Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Приказка за тройката (11)

Девета глава

Вечерното заседание на Тройката започна в атмосфера на небивало дружелюбие и взаимно разбирателство. Благият и снизходителен Лавър Федотович щедро почерпи всички с цигари „Херцеговина Флор“. Головодов и Заврънкулкис цяла минута си отстъпваха един на друг правото кой пръв да последва Лавър Федотович в заседателната зала. Увлечен от задухалия ренесансов порив, Избегало за първи път през това лято се изми и сега от него се разнасяше на вълни ухание на сапун с аромат на ягоди. Полковникът или най-после се беше наспал, или беше прекалил с черното кафе, защото бодърстваше и през цялото време весело се смееше. Потиснат беше само духът на коменданта. По време на прекъсването той беше пил в зеленчуковата градина ледена вода и сега така го болеше зъб, че Лавър Федотович се почувства задължен да го окуражи с благосклонна шега:

— Ето че Вие, другарю Зъбко, ни имахте зъб и сега този зъб Ви заболя.

Моите магистри присъстваха в пълен състав и също преживяваха ренесанс, макар Витка да ходеше осеян с изгаряния по цялото тяло, облепени с лейкопласт, а от Роман да бяха останали само дефицитният му нос и страстните му черни очи, които той току забелваше от умора. Аз, честно казано, все още се съмнявах в успеха на нашето начинание и направо им го казах в очите. В отговор Витка кратко ми отвърна: „Трай!“, Роман ме потупа по гърба със странното подмятане: „Чудесен председател си имаме! Браво на него!“, а Едик ми обясни, че нашето най-близко бъдеще три пъти е проиграно в рамките на различни модели и вероятността да се осъществи е не по-малка от 0,98.

— Къхм! — изкашля се тържествено накрая Лавър Федотович, като наруши всички традиции и разкри пред нас неведомите досега граници на своя характер. — Вечерното заседание на Тройката се обявява за открито. Думата за съобщения относно дневния ред се дава на другаря Заврънкулкис.

Заврънкулкис стана, погледна в бележника си и съобщи, че съгласно определения дневен ред, на днешното вечерно заседание трябвало да бъдат разгледани: дело номер деветдесет и седмо за така наречената Черна кутия и дело номер шестдесет и пето на гражданина Н. П. Хоботников, наричащ себе си телепат и спиритист. Освен това на вечерното заседание се предполагало да се доразгледа дело номер две на птеродактила по прякор Кътин. По-нататък, съгласно дневния ред, следвал ежеседмичният разбор на жалбите и заявленията, както и на информационните съобщения от населението и подборът на най-видните рационализирани през последния месец необяснени явления, които трябва широко да бъдат отразени в пресата като „сензация на месеца“. Обаче във връзка с възникналите нови обстоятелства Тройката е изправена пред необходимостта драстично да преработи предварително определения дневен ред.

Той, Заврънкулкис, е щастлив да съобщи, че днес по адрес на Тройката са пристигнали около десет хиляди заявки и искания за необяснени явления от отделни научни сътрудници и цели работни групи от сто и осемдесет различни научноизследователски учреждения и заводски лаборатории. Това е ярко доказателство, че ТПРУ на НЯ е изконно необходимото свързващо звено между света на науката и техниката, от една страна, и света на необяснените явления, от друга страна. Но този факт изрично изисква от нас, другари, решително и принципиално да преразгледаме горепосочения дневен ред.

Той, Заврънкулкис, от своя страна, предлага следното: разглеждането на дело номер петдесет и пето и дело номер деветдесет и седмо, а също така и доразглеждането на дело номер две да се отложат. (Аплодисменти.) Колкото се може по-бързо и без никакво протакане да се разгледат писмата от населението и да се определят сензациите на месеца. (Бурни аплодисменти.)

След това направо да се премине към централния въпрос на днешното вечерно заседание — обсъждане на положението, създало се във връзка с притока на голямо количество заявки и искания от научните учреждения. (Бурни аплодисменти, преминаващи в овации. Всички стават.)

Като изчака овациите да стихнат, Лавър Федотович изрази общото мнение, утвърди новия дневен ред и предложи да преминат към писмата от населението.

Писмата се оказаха седем.

Учениците от село Вуняково даваха сведения за местната баба Зоя. Всички твърдяха, че тя е вещица, че заради нея реколтата е лоша и че е превърнала своя внук, бившия отличник Василий Кърмачкин, в хулиган и двойкаджия. Учениците молеха Тройката да изясни въпроса с тази вещица, в която те като пионери не вярват, и Тройката да обясни научно как тя погубва реколтата и как превръща отличниците в двойкаджии.

Братята Андрей и Борис Дългоръки от село Аргунка в Усурийския край съобщаваха, че са заловили девойка-канибал, избягала зад граница от преследванията на хунвейбините и станала известна с кражбите си на кокошки. Местните власти я настанили в детски дом и братята изразяваха съмненията си в целесъобразността на това решение. Братята предлагаха да й се направи аутопсия, за да се разкрият новите закони на природата.

Група туристи от различни градове видяла оттатък Репеите зелен скорпион, голям колкото крава. С помощта на някакво тайнствено излъчване скорпионът приспал дежурните и се скрил в гората, като отмъкнал храната им за цял месец. Туристите предлагаха услугите си да заловят чудовището, при условие че им бъдат изплатени пътните разноски поне в едната посока.

Жителят на Китежград П. П. Заядливи се жалваше от своя съсед, който втора година копаел тунел под дома му. Писмото беше изпратено от психиатрична клиника.

Друг жител на Китежград, гражданинът С. Т. Кръшнодевицин, изразяваше възмущението си, че разни чудовища ходели по нужда в градската градина и така я оплескали, че човек вече нямало къде да се разхожда. Виновен за всичко това бил комендантът Зъбко, който използвал отпадъците от кухнята в Колонията, за да изхранва трите си лични свине и онзи търтей, безработния си зет.

Селският лекар от областния град Сиромахово съобщаваше, че при операция на коремната кухина на гражданина Броненосов (115-годишен) открил в израстъка на сляпото му черво древна согдийска монета. Лекарят насочваше вниманието на Тройката върху факта, че гражданинът Броненосов (сега покойник) никога не е бил в Средна Азия и никога по-рано не е виждал намерената монета. В останалите четирийсет и две страници от писмото си младият Ескулап излагаше своите съображения относно телепатията, телекинезата и четвъртото измерение. Приложени бяха снимки на аверса и реверса на тайнствената монета в естествена големина.

И накрая канадският гражданин М. Феърбанкс изпращаше поредната порция вестникарски изрезки относно появата на НЛО и дискретно се интересуваше от размера на хонорара.

Всички писма бяха изчетени на глас и стремглаво обсъдени. Както обикновено, те бяха предадени за отговор на научния консултант професор Избегало. Той беше натрупал огромен опит в такъв род дейности. Даже беше изобретил стандартна форма на отговор:

„Уважаеми(ма) гражд.…! Получихме и прочетохме Вашето интересно писмо. Съобщените от Вас факти са широко известни на науката и не представляват интерес. Въпреки това горещо Ви благодарим за Вашата наблюдателност и Ви пожелаваме успех в работата и в личния живот“.

Следваше подпис. И толкоз. Според мен това беше най-доброто от всички изобретения на Избегало. Всеки би изпитал огромно удоволствие, изпращайки такова писмо в отговор на съобщението, че „гражданинът Киселозелкин проби дупка в моята стена и пуска през нея отровни газове“.

След това Тройката, без да губи темпо, се зае да номинира кандидатите за званието „сензация на месеца“. Всеки член на Тройката издигна свой кандидат. На Головодов например му харесваше завеждащият Китежградския комбинат за разплод на едър рогат добитък, който можеше да извади от колодата определена карта, а също така — да възпроизведе подписа на всички видни дейци от Китежградския район, държейки молива със зъби. „Такива хора не се срещат под път и над път на Земята! — заяви Головодов. — Именно такива като него трябва да издигаме.“ Въображението на Заврънкулкис беше потресено от една девойка, която много умело виждаше с ушите си и чуваше с очите си. Заврънкулкис даже си призна, че като частно лице вече е изпратил кореспонденция за нея в списание „Знание — сила“. Дописката беше озаглавена: „Тя слуша, виждайки, и вижда, слушайки“. На полковника също му беше предоставена възможност да се изкаже и той, заливайки се по детски от смях, ни запозна със своя проект за създаване на свръхзвукова реактивна кавалерия. В заключение Лавър Федотович каза: „Гррмм“, и като изрази общото мнение на Тройката, номинира шлосера — виртуоз с дрелката — от Китежградския завод за маготехника, Толя Скворцов, който редовно преизпълняваше плана поне с двеста — двеста и десет процента. Магистрите и аз посрещнахме това предложение с аплодисменти, защото Толя Скворцов беше свястно момче и много добре го познавахме. Накрая избраха него.

И тогава започна главното действие.

Думата за предварителните резултати от разбора на пристигналата по адрес на ТПРУ на НЯ кореспонденция бе предоставена на професор Избегало. Професорът доложи, че са пристигнали, значи, общо около десет хиляди заявки и искания от сто и осемдесет така или иначе различни учреждения. Досега са разгледани около хиляда заявки, всички истински, на бланки и с печати, които се отнасят общо за тридесет и седем необяснени явления, в това число: за духа на Наполеон — четиридесет и пет заявки; за вечния двигател от втори род — тридесет и девет заявки; за вълшебния пергел и вълшебната линийка за трисекционни ъгли — тридесет и една заявки; за евристичната машина на Машкин — двадесет и две заявки, и така нататък. Сред заявителите на заявките седмина са действителни членове на Академията на науките, деветнадесет са член-кореспонденти, седемдесет и пет са доктори на различните науки, а всички останали — просто кандидати на науките, магистри и бакалаври. Това, значи, са резултатите от прегледа на хиляда заявки. Ако, както има една дума, вземем, че екстраполираме тези резултати, тоест ги умножим по десет, тогава ще получим десетократно по-големи резултати, тоест академиците вече ще бъдат седемдесет, член-кореспондентите — сто и деветнадесет ет цетера^[1]. Така ни учи науката футурология. А какво друго ни казва тя? Наред с всички тези заявки тя възвестява на висок глас за неимоверно нарасналия авторитет на настоящата Тройка и най-вече — за изключителната роля в нашия живот на другаря Вуняков, нашия уважаван и скъп ръководител. Се нотр опинион^[2] — завърши той и понечи да пристъпи към Лавър Федотович да го разцелува, но се оказа заклещен от масата, отрупана с енциклопедии.

Като се възползва от паузата, Головодов трескаво повтори доклада на научния консултант, при това най-безскрупулно обърка всички числа и заяви, че колкото и да се стараят тия академици, както и да го увъртат, така или иначе няма да минат без нас, защото никога не биха могли да се оправят без такива могъщи държавнически умове като Лавър Федотович. Едно е всякакви прутони да се гонят там с разни електрони или, да речем, лекцийки да четеш, а съвсем друго е да движиш науката и въобще да осъществяваш ръководството, както е правил той, Головодов, например в качеството си на главен счетоводител на ВНИТАГОРА^[3]. Без нас науката изобщо не може да се развива, винаги съм го казвал и пак ще го кажа. Стар кон браздата не криви!

Полковникът също внесе своята лепта в разбора. Той предложи тост за новородения генерал, помириса ръкава си и се разплака.

Заврънкулкис тутакси хвана бика за рогата. Той поверително ни съобщи, че социологията все по-властно навлиза както в научния, така и в административния живот. Вече не е възможно да се работи постарому и не може да се вземат произволни решения за рационализиране, които не се опират на социологическите изследвания. Времената на волунтаризма отминаха и никога няма да се върнат. От сега нататък всяко мъдро решение на нашия дълбоко ценен ръководител, на нашия — аз не се боя от тази дума, разберете ме правилно — на нашия вожд, ще бъде потвърждавано с необходимите социологически данни: цифри, графики, анкети и изчисления.

След това думата взе Лавър Федотович. Той обрисува новите задачи на поверената му Тройка, произтичащи от растящия й авторитет и нарасналата й отговорност. Лавър Федотович предложи присъстващите да поведат още по-неотклонна борба за подобряване на трудовата дисциплина, срещу бюрократизма, за здравите морални устои на всеки без изключение, за градивната критика и още по-градивната самокритика, против обезличаването на човека, за укрепването на пожарната безопасност, против главозамайването, за личната отговорност на всеки, за образцовото водене на счетоводната отчетност и против подценяването на собствените сили. Народът ще ни бъде благодарен, ако започнем да изпълняваме тези задачи още по-активно, отколкото досега. Народът няма да ни прости, ако не започнем да изпълняваме тези задачи още по-активно, отколкото досега.

Какви ще бъдат конкретните предложения по организацията на работата на Тройката във връзка с променилите се условия?

С неприкрито злорадство наблюдавах как се закучи работата с конкретните предложения. Отначало Головодов по навик се развихри и предложи всеки лично да поеме допълнителни задължения, например във връзка с нарасналия авторитет на Тройката, комендантът, другарят Зъбко, да се ангажира да удължи работното си време до четиринадесет часа̀, а научният консултант, другарят Избегало, да се откаже от обедната си почивка. Обаче неговият партизански порив не беше посрещнат с ентусиазъм. Напротив — той предизвика яростния отпор на назованите лица. Избухна кратка престрелка, по време на която стана ясно, между другото, че до изтичането на отчетния период Тройката трябва да разгледа още петдесет и три стари дела и по всяка вероятност — още толкова нови. Освен това положението изключително много се усложняваше от обстоятелството, че за всяко ново дело имаше не една, не две, а десетки заявки, и всички те бяха на бланки, с авторитетни подписи, така че към мъките по рационализирането и утилизирането сега се прибавяха и грижите за арбитража на някои дела. По-нататък случайно се изясни, че миналата година Тройката е изпълнила едва шестдесет и два процента от плана, а през първото шестмесечие на тази година — само тридесет процента. Освен това комендантът отмъстително напомни на Головодов за съществуването на богати залежи от отложени дела с две-, три- и четиригодишна давност.

Явно едва сега Тройката най-сетне осъзна в какви дълбоки води се беше озовала покрай своя нараснал авторитет. Пред Тройката се очертаваха два очевидни изхода. Първият беше да увеличат щата с десет човека, като този изход си беше задънена улица. Даже Головодов осъзнаваше, че увеличаването на и без това раздутия щат щеше да доведе само до удължаване на сроковете за придвижване на делата по каналния ред за сметка на непропорционалното раздуване на дрънканиците и пререканията. Що се отнася до втория изход, с него реши да се изтъкне човекът с най-слабите нерви сред цялата компания — професор Избегало. Той предложи да предадат част от делата на онази Двойка, в състав от пет души, която заседавала в град Хара-Хото^[4] и била заета с рационализирането само на едно необяснено явление — електрическия червей Олгой-Хорхой^[5]. Колко по-добре щеше да бъде, ако Избегало си беше седял мирно и си беше ровел в брадата, а не — да се набутва между шамарите, да проявява малодушие и да хвърля сянка, опитвайки се да накърни нарасналия авторитет на Тройката… Когато го накълцаха здравата, той вече нямаше никакво желание да си вре носа, където не трябва. Избегало само хълцаше и си повтаряше една и съща поука на френски: Мон шер, си ву кондюизезиси ком у вас вкъщи ву финире тре мал^[6]. И тогава настъпи кулминацията на кризата, която моите магистри бяха предизвикали и дочакаха.

Роман Ойра-Ойра стана и като гледаше скромно в краката си, съобщи, че след като присъстващите тук представители са се посъветвали помежду си, решили да предложат на уважаваната Тройка помощ, която е по силите ни, а именно — да поемем арбитража по делата, за които има постъпили повече от десет заявки. Това бликнало от дълбините на сърцето алтруистично предложение беше посрещнато на нож и с картечен огън. Най-гръмко и най-откровено ревеше Головодов:

— Много се навъдихте тука едни такива! — крещеше той. — Арбитраж им се приискал, вижте ги само! Още сте сукалчета, с академици да се разпореждате! Я, как си кротуваше в ъгъла и се подхилкваше, преди да порасне авторитетът ни, а сега цъфна наготово и отгоре на всичко си точи зъбите за най-вкусното парче. Арбитраж му се приискал, гледай го ти него, академици да лазят в краката му. Неее! Няма за стане твоята, братче! Не пред тебе ще лазят…

— Гррмм — произнесе се Лавър Федотович, изразявайки общото мнение. — Какви други предложения има?

Изказа се Заврънкулкис. Той предложи да подредят делата в съответствие с количеството на подадените за тях заявки. Народът повече не може да се примирява с хронологичния порядък. Направо е смешно да се разглежда дело, за което е подадена една-единствена заявка само защото тя е постъпила по-рано, и това да става за сметка на друго дело, за което има цели четиридесет заявки, ама дошли по-късно.

Очевидно всичко вървеше по плана, защото магистрите незабавно и едновременно възроптаха. А какво ще стане с моята Дървеница, оплака се Едик. О, а моето главоного Спиридон, настояваше Роман. Несправедливо е да пренебрегвате старите клиенти, мрачно негодуваше Битка. Обидно е, подвиквах аз. Толкова чакахме, толкова се надявахме, за какво се борихме…

Заврънкулкис тутакси ни даде изчерпателно разяснение. Той отново ни напомни, че времената на волевите решения окончателно и безвъзвратно са отминали. По-рано работата на административния орган още можела в отделни случаи да се гради на емоционална основа, без да се отчитат реалните изисквания на народа. Сега вече, във връзка с внедряването на социологията в живота, ние винаги можем обективно да кажем кое е необходимо повече и кое е необходимо по-малко. Вие сте грамотни хора! Ако за някое дело са подадени четиридесет заявки, значи то е важно, нужно и особено перспективно за науката. Аз лично винаги съм се чудел, другарю Ойра-Ойра, за какво Ви е някакво диво главоного. Разбира се, не искам да Ви се меся, защото не съм специалист, но никога не ме е напускало априорното усещане, че това главоного е абсолютно непотребно за голямата наука. И сега виждам, че съм бил прав. В цялата наша необятна наука Вие сте единственият човек, на когото това главоного е потрябвало. От друга страна, да речем, духът на Наполеон е несъмнено нещо важно, необходимо на науката, което, както виждаме, се потвърждава от количеството на подадените заявки.

Роман, съкрушен, разпери ръце, оброни виновно глава на гърдите си и взе да се разкайва. Ние всички си посипвахме главите с пепел, кой както може, но това наше покаяние нямаше никакъв смисъл за Тройката, ако не броим моралното удовлетворение. Заврънкулкис, естествено, строи делата по приоритет, но въпреки това петдесет дела с по една заявка продължаваха все така да висят на врата на Тройката, като заплашваха да провалят изпълнението на плана и да предизвикат упреците на народа. И тогава Избегало получи просветление. Той изведнъж престана да сипе своето заклинание на френски и каза, че… тези… невръстни младежи, разбира се, са недорасли за арбитраж и изобщо — за сериозните дела, но не може ли, значи, да се намери възможност да ги приобщим по някакъв начин към малките незначителни делца, към тези крокодили, дървеници и разните там пришълци… Нека да поработят малко, да понатрупат опит… Само не е ясно ние как ще се оправим…

Настана тишина. Всички замряха. Тройката замислено се споглеждаше. Заврънкулкис прелистваше бележника си, в очите на Головодов, като слаб проблясък на разум, заблещука надежда. Лавър Федотович търпеливо очакваше предложения. Измина минута, после още една… И ето че нещо прошумоля във въздуха. Някъде издрънча врата на метална каса, затрака и млъкна пишеща машина, замириса на застояла канцеларщина и някакъв странен, безплътен глас прошепна:

— А защо не подкомисия?…

— Грррм? — каза Лавър Федотович.

— Да-да! — подскочи Заврънкулкис.

— Вяр-рно бе! — възкликна победоносно Головодов. Лавър Федотович се надигна.

— Изразявайки общото мнение — провъзгласи той, — предлагам, на базата на присъстващите тук представители, да се създаде Подкомисия по малките дела, в състав от четирима души, с право на предварително рационализиране и утилизиране на малките дела. Подкомисията ще се подчинява непосредствено на председателя на Тройката. За куратор на Подкомисията се назначава другарят Заврънкулкис, за председател на Подкомисията — другарят Привалов, като най-проверен и активен представител. Предлагам другарят Привалов да ми доложи плана за работата на Подкомисията в понеделник в девет, нула, нула. Други предложения има ли? Въпроси има ли?

Аз имах въпроси, аз имах много въпроси и десетки предложения, но Едик и Роман с могъщите заклинания на Пински-младши^[7] парализираха крайниците ми, а грубиянът Корнеев със замах ми затъкна устата с Печата на мълчанието на Айхман-Ежов^[8].

— Изразявайки общото мнение — продължи Лавър Федотович, — предлагам другарят Избегало в тридневен срок да сортира и състави опис на новопостъпилите заявки. Отговорник: другарят Головодов. Предлагам комендантът на Колонията, другарят Зъбко, да заведе новите дела в регистъра, в съответствие с постъпилите заявки. Отговорник: другарят… ъъ… полковник. На другаря Заврънкулкис предлагам да установи окончателния ред на разглеждане на делата и да подготви предварителните съображения по арбитража. Други предложения има ли? Няма… С това обединеното заседание на Тройката и Подкомисията по малките дела се обявява за закрито. Предлагам Подкомисията да се отдели и да пристъпи към изпълнение на своите задължения.

Понеже аз продължавах с опитите да се избавя от Печата на мълчанието с контразаклинанията на Израел-Жуков^[9], магистрите сметнаха, че е по-благоразумно да ме превърнат в три букета люляк и да ме телепортират направо в нашата хотелска стая. Там си възвърнах обратно естествения облик, способността да се движа и способността да говоря.

И заговорих.

Когато си излях душата, Корнеев каза:

— Ама и ти си един дивак, Саша! Пък аз те мислех за най-кроткия и най-възпитания от нас.

— Не бива така. Не бива — потвърди Роман. — Пък и пред чужди хора…

Едва сега забелязах, че в хотелската стая освен нас имаше още двама младежи, съдейки по всичко — младши научни сътрудници.

— Е, как беше? — попита единият от тях, изгарящ от любопитство. — Успяхте ли?

— О, да! — каза Роман. — Разрешете да Ви представя председателя на Подкомисията по малките дела, другаря Александър Иванович Привалов, а това са представителите — дребна паплач, на която са нужни разните му там крокодили, дървеници и така нататък… А не бихте ли желали вече да започнете заседанието, Александър Иванович? Защо да губим времето на народа?

И аз разбрах, че наистина няма никакъв смисъл да губим времето на народа. Настаних се удобно в леглото на Витка, вдигнах краката си на завивката, подпрях ръцете си на коленете и огледах всички с мъртвешки поглед.

— Гррмм! — казах аз. — Изразявайки общото мнение, предлагам да рационализираме дело номер деветдесет и седмо, именувано Черната кутия, и да го предадем на присъстващия тук А. И. Привалов. Други предложения има ли? Няма други предложения. Прието. Протокол!

Пред мен се появи протокол.

— Следващото дело! — заявих аз. — Другарю Корнеев, докладвайте!

Като се борехме неотклонно с бюрократизма и подценяването на собствените сили, ние за пет минути рационализирахме и разпределихме Говорящата дървеница, Течния пришълец и главоногото Спиридон. След това, движени от стремежа да внедрим градивната критика и да укрепим пожарната безопасност, преразпределихме снежния човек Федя на длъжност лаборант в отдела на Едик Амперян. Омразата ни към главозамайването и страстната ни любов към трудовата дисциплина ни подтикнаха да предадем птеродактила Кътинчо под покровителството на Володя Почкин. Писмото до Президиума на Академията на науките да бъде оказана помощ на пришълеца Константин съставихме просто така, извън борбата, от чисто алтруистични подбуди.

— А сега — казах аз с нескрито злорадство. — Долу обезличаването! Да живее образцово водената отчетност! Сега ще надхитрим дядката Еделвайс.

— Късно е — каза Роман. — Много съжалявам, Саша, но ти отдавна така или иначе изтърва Еделвайс. За него са подадени общо двеста и една заявки и той, нещастникът, ще бъде предоставен на Кристобал Хунта.

Почетох паметта на Еделвайс с минута мълчание, а после се усетих и възкликнах:

— Как така?! Да не би заявките да са истински?

— Естествено, че са истински — учуди се Едик. — Ти за кого ни вземаш?

— Обиждаш ни, началник. Ние да не сме някакви престъпници — каза Корнеев. — Просто сме усърдни служители. Ние, ако искаш да знаеш, тази нощ разтърсихме цялата научна общественост. Чувал ли си за такъв звяр — нарича се солидарност на научната общественост? Особено когато работата се отнася до другаря Вуняков.

— О! — казах проникновено аз. — Това е гениално.

Непознатите младежи, които седяха на перваза на прозореца, деликатно, но нетърпеливо се покашляха.

— Да-да. Разбира се — успокои ги Роман. — Времето ни е малко.

— Малко ли? — от своя страна попитах аз. — Грешиш. Изобщо нямаме време! Аз си имам предостатъчно свои занимания и нямам никакво намерение да председателствам цял живот. Затова, изразявайки отново общото мнение, обявявам първото и последно заседание на Подкомисията в сегашния й състав за закрито. Предлагам да кооптираме тези типове, дето седят на перваза, в състава на Подкомисията, а целият досегашен състав да бъде пуснат в продължителен творчески отпуск.

— Правилно решение! — каза единият от тези типове на перваза, като алчно потри ръце.

— Но имайте предвид — казах аз, — че докато не се появи следващата партида от молители, които могат да бъдат кооптирани, вие ще седите тук, ще общувате с другаря Вуняков и ще трупате опит от съвместните заседания на Тройката и Подкомисията. Това ще ви закали много.

— Става! — съгласи се другият от тези типове.

— И не забравяйте да поддържате отчетността както трябва — напомних аз. — Отчетността — това е главното! — Събрах протоколите и станах. — Е, хайде. Който иска, нека да изчака до понеделник. А аз, председателят, сега отивам при Вуняков и ще измъкна от ръцете му Големия кръгъл печат.