Лорета Чейс
Скандал, облечен в сатен (17)

Шестнадесета глава

— Не, не, не! — възрази бурно Марселина. — Какво си мислиш, че правиш, Софи? Задължително е лейди Клара да е облечена в бяло, а ти ще облечеш синята рокля.

— Мислех си, че направи тъмновиолетовата специално за този прием — обясни сестра й.

— Това беше преди да видя двете рокли една до друга и вас двете с лейди Клара една до друга. Контрастът е прекалено рязък, не можем да си го позволим.

Три кукли бяха облечени с въпросните рокли в момента. Бяха част от комплект от общо дванадесет манекена, които Леони не одобряваше особено, но и не можеше да отрече, че впечатляваха клиентите. Дауди можеше да се похвали само с два.

— Разбира се, че ще има контраст — съгласи се Софи. — Аз съм ослепителна млада вдовица, а Клара е неомъжена млада дама.

— Знам това — прекъсна я нетърпеливо сестра й. — Но виолетовата рокля контрастира твърде остро с бялата и в нея ще изглеждаш повече като фльорца, отколкото като ослепителна вдовица. Фльорците са обект на осъждане. Не теб искаме да осъди обществото. — Обърна се към брата на Клара. — Моля ви, лорд Лонгмор, вразумете я.

— Благодаря, но не — отстъпи той една стъпка назад.

Тримата с лейди Клара и Марселина стояха в личната им пробна на втория етаж, откъснати от гълчавата, която се разиграваше в ателието и пробните за клиентки под тях.

Обществото си бе създало навика да ознаменува края на сезона с поредица от пищни балове и приеми, на които всяко семейство се опитваше да засенчи конкуренцията с екстравагантност, видни гости или екзотични храни и напитки. Най-ожесточено бе негласното съревнование за най-ослепителна рокля, което жените устройваха помежду си.

В четвъртък лейди Бартхам щеше да бъде домакиня на ежегодния си бал. Намерението й, както всяка година, бе да удари в земята всички други събития в края на Сезона.

Именно по тази причина сред поканените бяха не само лорд Адерли и лейди Клара заедно със семейството й, но и херцога и херцогинята на Кливдън с тяхната гостенка.

Когато се разнесе клюката, че двете конкурентки за сърцето на лорд Адерли — лейди Клара Феърфакс и Мадам де Вейриън покровителстват ателие Ноаро, половин дузина от благородничките изоставиха своите шивачки и се насочиха към улица „Сейнт Джеймс“ 56 с надеждата новите им френски рокли да засенчат прословутата парижанка.

Лейди Клара, която до този момент разглеждаше роклите, също реши да изрази мнението си.

— Ще бъдеш ослепителна в синята — констатира усмихнато. — Това е идеалният нюанс за очите ти, а и ще накара диамантите да изпъкнат още по-ярко.

— Диаманти? — почуди се Лонгмор на глас.

— Разбира се! Мадам трябва да е обсипана с диаманти, за да разпали апетитите на един определен джентълмен.

Тъмният му поглед се премести върху Софи. Не се бяха виждали от понеделник сутринта и сега я поглеждаше за първи път, откакто бе пристигнал със сестра си.

Може би все пак не беше влюбен. Може би просто се бе повлиял от страстта и сега отново бе възвърнал разума си. Някак си не изглеждаше достатъчно изпит и поболял се като влюбен мъж, или поне така разсъждаваше Софи, докато се опитваше да разгадае нещо по лицето му.

В този момент той направи най-неочакваното нещо — пристъпи към манекените и разгледа отблизо синята рокля.

— Какво е възражението ти срещу нея? — попита я. — Синьото ще подчертае цвета на очите ти, на божествените ти очи, или бяха устните ти, или може би душата? Кое обяви за божествено онзи надувко Адерли?

— Аз съм божествено създание. Цялото ми същество.

— Наистина ли лорд Адерли е казал това? — изненада се Клара.

— Написа й писмо — побърза да отговори Лонгмор, но остави детайлите по разказа на Софи.

Тя побърза да развесели приятелката си с комичен разказ за съдържанието на писмото, но не пропусна да забележи как графинята през цялото време дебнеше да улови и най-малката реакция в поведението на брат си. Графът обаче бе изненадващо спокоен.

— Радвам се, че не знаех за това, защото едва ли щях да успея да се овладея, когато дойде да се видим днес. — Засмя се. — Беше се побъркал от ярост заради поредната публикация в „Спектакъл“ и отново заплашваше да ги съди, но се усмири, когато видя, че не получава нужното съчувствие от нас с мама. Явно се усети, че не използва правилната стратегия, извини се и ме увери, че нито ред от написаното не е истина.

— Съжалявам, че съм пропуснал представлението — намеси се брат й, докато продължаваше да разглежда отблизо синята рокля. — Наложи се да се отбия на едно празненство.

Ето къде бе избягал, след като й каза, че я обича, помисли си Софи. Точно след като се разсмя непринудено, сякаш на собствената си шега за любовта.

— Лейди Клара, мога ли да ви помоля да пробвате за последно роклята — прекъсна мислите й Марселина.

— Но да, разбира се — съгласи се графинята с готовност. — Затова дойдох, а горкият Хари пропуска началото на конния сезон в Аскот, за да бъде с мен. Знаете ли, че не е пропускал началото на сезона през последните пет години?

Марселина само се усмихна и въведе дамата зад параваните в стаята, където Клара продължи да говори за брат си, представлението на Адерли и реакцията на майка си.

Лонгмор се приближи до Софи.

— Ще ми хареса да те видя обсипана с диаманти… и без нищо друго под тях — прошепна с много нисък и дрезгав глас, който заличи разума й и я разтрепери. — Трябва подробно да ми разкажеш как се е гърчила онази подмолна змия пред теб вчера — каза по-високо на сестра си. — Така ще ме компенсираш за пропуснатото откриване на конния сезон.

— О, той обвини теб — отвърна му тя жизнерадостно, преди гласът й да бъде заглушен от шумоленето на плата.

— Мен! — изненада се Лонгмор, а после се наведе и нежно засмука ухото на Софи.

Тя мигновено заби нокти в дланите си, за да пропъди топлата възбуда, която започна да се разлива по тялото й. Трябваше да се отдръпне от него, но усещането бе твърде прекрасно.

— Твърдеше, че си наранил чувствата на Мадам и той просто се е опитвал да я ободри. Аз му казах, че според мен интимната вечеря в хотел не е най-подходящия начин за ободряване. Той възрази…

Лонгмор целуваше шията й и Софи трудно успяваше да диша, камо ли да се концентрира върху думите на лейди Клара. Трябваше да се отдръпне, но волята й бе прелъстена.

— Добре — помъчи се да звучи спокойно. — Значи не си му простила твърде бързо.

— Дори изобщо — похвали се Клара. — Знам, че ми беше ядосан, защото очаква да му се усмихвам и винаги да съм съгласна с него, тъй като от него зависи репутацията ми в обществото.

Лонгмор спря да измъчва Софи с целувките си и я погледна в очите.

— Това е прекалено сложно. Не мога да те докосвам и да мисля едновременно — призна той.

— Тогава се дръпни — просъска тя.

— Не искам.

— Знам, че искаше да прекрати годежа ни още в този миг, но не посмя — продължи Клара. — Знаете какво казват за птичето в ръката. Господи, какво ще правя, ако нещо все пак се обърка?

— Шшшшш! — накара я да замълчи Марселина. — Нищо няма да се обърка. Довери ни се, мила моя.

— Да ви се довери — изгледа я Лонгмор недоумяващо. — Що за странна и луда идея е това?

Беше по-добре клиентките да не виждат Софи в ателието и пробните. Затова Марселина изпрати лейди Клара и брат й до изхода, предизвиквайки голямо въодушевление сред посетителите.

Върна се на горния етаж след малко и с едно движение свали виолетовата рокля от манекена, за да я прибере.

— Знам защо искаш да я облечеш на бала — обърна се към сестра си. — Зашеметяваща е и Лонгмор ще падне в краката ти.

— Може и да го накара да направи някои неща — предположи Софи. — Но няма да падне в краката ми. Той е от онези мъже, които казват на момичето, че го обичат, а после се смеят, сякаш това е било шега.

За нейна голяма изненада по лицето й се затъркаляха сълзи.

— О, любов моя. — Марселина остави роклята и прегърна сестра си. Остави я да се наплаче, а когато хлиповете й затихнаха, стана и донесе и на двете им по една голяма чаша с бренди.

— Работиш твърде много и твърде всеотдайно. Дори Леони смята, че се ангажираш с прекалено много неща — опита се да поговори със сестра си Марселина.

— Глупости! Та аз ви оставих да се справяте с ателието напълно сами, а ти си омъжена.

— Двете е Леони получаваме достатъчно помощ от момичетата, а аз и Кливдън имаме достатъчно време за себе си. Ти, от друга страна, работиш не само с нас, но и за Фокс, а освен това взе присърце проблема на лейди Клара. И в момента се опитваш да изплетеш съвършената примка за годеника й, докато спиш с брат й.

Софи срещна погледа на сестра си над ръба на чашата с бренди и го задържа за миг, преди да кимне в знак на съгласие.

— Забавно е — призна Софи, поуспокоена донякъде от думите й. — Понякога толкова се безпокоя за съдбата на лейди Клара, че забравям за възможността да правя нещо, за което съм родена и което ме разсейва от обгрижването на капризни жени.

— Клиентките са наистина капризни — съгласи се Марселина. — Щеше да е прекалено хубаво, ако всички бяха лъчезарни и мили като лейди Клара.

— Което ми напомня, че така и не разбрах какви са предимствата на синята пред виолетовата рокля — подкачи сестра си Софи.

— Виолетовата ще превърне мозъка на Лонгмор в пудинг, а ние искаме той да бъде на себе си, нали? И позволи ми да те поздравя за прекрасния избор. Той действително е мъж, достоен за една Ноаро.

Софи се засмя, а лицето й поаленя.

 

 

 

Имението Уарфорд

Четвъртък, 18 юни

— Чуй това, майко — помоли я Клара. Взе „Спектакъл“ и прочисти гърло. — Изглежда, че пропастта, зейнала преди няколко дни между един от лордовете и млада френска вдовица, е била успешно преодоляна и двойката отново си гука като влюбени гълъбчета. Забелязани са да вечерят в хотел „Кларъндън“ миналата вечер в компанията на херцога и херцогинята, които ги запознаха в Кралския театър миналата седмица. Мадам бе облечена с розова рокля от кадифе и…

Когато Клара стигна до частта с гукането на влюбените гълъбчета, лорд Адерли стана и закрачи из стаята, докато не се спря пред камината, уж заинтригуван от колекцията китайски порцеланови фигурки на семейството.

Беше отишъл у тях на ежедневното си задължително посещение, което все повече му заприличваше на ежедневно вадене на зъб. Не беше сигурен колко още може да издържи непрекъснатото бърборене на Клара и хладната учтивост на майка й.

— Няма да се учудя, ако Лонгмор реши да потърси сметка на Фокс за влюбените гълъбчета — коментира лейди Уарфорд.

— Хари по-скоро ще се засмее — възрази Клара. — Но е интересно колко бързо са изгладили недоразумението помежду си, не мислите ли, лорд Адерли?

— Не мога да не смятам, че уговорката за вечерята е направена предварително и тя не е искала да безпокои приятелите си.

— Значи брат ми явно се е възползвал от възможността да се реваншира пред Мадам, а той може да бъде изключително убедителен.

— Ако Лонгмор е решил да я спечели, той със сигурност ще намери начин да провокира интереса й — разсъждаваше на глас лейди Уарфорд. — Имах чувството, че ще се стигне до това, още щом ги видях заедно в театъра. Но можеше да е и по-лошо — въздъхна философски графинята.

— Мисля си, че ще си допаднете, майко — ентусиазирано възкликна Клара. — Тя изглежда дружелюбна и добра по природа, така че със сигурност можеше да бъде и по-зле. От нея би станала чудесна снаха.

— Снаха ли? — сепна се Адерли. — Нима нещата са стигнали вече дотам?

— Вярвам, че е само въпрос на време — отвърна Клара. — Освен това лейди Бартхам ще иска да я представи на майка тази вечер, така че по-добре да сме подготвени за всеки сценарий. Никой не знае какво може да се случи.

— Никой наистина не знае — съгласи се лорд Адерли и се отдръпна от камината. — Моля да ме извините, но е крайно време да спра да злоупотребявам с времето ви днес. Знам, че сигурно ще искате да си починете и да се подготвите за бала довечера.

Нито една от тях не възрази.

Той се сбогува любезно и напусна стаята толкова облекчен, колкото предполагаше, че се чувстват и те. Преди да излезе, чу лейди Клара да споделя на майка си:

— Нямам търпение да видя какво ще облече Мадам де Вейриън.

Адерли потисна усмивка и продължи по пътя си.

Значи гукаше като влюбена гълъбица, така ли?

Непоправима малка кокетка.

„Спектакъл“ можеше да пише каквото си иска, а те да му вярват.

Той знаеше истината за нея.

 

 

Балът на графиня Бартхам

Четвъртък вечер

Лонгмор наблюдаваше приближаването на домакинята им.

— Каквото и да правиш — предупреди я той, — не прави онзи дяволски реверанс пред майка ми.

Нямаше време да й обясни защо, тъй като лейди Бартхам стоеше пред тях с широка усмивка. Миг по-късно заведе Мадам да се запознае с майка му.

Остави ги да го изпреварят с няколко стъпки и си позволи да се наслади на палитрата от емоции, с които всички в залата наблюдаваха Мадам. Синята рокля бе впечатляваща върху манекена, но върху нея изглаждаше направо зашеметяваща. Обшита със сребърни конци и брилянти, тя създаваше ефирното усещане за игра на слънчевите лъчи върху кристално ясно и спокойно море.

Деколтето бе изрязано ниско, за да представи по съвършен начин няколкото реда диаманти, които красяха шията й.

Лонгмор огледа небрежно залата и откри лорд Адерли до масата с напитите, ухилен самодоволно.

— Скъпа лейди Уарфорд — заговори лейди Бартхам, — позволете ми да ви представя Мадам де Вейриън.

Лейди Уарфорд изглеждаше леко провинциална и невзрачна в сравнение с младата жена пред себе си, а изцъкленият й студен поглед сякаш се опитваше да пробие дупка в нея.

След кратко неловко мълчание, през което Софи се зачуди дали пък лейди Бартхам не е разбрала погрешно мълчанието на лейди Уарфорд като съгласие, майката на Лонгмор кимна царствено.

— Мадам.

— Лейди Уарфорд. — Мадам не отвърна на кимването, а вместо това направи своята запазена марка реверанс.

Чу как хората около нея затаиха дъх.

Когато се изправи, лейди Уарфорд я гледаше замислено.

В този миг до ръката й изникна Лонгмор.

— За бога, мадам, това е просто майка ми, не е Луи XIV. Французите винаги преувеличавате всичко, нали?

— За какво преувеличение говориш? — не го разбра тя. — Тя е маркиза, нали? Какво е грешно в моя реверанс към твоята толкова елегантна майка?

— Предполагам, че това е първият ви бал, мадам — реши да смени темата майка му.

— Да, лейди Уарфорд. Днес е дебютът ми благодарение на добрината на вашата приятелка.

— Разбира се, че трябваше да ви поканя — намеси се и лейди Бартхам. — Беше немислимо на бала ми да не присъства най-обсъждания човек в Лондон.

— Но разбира се — съгласи се лейди Уарфорд иронично.

— Извинете, че ви прекъсвам, дами — намеси се и Лонгмор, — но мадам не разбира дори половината от този диалог. Освен това изглеждаш изморена — обърна се той към Софи. — Мисля, че е време, да ви ободрим с един танц.