й отново опряха в пода, погледът й бе оживен и Лонгмор почти виждаше зъбните колелца, които работеха в ума й.

— О, да! — възкликна повече на себе си. — Колко сляпа съм била! Ти си прекрасен, знаеш ли, наистина прекрасен. А аз имам идея и знам как ще спасим сестра ти.

 

 

Имението Уарфорд

Същата вечер

Семейството бе приключило с вечерята си и се бе оттеглило в библиотеката, когато Лонгмор доведе сестра си у дома.

Майка им веднага скочи от стола си.

— О, Клара, как можа? — изплака тя.

Лонгмор видя как сестра му се напрегна, за да посрещне типичната за майка им канонада от критики, обиди, обвинения, спекулации и всевъзможна вербална агресия, която майка им смяташе за висша форма на привързаност.

Вместо това обаче лейди Уарфорд се завтече и прегърна дъщеря си с две ръце.

— Милото ми момиче — занарежда тя. — Не знаеш колко се радвам, че си у дома. Никога повече не бягай, моля те. Каквото и да те безпокои, трябва да ми кажеш, обич моя. Обещаваш ли? Моля те!

Последните думи отекнаха звънко в съзнанието на Лонгмор и той се зачуди дали някога преди е чувал майка си да ги изговаря.

— Извинявай, мамо — каза Клара разкаяно.

— За теб това беше една поредица от злощастни събития, но искам да знаеш, че никой не те вини за нищо. Не само ти си виновна за пълната ти липса на опит с мъжете и техните лукавства, така че не тревожи съзнанието си с мисли какво би могло да бъде. — Прегърна силно дъщеря си и също отстъпи. — Трябва да призная, че и Хари ме изненада. Изненада и двама ни, нали Уарфорд?

— Да, свърши добра работа, синко. — Старият граф го потупа по рамото. — Можеше да не се стига дотук, ако беше по-наблюдателен, но все пак доведе сестра си жива и здрава, а това не е никак малко.

— Благодарение на умния ти план — взе думата майка му. — Установихме, че Адерли не е как такъв зестрогонец, за какъвто го смятахме.

— Ще си налея питие — обяви предстоящото си оттегляне от разговора Лонгмор. На масичката имаше само шери, но за начало и то щеше да свърши работа.

— Адерли се обаждаше или наминаваше да разбере как си всеки ден. Носеше ти цветя и свежи плодове. Изглеждаше искрено обезпокоен, нали така, Уарфорд? — Не дочака отговор, а продължи: — Вярно, че е разорен и не познаваме родителите му, но с баща ти вярваме, че с малко работа ще успееш да го вкараш в правия път.

Макар че младото момиче бе напълно отблъснато от идеята, Лонгмор й направи знак с ръка да не издава на глас мислите си.

Самият той ясно съзнаваше какво се крие зад загрижеността на Адерли и не смяташе, че мотивите му са безкористни. Ако сестра му починеше преди сватбата, плъхът оставаше изцяло на улицата.

Лонгмор се извини на гостите и напусна библиотеката.