Кон Игълдън
Кръвна връзка (4)

2.

Маргарет стоеше на входа на палатката си и наблюдаваше как синът й се бие с едно местно момче. Никой нямаше представа откъде бе дошъл този черноок хлапак; беше се залепил за Едуард и сега двамата се въргаляха, хванали пръчки като мечове, ръмжаха и сумтяха върху влажната земя. Блъснаха се в купчина оръжия и щитове, които блестяха многоцветно на падащия мрак. Ветрецът развяваше знамената на една дузина лордове.

Маргарет видя, че Дери приближава — нейният шпионин изглеждаше в добра форма, както тичаше през високата трева. За днешния лагер бяха избрали една ливада в близост до река, а край нея се виждаха хълмове. Петнайсет хиляди мъже наподобяваха цял придвижващ се град, с всичките им коне, каруци и съоръжения, и заемаха огромно място. През лятото щяха да обират овощните градини и заградените насаждения, но малко неща имаше за крадене в началото на февруари. Полето беше тъмно, животът се беше скрил надълбоко в почвата. Мъжете започнаха да приличат на просяци, дрехите им станаха на дрипи, а коремите и мускулите им се стопиха. Никой не се биеше през зимата, освен ако не беше тръгнал да спасява краля. Причината беше навсякъде около нея в замръзналата земя.

Дери Бруър достигна входа на палатката на кралицата и се поклони. Маргарет вдигна ръка, за да го накара да почака, и той се обърна, за да наблюдава как уелският принц налага противника си, бутайки по-слабото момче по гръб. Другият изпищя като котка, която душат.

Нито Дери, нито кралицата казаха нещо, за да ги прекъснат, и принц Едуард подхвана по друг начин тоягата си и проби с нея защитата на момчето, като го мушна в гърдите с нея. То се сгърчи и загуби интерес към играта, а принцът вдигна пръчката като копие, сви ръка и изимитира вълк. Дери му се захили — беше забавно и изненадващо. Бащата на момчето, кралят, не беше показал и грам военен ентусиазъм през целия си живот, но въпреки това, ето, синът му преливаше от възбуда, която идваше единствено от факта, че е застанал над един победен противник. Дери прекрасно си спомняше това чувство. Видя как Едуард протяга ръка, за да помогне на другия да стане, и заговори бързо.

— Принце, може би трябва да го оставите да се изправи сам. — Дери си мислеше за площадките за боеве в Лондон и проговори, без да се замисли.

— Мастър Бруър? — попита Маргарет. Очите й бяха изпълнени с гордост.

— О, милейди, мъжете имат различна гледна точка. Някои го наричат достойнство — да покажеш милост към онези, които си победил. Аз самият мисля, че е просто още едно проявление на гордост.

— Разбирам — така, значи те биха позволили на сина ми да вдигне това момче на крака? А ти — ти стой там, където си!

Последното бе отправено с насочен пръст към въпросното хлапе, което се мъчеше да се изправи, с пламнало лице заради вниманието, което беше привлякло. Едва не му призля, че такава благородна дама го заговаря, затова се отпусна обратно в калта.

Дери й се усмихна.

— Така е, милейди. Те биха стиснали ръцете на врага, за да покажат своето величие, като прощават извършените срещу тях грехове. Бащата на съпруга ви обичаше да прави така, милейди. И истината е, че хората му обожаваха това. В подобен акт има величие, нещо по-извисено от нас самите.

— Ами ти, Дери? Ти какво би сторил? — тихо попита Маргарет.

— О, аз не съм толкова велик, милейди. Може би ще му счупя някоя кост или пък ще го погъделичкам с ножа — има места, които, ако бъдат засегнати, няма да убият човека, ама ще му съсипят следващата година — усмихна се на собственото си остроумие, като изражението му бавно се промени под втренчения поглед на кралицата. Той сви рамене. — Ако съм победил, милейди, не бих искал врагът да се изправи сигурно още по-гневен отпреди. Все ми се струва, че е най-добре той да си остане на земята.

Маргарет наклони глава, доволна, че е бил честен с нея.

— Мисля, че за това ти имам доверие, мастър Бруър. Ти разбираш от тези неща. Аз никога не бих загубила от враговете си, като запазя честта си, ако честта е нужната цена. Бих избрала победата — и бих си платила за нея.

Дери затвори очи за миг, главата му клюмна надолу, разбирайки смисъла на думите й. Познаваше Маргарет като момиче, но впоследствие тя се обигра в заговори, битки и преговори и стана прикрита и отмъстителна жена.

— Разговаряли ли сте с лорд Съмърсет, милейди?

— Да, Дери, разговарях. Аз го избрах да води армията ми — и не съм избрала глупак. О, знам, че не обича да иска мнението ми, но би го направил, ако му го наложат. Младият Съмърсет е настървена личност, така мисля, силен както в ръцете, така и в духа. Мъжете го обожават заради това как реве. Но нима баща му би отгледал глупак? Не. Той смята, че ти ще ни забавиш на север, за да събираме храна, вместо просто да си я вземем, някакви подобни притеснения. Милорд Съмърсет мисли само как да стигнем до Лондон и как да поддържаме мъжете силни. Нищо лошо няма в подобни грижи за армията ми, Дери.

Докато кралицата говореше, Дери успя да прикрие изненадата си. Не беше очаквал младокът Съмърсет да преглътне гордостта си и да помоли Маргарет да отсъди кой е прав. Това подсказваше лоялност и зрелост, които, колкото и да бе странно, вдъхнаха надежда на Дери.

— Милейди, Уорик е най-силен на юг. Последователите му са най-вече от Кент и Съсекс, тези забравени от Бога размирни графства. Трябва да ги преодолеем и или да си вземем обратно краля, или…

Очите му се спряха върху двете момчета, щом пръчките изведнъж пак защракаха. Ако крал Хенри не оцелееше, почти целият род Ланкастър щеше да се състои от един седемгодишен принц с подутина над едното око, който в този момент много упорито се мъчеше да удуши противника си.

Маргарет проследи погледа му, после го погледна с въпросително вдигнати вежди.

— Както и да се развият нещата — добави Дери, — от този ден нататък кралят ще трябва да управлява в мир. С правилната история в правилните уши крал Хенри би могъл да бъде… завърналият се от Авалон Артур, Ричард от Кръстоносните походи. Би могъл да бъде богопомазаният и възстановен на трона крал — или пък още един крал Джон Лакланд, милейди, с разни тъмни истории, които го следват като сенки на всяка крачка. След себе си сме оставили следа от опустошения по протежението на половин Англия. Стотици километри смърт и плячкосване и всички онези, които ни проклеха, сега ще гладуват. Деца като тези две момчета ще умрат, защото нашите войници им откраднаха добитъка и изядоха семената за следващата реколта, и не им оставиха какво да садят през пролетта.

Обладан от възмущение, той се сепна, като усети върху ръката си пръстите на кралицата. Докато говореше, бе наблюдавал момчетата, които се валяха в калта, вместо да отправи директно молбата си към Маргарет. Сега се обърна към нея и видя в очите й увереност и сдържаност.

— Не мога… да платя на мъжете, Дери. И това е валидно, докато не стигнем в Лондон, а може би дори и тогава няма да мога. Те със сигурност ще трябва пак да се бият, преди да успея да се добера до достатъчно монети, с които да им напълня кесиите, а кой знае как ще се развият нещата? Знаеш, че след като не им плащат, те очакват да бъдат оставени като хрътки да ловуват на воля. Очакват да съберат плячка по пътя наместо заплащане.

— Това ли ви каза Съмърсет? — отвърна Дери с леден глас. — След като е такъв страхотен господар, защо не ги хване тия хрътки за врата и…

— Не, Дери. Ти си най-довереният ми съветник, знаеш го. Специално в този случай искаш твърде много. Като заслепена съм, Дери, виждам само Лондон и нищо друго пред себе си.

— И не подушвате мириса на дим във въздуха, нито пък чувате как пищят жените? — попита Дери.

Безумно смело беше да я предизвиква по този начин, независимо че отношенията им датираха отдавна. Видя, че високо на скулите й избиха розови петна, които плъзнаха по кожата й чак до врата. И през цялото време тя не го изпускаше от очи, сякаш той пазеше всичките тайни на света.

— Това е една много тежка зима, мастър Бруър — и продължава така. Щом трябва да извръщам очи от злините, за да получа обратно съпруга си и трона му, ще бъда сляпа и глуха. И ти ще бъдеш ням.

Дери си пое дълбоко въздух.

— Милейди, аз остарявам. Понякога си мисля, че работата ми е подходяща за по-млад мъж.

— Дери, моля те. Не исках да те обиждам.

Бруър вдигна ръка.

— И не съм се обидил; нито пък ще ви оставя без мрежата, която съм изграждал в продължение на толкова години. Милейди, понякога службата ме поставя в големи опасности. Не го казвам, за да се хваля, а просто за да призная истината. Срещам се с коравосърдечни мъже по тъмни места и това се случва всеки ден. Ако настъпи момент, в който не се завърна, вие трябва да знаете всичко, което съм изградил, за да го следвате.

Маргарет го гледаше с огромни, тъмни очи, изумена от неговото неудобство. Стоеше пред нея като някое нервно момче и кършеше ръце пред себе си.

— Има вероятност и вие самата да попаднете в опасност, милейди, ако мен ме заловят. Някой друг тогава ще дойде със съобщение при вас и вие ще го познаете.

— Как ще изглежда този твой вестоносец? — прошепна Маргарет.

— Не мога да кажа това, милейди. Трима са всичко на всичко. Млади и умни, и абсолютно верни. Един от тях ще надделее над другите двама и ще поеме юздите, ако аз ги изпусна.

— Ще ги принудиш да се избият взаимно, за да стоиш до рамото ми? — попита Маргарет.

— Разбира се, милейди. Няма ценно нещо, което да не е спечелено с много усилия.

— Много добре. И как ще знам аз, за да се доверя на твоя човек?

Дери се усмихна на бързата й мисъл.

— Няколко думи, милейди, които значат нещо за мен.

Той замълча и се загледа през нея към миналото — и напред, както си представяше, към собствената си смърт. Тръсна притеснено глава.

— Съпругата на Уилям де ла Пул е още жива, милейди. Нейният дядо е бил може би първият учен мъж в цяла Англия, макар че никога не съм имал шанса да се запозная със стария Чосър. Веднъж тя използва един негов цитат по мой адрес. Когато я попитах какво има предвид, тя отвърна, че било просто случайна мисъл и не искала да ме обиди. Въпреки това остана в съзнанието ми. Тя каза, че аз съм „усмихнатият мъж с нож под наметката“. Всъщност го намирам за доста точно описание на заниманието ми, милейди.

Маргарет на свой ред потръпна и потърка ръце.

— Направо ме побиват тръпки от думите ти, Дери, но ще бъде както ти кажеш. Ако някой дойде при мен и произнесе тези думи, ще се вслушам в него — очите й заблестяха, а лицето й доби студен израз. — На честната ти дума, Дери Бруър. Ти спечели моето доверие, макар че не се доверявам лесно.

Дери сведе глава и си спомни за младата французойка, която прекоси Ламанша, за да се омъжи за крал Хенри. На трийсет години Маргарет все още беше слаба и с безупречна кожа, с дълга кестенява коса, завързана на опашка с червена панделка. Тъй като имаше само една бременност, рядко срещано явление, съвсем не приличаше на повечето си връстнички — с превит на две гръбнак като стара впрегатна кобила. Не беше загубила тънката си стегната талия, от което изглеждаше стройна като фиданка. За човек, който е преживял толкова болка и загуби, Маргарет бе понесла възрастта добре. Но все пак Дери я гледаше с очите на човек, който бе прекарал до рамото й шестнайсет години. Имаше твърдост у нея и той не знаеше дали да се радва, или да съжалява. Страшно нещо е загубата на невинността, особено за една жена. Независимо че онова, което следва, винаги е по-добър материал, без значение, че тук-там има червени петна. Той знаеше, че жените крият подобно нещо всеки месец. Може би в това се състоеше женската тайна и вътрешният им живот. Те трябваше да прикриват кръв — и го разбираха.