Лорета Чейс
Скандал, облечен в сатен (15)

Четиринадесета глава

Не очакваше, че Адерли е способен да изглежда по-самодоволен от обикновено, но ето че успя. Усмихваше се недвусмислено, докато се отдръпваше от Мадам, след като известно време шепнеше нещо в ухото й.

— Лорд Лонгмор, лейди Клара — поздрави ги Мадам твърде невинно. — Май сме прекалено бавни за вас.

— Не бързаме — успокои ги Лонгмор. — Картините ще са на наше разположение достатъчно време. Но ни стана любопитно какво привлече вниманието ви точно към тази творба.

— О, напомни ми за нещо лично и разказах малка шега на лорд Адерли — изчерви се Мадам.

Наистина се изчерви.

Колкото и запознат да бе с майсторските й изпълнения, Лонгмор не би повярвал, че може да се изчерви по команда, ако не го бе видял с очите си.

— Бих искал да я чуя.

Адерли погледна към Клара.

— Опасявам се, че не е подходяща за финия слух на неомъжена млада дама.

— Но е напълно подходяща за бъдещ младоженец? — зачуди се Клара с повдигнати вежди и пронизващ поглед. Майка им би се гордяла с нея.

— Но моля ви, мила моя милейди, — намеси се Мадам. — Това е просто малка палава шега. Лорд Адерли ще ви я разкаже, след като се венчаете.

Клара извърна студения си взор към картината.

— Интересно е, не мислите ли, какво престъпление е изневярата, когато я извърши жена. Но за мъжа тя е символ на чест и достойнство. Според мен картината е изящна, но не ми е по вкуса.

Отдалечи се с изправен гръб и вирната брадичка.

След моментно колебание Адерли я последва.

— На ваше място бих бил по-внимателен, мадам — посъветва я Лонгмор. — Някои хора могат погрешно да изтълкуват… вашата любезност.

— Нима се страхувате, че ще взема годеника на сестра ви? — засмя се безгрижно. — И какво, ако стане така? Може пък да й направя услуга. Ако сгодената бях аз, не бих желала мъж, който така лесно се подвежда от други жени. И то няколко дни преди сватбата!

Гласът на Клара — не прекалено силен, за да я разберат, но достатъчно остър, за да предаде раздразнението й, привлече вниманието им. Каквото и да казваше, думите й напрегнаха Адерли и вратът му бързо поаленя.

— Но вижте сам — възкликна Мадам. — Вече враждуват.

— Така изглежда.

Клара жестикулираше яростно с вирната брадичка. Закрачи към вратата, като цялото й същество излъчваше гняв и обида. Адерли я последва. Двамата изчезнаха през вратата.

— Да прави сцени на ревност не е умно — констатира Мадам. — Ядосва го. Толкова скоро преди брака е лошо. Така се гонят мъже. — Тя поклати неодобрително глава.

— Може би той е прекалено нетърпелив да бъде прогонен — подразни я Лонгмор.

Тя се засмя отново с онзи безгрижен звънък смях, който сякаш разпиляваше във въздуха хиляди кристални камбанки, и сви рамене.

— Такъв е животът. Един печели, друг губи, нали?

Ако не я познаваше, ако не си припомняше коя е тя, щеше да реши, че е истинска авантюристка, опитна и обръгнала в житейските уроци. Щеше да повярва, че е имала десетки любовници и стотици флиртове.

Но бе само той.

Знаеше го. Знаеше, че беше първият мъж в живота й.

И може би именно в това беше проблемът.

Можеше ли да е създал чудовище? Да е отворил нейната кутия на Пандора?

Дискретно покашляне го откъсна от опасната посока, в която бяха поели мислите му.

— Лорд Адерли ме помоли да го извините, но сестра ви не се е почувствала добре и е изразила желание да се прибере — предаде един от служителите.

Лонгмор се огледа.

Свадата му с Мадам бе привлякла внимание.

— Не си подхождат — клатеше тя замислено глава до него, — сега го виждам съвсем ясно.

— Наистина ли? — поинтересува се Лонгмор. — И за кого, според вас, би бил по-подходящ той?

Изгледа го с присвити очи.

— Странно, лорд Лонгмор, но сякаш и аз не се чувствам много добре. Вярвам, от въздуха тук е. Натиска ме. Или може би е компанията? Искам да се прибера в хотела си.

 

 

Ателие Ноаро

Неделя следобед

— Не — каза Лонгмор, смачка бележката и я изхвърли в празната камина.

— Не съм искала разрешението ти — сопна му се Софи.

Малко по-рано Лонгмор пристигна в ателието и бе отведен в работната стая на трите сестри, където всяка от тях твореше своята магия. В този момент там бе само Софи, изцапана с мастило по пръстите, разбъркана коса и голямо мастилено петно на дясната й буза. Дописваше нещо.

— Имаш мастило по лицето си — смени темата той.

— Не сменяй темата! Поканата е идеална за плана ни.

— Идеална възможност да си навлечеш неприятности, искаш да кажеш?

С бележката лорд Адерли канеше Мадам на вечеря, за да й поиска съвет по личен въпрос, в хотел „Брънсуик“.

— Напротив, спестява ни неприятностите. Сега спокойно можеш да проникнеш в дома му?

Зяпна я.

— Да не би миризмата на мастилото да замъглява мозъка ти? — почуди се на глас. — Досега не беше споменавала нищо за проникване в дома му. За какъв дявол е необходимо да правя нещо такова?

— За да намериш уличаващи доказателства.

Веднага си представи думите, изписани с главни букви, в курсив и подчертани.

— Нима нямаме достатъчно? Получаваш сведения от Фенуик, Кливдън и дори частни финансови доклади, с които не искам да знам как се сдобива Леони. Какво повече ти трябва?

— Писма от психиатричното заведение, в което е затворена съпругата му, биха били идеални. Или бележки от кредиторите му, в които го заплашват с телесна повреда, ако не се издължи в най-кратки срокове. Такива неща.

— Какво?

— Би било полезно да открием, че вече има съпруга, не мислиш ли? За предпочитане здрава и живееща в Ирландия, но луда. Или заплаха за живота му, която го е подтикнала да действа безскрупулно.

— Би било полезно, но е напълно невероятно, Софи. Подобни сюжети се случват в романите, но не са възможни тук, колкото и да не искам да те разочаровам.

— Трябва ни нещо наистина силно — опита се да му обясни. — Обществото е склонно да прости дълговете, хазарта или фустогонството. Това не е достатъчно да изличи чудовищното престъпление на лейди Клара, че го е оставила да я целуне и да смъкне роклята й.

— Ами публикациите ти в списанието за спрените му кредити и за сценката в галерията? Няма как да не разбунят духовете. А дори и Адерли не е достатъчно тъп, за да държи подобни уличаващи доказателства в дома си.

— Ще се изненадаш колко глупави са понякога престъпниците. А лордът отдавна доказа, че е по-лесен за манипулиране дори от невинната ти сестра. Няма да имам проблем да го съблазня и да опетня репутацията му.

— Няма да съблазняваш никого — възпротиви се категорично графът.

— Мога да се грижа за себе си, Лонгмор. Ще вечерям с него в хотел „Брънсуик“ за поне два часа, за да можеш да претърсиш спокойно къщата му. И без това не е прекалено голяма.

След като разпродаде по-голямата част от семейното имущество, за да покрие дълговете си, сега лорд Адерли живееше в скромна къща встрани от центъра на града.

— Това е частна собственост — поясни той. — Каквито и рискове да съм поемал досега, никога не съм нарушавал нечие лично пространство.

— Не ми казвай, че не си се промъквал в училище и след часовете — свари го тя неподготвен. Стреснатият му поглед бе именно потвърждението, от което се нуждаеше, за да подсили атаката си. — Знаех си! Тогава едва ли ще ти бъде трудно да се справиш. Ако искаш, отключи или разбий ключалката, ако ли пък не — използвай някой прозорец.

— Накарай Фенуик да го направи. Достатъчно сръчен и умен е, а и лесно ще го отървем, ако случайно го спипат.

— Фенуик не може да чете. — Наклони глава и го погледна изпитателно. Почти виждаше как зъбните колелца в мозъка й се въртяха, докато обмисляше нещо.

— Мислех си, че възможността да проникнеш в дома на Адерли ще те въодушеви.

— Не и щом знам, че ти ще бъдеш с него през това време — отвърна Лонгмор. — Нямам доверие на проклетото копеле.

— Опитай се да мислиш логично — помоли го тя. Нищо няма да ми се случи. Знаеш на какво съм способна и осъзнаваш, че Адерли е в по-голяма опасност с мен, отколкото аз — с него. А и ако толкова бързо и лесно получи онова, което иска от мен, ще изгуби интерес прекалено бързо.

— Или може би не. — Лонгмор не бе изгубил интерес. Напротив — беше дори прекалено заинтригуван, за да бъде спокоен. Не можеше да си спомни някога да е прекарвал толкова много от времето си в мисли за жена, колкото прекарваше в мисли за нея.

Не се любеха достатъчно, в това беше проблемът.

— Знам само, че подобни ситуации много бързо могат да излязат извън контрол — припомни си той пияните младежи в странноприемницата.

— Не си мисли, че всички жени си губят ума от една целувка и малко опипване — изтълкува тя погрешно думите му.

— Той няма да те целува и опипва — заяви графа категорично.

— А аз няма да си изгубя ума — допълни Софи.

— Не се държеше особено рационално с мен, ако си спомняш.

— Това беше с теб — натърти тя. — Съвсем различно е. Знам разликата и не мога да повярвам, че ти не я виждам. Или всички жени са взаимозаменяеми за теб? Всъщност не — не ми отговаряй! Не искам да разбирам.

Всички, освен нея. Досега действително бе смятал жените за малко или повече взаимозаменяеми. С едно изключение. Софи.

Знаеше, че ще направи онова, което си е наумила, дори и да я вържеше и заключеше в празна стая.

— Добре тогава — примири се той с неизбежното.

Софи застана до него и постави ръце на раменете му.

— Благодаря ти. Знам, че се притесняваш за мен и знам, че щеше да ме пратиш по дяволите, ако не го правехме заради сестра ти.

Не беше изцяло права, но предпочете да не спори, а вместо това обхвана лицето й с ръце и я целуна жадно и собственически по устните. Задържа я за момент и се вгледа в сапфирено сините й очи.

— Ще се радвам, ако се опиташ да не бъдеш целувана и опипвана от него.

— Довери ми се — успокои го мило.

Желаеше я, мислеше за нея прекалено много, притесняваше се за нея до степен, в която се чувстваше зле, но не можеше да й вярва. Познаваше я прекалено добре.

Не му оставаше друг избор, освен да й съдейства, а ако нещо се объркаше, винаги можеше да застреля проклетия кучи син и да приключи с това.

 

 

Същата вечер

Успяха да проникнат в къщата на Адерли учудващо лесно.

След като докладва, че прислугата се е събрала в сервизните помещения на питиета и шумна игра на карти, Фенуик се изкатери в къщата през отворен прозорец на горния етаж и отвори отвътре вратата на Лонгмор.

За страничния наблюдател щяха да изглеждат като камериер и подранил с прибирането господар.

Основната трудност бе придвижването в непозната неосветена къща, без да се бутат в мебелите или да съборят нещо, но след като доби известна представа за жилището, Лонгмор отхвърли и този проблем и се съсредоточи върху намирането на нещо уличаващо.

Всички стаи, през които преминаха, издаваха признаци на занемареност и немотия.

Заедно с Фенуик събра голямо количество документи, но сред тях нямаше нищо особено интересно.

Безплодно се оказа и подробното претърсване на писалището, в което графът не откри нито едно тайно чекмедже или двойно дъно.

Точно започна да им става досадно, когато някъде в къщата удари часовник, последван от мъртвешка тишина.

— Ще се размърдат, сър — прошепна Фенуик в тъмното. — Някой ще се качи.

В този момент по стълбите на долния етаж действително отекнаха тежки стъпки.

— Влизай в гардероба — заповяда Лонгмор, а самият той се отпусна на земята и пропълзя под леглото.

 

 

За разлика от лелите на Кливдън, повечето гости на града предпочитаха някои от луксозните хотели в Уест Енд. „Кларъндън“ на Бонд Стрийт бе известен с това, че отлично задоволяваше и най-малките прищевки на гостите си, при това напълно дискретно.

Мадам де Вейриън бе наела един от частните апартаменти и ако смяташе да го превръща в свое постоянно жилище, персоналът на хотела с радост щеше да й угоди. Никой нямаше интерес да знае къде и с кого се забавлява гостенката им, нито дали има посещения. Затова Кливдън прецени, че хотелът е идеален за целите на плана им.

Въпреки късния час, в който се прибра, Мадам привлече еднакво успешно вниманието и на гостите, и на персонала на хотела. Носеше фантастична вечерна рокля, подробно описана в следващия брой на „Спектакъл“. Съчетанието от тъмнорозов сатен за основа и черна тафта за гарнитура на дрехата й придаваше елегантност и подчертаваше с дискретно прошумоляване всяко нейно движение.

Всяка жена, която видя Мадам тази вечер, изгледа роклята й със същия сладострастен копнеж, с който мъжете гледаха самата нея.

Лорд Лонгмор никога не я бе гледал така.

Но той бе различен, каза си Софи. Лицето му можеше да прикрива емоциите му почти толкова добре, колкото и нейното. Беше необходимо да се загледаш внимателно, за да забележиш блясъка в очите му, когато я видеше.

Потръпна, като си спомни, че видя издайническите знаци точно преди той да я целуне и да се отправи към дома на Адерли.

Ако не трябваше да спасява лейди Клара, при това за невъзможно кратко време, щеше със сигурност да провери дали не може да разпали блясъка в очите му до черния помитащ пожар, който познаваше.

Точно си представяше как би искала да го съблазни, когато лакеят, застанал на пост пред покоите й, я уведоми, че лорд Лонгмор я очаква в дневната й.

Сърцето й заби учестено. Мислеше си, че ще има време да се освежи и да си отпочине, преди той да пристигне. Не й беше спокойно в негово присъствие.

Нямаше да й е лесно да запази обичайното си хладнокръвие след изморителната вечеря с лорда.

Адерли се оказа изключително муден и плиткоумен събеседник и Софи доста се постара, за да насочи размислите му в правилната посока. Чувстваше се изтощена от усилието и ядосана, че е продължило повече от предвиденото.

Наложи си да се фокусира върху успеха, който бе постигнала и именно тази мисъл я оживи, когато влезе в стаята при Лонгмор.

Той стоеше до прозореца с чаша в ръка. Тъмната му коса бе разрошена, а вратовръзката — разхлабена. Не можеше да прецени дали се е сбил, или е спал с дрехите си. В очите му проблясваха опасни пламъци.

— Надявам се, че добре са се погрижили за теб — заговори тя, докато внимателно сваляше ръкавиците си. Забеляза наполовина изпразнен от съдържанието си декантер на една от масичките.

— Нахраниха ме и доливаха чашата ми — отвърна. — А ти къде беше, по дяволите?

Остави ръкавиците си на облегалката на най-близкото кресло, развърза пелерината си и небрежно я метна върху тях.

— Колко си изпил? — попита на свой ред. — Нима забрави, че бях на вечеря с лорд Адерли?

— Пет часа?

— Не продължи толкова дълго!

— Какво, по дяволите, правихте през това време?

— Говорихме.

— Обеща ми само два часа.

— Казах, че ще имаш поне два часа на разположение. — Тя започна да се ядосва.

— Но след това си намери по-добро забавление и реши да се забавиш?

— Не мога да повярвам, че отново трябва да водим този разговор. Нищо не се случи между нас. Не беше и предвидено да се случи каквото и да било. А предвид отвратителното настроение, в което си, предполагам, че и при вас не се е случило нищо интересно.

— Зависи как гледаш на нещата — отвърна той. — Не намерихме нищо, но разбрахме, че прислугата на Адерли няма грам уважение към него, щом позволява стаите да тънат в боклуци и прах, а двойка от персонала да се чука, опряна на гардероба, в стаята на господаря си.

Софи го гледаше невиждащо, докато съзнанието й визуализираше сцената, която току-що й бе описал. Беше виждала подобни изображения, но тогава не знаеше нищо за усещанията, които сексът предизвиква.

Опита се да се върне обратно на темата, но съзнанието й предпочете да си представи голото му тяло, притиснато в нейното, причиняващо й почти болезнено удоволствие.

Възбуди се мигновено от живите спомени, които закръжиха в главата й. Искаше да изтича през стаята и да отвори прозорец, за да се охлади.

Много по-силно обаче искаше да се хвърли в обятията му и да го накара да я люби отново, докато изтрие гнусния образ на мазния Адерли от ума й.

Наложи си да изрази съчувствие.

— Но не ви откриха?

— Можех да започна да пея на глас, но пак нямаше да ми обърнат внимание. За късмет позата им не беше от най-удобните и приключиха бързо. Посмяха се и изчезнаха, вероятно за да повторят упражнението в друга стая. Не се застояхме много след това. Намерих Фенуик и двамата се спуснахме навън по водосточната тръба.

Софи наблюдаваше като хипнотизирана движението на ръцете и раменете му, как светлината играеше по лицето му.

— Беше пълна загуба на време! — избухна изведнъж той и удари чашата в масичката. — Адерли няма никакви тайни в дома си, за които вече да не знаем всичко. Оказа се точно така, както очаквах, а нещата, които се надяваше да намериш, са измишльотини от приказки и романтични романчета.