Метаданни
Данни
- Серия
- Разследванията на Публий Аврелий (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spes ultima dea, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Весела Лулова Цалова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- maskara (2024)
Издание:
Автор: Данила Комастри Монтанари
Заглавие: Надеждата умира последна
Преводач: Весела Лулова Цалова
Година на превод: 2015
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Излязла от печат: 2015
Редактор: Райчо Радулов
Технически редактор: Стефка Иванова
Коректор: Мери Великова
ISBN: 978-954-398-429-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11148
История
- — Добавяне
Указатели
Указател на гръцките и латинските термини
(H)abemus in cena pullum, piscem, pernam, paonem, или: „Имаме за вечеря пиле, риба, шунка и паун“ Това е менюто на гостилница, написано върху дървена дъска, която служела и за маса, за да се играе върху нея felix sex. Надписът е автентичен.
Ab auro potorio: занаятчията, който е изработвал златни бокали и други по-малки чаши (potorio от глагола potare, пия, от който произлиза и potabile — питеен, годен за пиене).
Ab Urbe condita: от основаването на Рим (буквално: „от основания град“). Официално приетата дата за основаването на Рим е 21 април 753 г. пр. Хр.
Adulescens: римски младеж, който не е навършил двайсет години.
Arcarius: слуга, отговорен за area или за раклата и съдържащото се в нея: следователно гардеробиер, понякога и иконом.
Argentarius: сараф.
Asinella: проститутка, курва. За латинците най-похотливото животно е било магарето, а не свинята. То е било считано и за най-безсрамното животно, затова е цитирано във всички сексуални намеци.
Area: сандък за скъпоценности, ковчеже, но и ракла за дрехи.
Archimagirus: главен готвач.
Ars amandi: „Изкуството да обичаш“, римска кама сутра, написана от поета Овидий. В произведението си авторът преподавал на мъжете и жените изкуството на съблазняването.
Asse: монета със стойност една четвърт от сестерцията.
Auditorium: зала за четения или конференции.
Aura sacra fames, или „Проклета жажда за злато“ (Вергилий, Енеида, III, 56).
Aureo: златна монета от сто сестерции.
Ave (мн.ч. Avete): поздрав при среща, равнозначен на „здравей“, „привет“, „добър ден“
Ave atque vale (мн.ч. avete atque valete): традиционен поздрав за довиждане.
Balneatores: баняджии, теляци.
Brattiarius: занаятчия, зачислен да изчуква златни фолиа.
Calcei: кожени ботушки. Членовете на сената са носели черни на цвят и украсени с луничка от слонова кост.
Calamistrum: нагорещено желязо за къдрене на коси.
Calidarium: топла вана в термите.
Caligae: военни обувки.
Carruca: покрита каруца.
Cathedra: стол с облегалка и подлакътници.
Cella nivaria: хладилна камера.
Cenaculum: апартамент, стая под наем.
Cervesia: бира.
Civis romanus: римски гражданин.
Clientes: клиенти или пък протежета, на които патронът давал всекидневна sportula в замяна на сутрешен поздрав, но най-вече в замяна на това да го подкрепят в политиката.
Cognomen: фамилно име, третото поред от римските имена след собственото и името на gens. Например: Гай Юлий Цезар, тоест Гай от фамилията на Цезарите, както и принадлежащ към gens Юлий.
Collegium: професионално сдружение, задруга. Многобройни са били collegia funeraria, учредени, за да строят и поддържат общите гробници на членовете им.
Commendatio: днешната „препоръка“, твърде разпространена практика в Древен Рим.
Compluvium: квадратен отвор на тавана на атриума, под който се е намирала ваната на impluvium, разположена на пода.
Cosmetica: козметичка.
Cubicularius: слуга, причислен към спалните, камериер.
Dactyliotheca: кутия за пръстени.
Denarius: денарий, сребърна монета, отговаряща на четири сестерции.
Dignitas: достойно поведение, което според mos maiorum е трябвало да се спазва от всички римски граждани. В широк смисъл — репутация.
Dominus (звателен падеж: domine, ж.р. — domina): господар, патрон.
Domus: традиционната римска къща на един етаж, съставена от атриум, крила, таблинум, триклинум, перистил и различни стаи. В Рим, в епохата на императорите, са съществували само 1750 от тях, принадлежали на най-богатите граждани; останалата част от населението живеела в апартаментите в insulae.
Emitularius: пожарникар, който има грижата за превоза на спасителните дюшеци.
Epirota: жител на Епир, област, която в наши дни отговаря приблизително на днешна Албания.
Familia: съвкупност от роднини, освободени роби и роби, които живеели под един покрив.
Fasci littori: сноп пръчки, към които се поставя и секира. Символизирали властта на консулите да могат да изпълняват всякакви наказания, от бичуване до обезглавяване.
Fauces: паст или вход на domus.
Felix sex: игра на зарове върху дъска с шест квадратчета, често заменяни с шестбуквени думи.
Flamen Dialis: жрецът на Юпитер.
Flammeum: сватбено було.
Fullones: перачи, тепавичари или бояджии на платове.
Funalia: смолисти факли, които се окачвали по стените, за да светят през нощта.
Gens: съвкупност от всички потомци на един-единствен родоначалник, разделени на различни фамилии, всяка с различно cognomen. Името на gens е второто поред от трите римски имена.
Gladio: типичен къс римски меч.
Gratulor tibi: буквално: „Поздравявам те“.
Gravitas: сериозното и скромно държание, което по традиция се изисквало от римския гражданин.
Gustatio: предястие.
Habere coleos: „да имаш топки“, тоест „да ти стиска“. Изразът е срещан вече при Гай Петроний Арбитер.
Kyria: от гръцки: госпожа.
Ientaculum: леко похапване, закуска, храна за обяд.
Impluvium: квадратна вана на пода в атриума, в която се събирала влизащата от compluvium вода.
Insula: съвместно владение на сграда, разделена на апартаменти, понякога достатъчно голяма, за да покрие цяло каре от сгради. Можела е да бъде и на пет или шест етажа и е представлявала типичното жилище за по-голямата част от населението на Рим.
Iuvenis: римски мъж от двайсет до четиридесет години.
Laconicum: сауна, стая за парна баня.
Laticlavius: широката червена ивица върху тогата, символ на сенаторския ранг.
Lorica: лека кожена ризница.
Lunula: луничка от слонова кост, която украсявала calcei на сенаторите.
Lupa: — проститутка.
Марра: голяма персонална покривка, която гостите носели на банкетите, за да си увиват в нея остатъците от храната, които отнасяли вкъщи.
Mater semper certat pater semper incertus: латинска сентенция, превежда се така: „Майката винаги е известна, но бащата винаги несигурен“.
Mensa: маса за обяд, но и ястията за вечеря (първа mensa, втора mensa и пр.).
Moecha: лека жена, прелюбодейка.
Mos maiorum: древните обичаи на предците.
Naumachia: изкуствено езеро за разиграване на морски битки.
Nomenclatores: роби, имащи задължението да си спомнят имената на различни граждани и да ги подсказват на господаря.
Nulla salus bello: Няма спасение във войната (Вергилий, Енеида, XI, 362).
Nummularius: обменител на валута, служител на банково гише.
Nundinae: пазари, които се провеждали на всеки девет дни, но най-вече периодът между самите пазари.
Oechus: голям салон за обяд или прием.
Palla: женска дреха, която се обличала над туниката.
Parthenos: от гръцки: девственица. Нарицателно за Атина Палада, на която точно е посветен и Партенонът.
Paterfamilias: най-възрастният член на семейството, на когото всички потомци, независимо от възрастта си, трябвало да се подчиняват, както и освободените роби и робите.
Popina: кръчма.
Praeceptor lascivi amoris: букв.: „маестро на похотливата любов“ Така е наричан поетът Овидий заради своите еротични книги.
Pugillares: покрити с восък дъсчици, върху които се пишело с калем.
Qualis pater, talis filius: латинска сентенция, която все още се използва. Означава: „Какъвто бащата, такъв и синът“
Regio: област, регион. Един от четиринайсетте квартала, на които Август разделя Вечния град.
Saga: акушерка (откъдето произлиза и френското словосъчетание sage femme).
Sella: стол без облегалка.
Senex: римски мъж, който е над шейсет години.
Sesterzio: римска монета. В епохата на император Клавдий с шест сестерции се е пазарувало за цялото семейство, включително и за робите.
Siphonarius: огнеборецът, отговорен за функционирането на хидравличните помпи.
Soleae: сандали.
Spes, ultima Dea, или „Надеждата, последната богиня“ (Надеждата умира последна), римска сентенция.
Sportula: малка пазарска кошница или всекидневен дар, който господарят давал на своите clientes.
Stola: връхна женска дреха.
Strigile: метален инструмент, с който по време на банята се почиствала мазната от благовонни масла и покрита с прах кожа. За пръв път обаче сапун е произведен в Галия.
Strophium: превръзка за гърдите, сутиен.
Stuprum: изнасилване. Престъпление, което според римските закони е включвало всеки полов акт със свободни гражданки дори и с тяхно съгласие.
Subligaculum: мъжка превръзка за слабините.
Synthesis: гръцка дреха, използвана обикновено за банкети.
Taberna: магазин, дюкян, таверна.
Tablinum: стая за работа или за прием вътре в domus.
Thermopolium: бар, топъл бюфет.
Toga praetexta: тога с червени орнаменти, използвана от децата и магистратите.
Topiarius: градинар, специалист по подстригване на храстите в геометрични или причудливи форми.
Torus: матрак, но най-често легло.
Triclinarius: слуга, зачислен към трапезата, сервитьор.
Triclinium: трапезария, в която се хранели, проснати върху едноименните лежанки.
Ubi tu Gaius, ego Gaia: буквално означава: „Където ти ще бъдеш Гайо, аз ще бъда Гая“. Формулировка от древните патрициански бракове cun manu, при които жената преминавала от бащината опека под тази на съпруга. Този тип бракосъчетания спират да се извършват след относителната еманципация на жените в епохата на императорите, когато дамите започнали да сключват брак sine manu, запазвайки принадлежността си към първоначалното им семейство.
Univira: жена, която е имала само един съпруг. В императорската епоха са били рядкост.
Vale (мн.ч. valete): буквално: „Остани си със здраве“ Поздрав за сбогуване.
Velarium: платното, с което покривали арената, за да не може слънцето да пече над главите на публиката.
Vigiles: пожарникари: Нощните vigils, освен да се занимават с пожари, са изпълнявали и някои от задълженията на съвременната полиция. Били са разделени на cohortes (кохорти) и са имали казарми в различните квартали на града.
Villicus: управител на земеделски фонд.
Vir: мъж; римлянинът от четиридесет до шейсет години.
Virilitas: мъжественост, в смисъл на активна сексуална роля по отношение на жените, но евентуално и към подчинените от двата пола.
Virtus: достойнство, тоест сумата от всички качества, които трябвало да притежава vir, първото сред всички е virilitas.
Volsellae: пинсети за депилация.
Volumen: древна книга, чиито страници били залепени една за друга, така че да може да се навива на руло.