Лорета Чейс
Скандал, облечен в сатен (19)

Осемнадесета глава

В петък „Спектакъл“ представи в най-малки подробности инцидента на бала на лейди Бартхам, който се очертаваше да го превърне в най-ненадминатия бал за края на Сезона заедно с пренаситените описания на роклите, които носеха главните участнички в драмата.

Съботният брой информира читателите, че Мадам де Вейриън е изчезнала от Лондон точно толкова мистериозно, колкото се бе и появила. Беше се разплатила в хотела в петък вечер и отпътувала с карета за четирима. Това бе всичко, което списанието бе успяло да открие.

В неделя изданието докладва, че лорд Адерли е бил изключен от всичките си клубове.

В понеделник отбеляза отпътуването на лорд Адерли от Лондон в малките часове на нощта. Кредиторите му го издирваха под дърво и камък.

Във вторник Софи седеше на бюрото си в споделения със сестрите си работен кабинет. Съставяше описание за роклята на лейди Бартхам, която дамата щеше да облече в Алмак същата вечер. Макар че текстът нямаше да се появи в изданието преди края на седмицата, тя предпочиташе да подготви някои неща предварително, докато в ателието е сравнително спокойно.

Благодарение на Мадам де Вейриън ателието им щеше да плати наема си за следващата година.

Софи тъкмо описваше шапката, когато Мери Парментър я уведоми, че имат нужда от нея в частния салон за проби.

Когато влезе в стаята, Софи видя лорд Лонгмор, лейди Клара и лейди Уарфорд да разглеждат и да се възхищават на виолетовата рокля. С влизането й и зримата обърнаха глави в нейна посока и се вгледаха в нея.

Софи не отстъпи. Не позволи на очите й да се разширят от изненадата, не възкликна, а само се усмихна, учтиво заинтригувана.

Лейди Уарфорд се намръщи и ахна.

— Мадам де Вейриън? — реши да попита. — Но аз си мислех… — Замълча си, огледа Софи от глава до петите и се захласна по роклята. Макар и обикновена, каквито трябва да са дрехите на шивачките, тя бе в пъти по-хубава от много официални рокли.

Софи направи типичния си реверанс не защото етикетът или обстоятелствата го изискваха, а за да ядоса Лонгмор, който се бе възползвал от нея по пътя за хотела й онази вечер, а също така и в хотела. След като си бе тръгнал явно си бе намерил подобри занимания, защото не го бе виждала оттогава.

— Да, тя е Мадам — потвърди Лонгмор. — Но и не е. Тя е една от онези непоносими сестри Ноаро, майко. Казва се София — онази, която позволи да бъде нападната от Адерли, за да спаси Клара от нещастен брак.

Сърцето на Софи заби лудо. Не каза нищо. Опита се лицето й да не изобразява нищо, но откри колко е трудно, когато чувстваш как сърцето трепти между устните ти.

Лейди Уарфорд местеше поглед от сина си, към нея и към Клара.

— Това беше много изкусен план, майко, разработен от мис Ноаро — продължи графът. — Направи го, защото Клара е любимата им клиентка и те не искат да я изгубят. А и защото много я обичат, както изглежда. — Замълча за момент. — Аз много обичам мис Ноаро, но съм в трудно положение. Тя отказва да се омъжи за мен, ако не я заобичаш.

— Да се омъжиш? — Едно болезнено възклицание излетя от устните на майка му.

— Тя няма да се омъжи за мен, ако не я заобичаш — повтори той. — Бих искал да направиш усилие.

Лейди Уарфорд затвори очи и се олюля леко.

— Може би е по-добре да седнеш, мамо — предложи лейди Клара.

Лейди Уарфорд отвори очи.

— Глупости! Съвършено добре съм. — Вирна брадичка. — Модистка. Още една модистка. — Погледна я и Софи разпозна обърканото безсилие в погледа й.

— Милейди — понечи да заговори.

— Може би, все пак, ще седна — обяви лейди Уарфорд.

Лонгмор дръпна стол и тя се настани. След момент заговори:

— Онази сцена на бала на лейди Бартхам. Била е… нагласена?

— Изцяло нагласена, до последния детайл — увери я Лонгмор. — Заслугата е изцяло на мис Ноаро. Това бе изцяло неин план, който измисли, докато връщахме Клара от Портсмут. Това също е заслуга на мис Ноаро. Без нея никога нямаше да открия сестра си.

— О, Хари — проплака майка му.

— Няма да се омъжи за мен, ако не я заобичаш — повтори той. — Преди доста я харесваше.

— О, моля те — намеси се Софи. — Това е различно. Тогава се преструвах на дама. Парите са панацея за много недостатъци и ти го знаеш много добре. Не измъчвай майка си.

Обърна се към графинята.

— Милейди, вероятно бихте искали нещо освежително, за да възстановите силите си. — Без да изчака отговор, тя стана и отиде да вземе гарафата с брендито, която държеше в пробната за подобни спешни случаи. Докато наливаше, заговори: — Не мога да повярвам, че лорд Лонгмор ви подлага на подобен шок. При това без предварителна подготовка, ако ми позволите да добавя.

— Ако бях казал на майки ни за какво става въпрос, тя нямаше да дойде — възрази Лонгмор.

— Дойдох — проговори отново лейди Уарфорд бавно. — Поне доколкото имах намерението, за да разбера какво може да се… рециклира от чеиза на Клара. — Очите й се напълниха със сълзи.

— За онази ужасна сватба. За онзи отвратителен мъж. А вие…

— Тя ме спаси, майко — намеси се и Клара. — Спаси ме, при това два пъти.

Лейди Уарфорд се обърна към дъщеря си. В погледа й се четеше чиста и искрена любов. Софи почувства как сърцето й се свива от болка, защото майка й никога не я бе гледала по този начин.

Подаде брендито на лейди Уарфорд. Графинята отпи и за момент се загледа в чашата. Никой не проговори. Сърцето на Софи блъскаше толкова силно в гърдите й, че рано или късно щеше да припадне от усилието. Наложи си обаче да остане права като струна и лицето й да не изразява нищо различно от дружелюбно любопитство.

Лейди Уарфорд вдигна очи, за да погледне Софи.

— Напълно безсмислено е да очакваш да те заобичам за толкова кратко време — обясни. — Но въпреки това…

Всички в стаята затаиха дъх.

— Въпреки това, ти ми направи… голяма добрина. — Замълча за момент, за да подреди мислите си. — Наистина голяма добрина, за която ще е невъзможно да ти се отплатя. Наистина твърде провокативна, но ти изглеждаш порядъчна, а и сестра ти е херцогиня, което не е никак малко. Във всеки случай няма начин да спра Хари, ако си е наумил да направи нещо.

— Това достатъчно ли е, Софи? — попита я Лонгмор. — Не е точно това, което искаш, но в момента, смятам, че е най-доброто, на което е способна.

Софи преглътна сълзите си.

— Ще трябва да бъде достатъчно — каза тя. — Ще се опитам да я накарам да ме заобича, но междувременно — да, достатъчно е. Ще ми бъде достатъчно, защото… защото без теб… без теб не мога да живея.

Хвърли се в обятията му и захлипа от радост.

— Не мога да повярвам, че убедих най-дяволски възхитителната жена на света да приеме да ме обича, почита и да ми се подчинява до края на живота си — прошепна той по-късно в ухото й, докато лениво галеше голия й гръб.

— Не си ме убедил да ти се подчинявам.

— Освен това си и най-непокорната. — Той я целуна по носа.

— Знаех си, че няма да имаш нищо против — усмихна му се тя.

— Да имам нещо против? Не. Съвършено е.

— Ти си съвършен — отвърна му Софи. — И мисля, че заслужаваш награда, задето не се разсмя нито веднъж на нелепостта на случващото се.

— Самоконтролът ми за малко да ме убие.

Сгуши се още по плътно в прегръдката му.

— Голяма награда — започна да го гали по гърдите и корема.

— Има само едно нещо…

— Каквото и да е…

— Никой. Не. Трябва. Да. Разбира.