Джо Хил
Носферату (10)

Селските райони на Пенсилвания

Чарли Манкс отби вдясно и спря. Пътят беше селски, напукан и прашен. Край банкета растяха пожълтели бурени. Жужаха насекоми. Ниското слънце блестеше. Едва ли бе по-късно от седем сутринта, но Бинг вече усещаше как жестоката жега пропълзява през предното стъкло. Не след дълго всичко щеше да започне да се пържи.

— Леле! — възкликна Бинг. — Какво стана?

— Слънцето изгря — отвърна благо Манкс.

— Заспал съм? — попита Бинг.

— Всъщност, Бинг, мисля, че си бил буден. Вероятно за пръв път в живота си.

Манкс се засмя, а Бинг се изчерви и в отговор пусна несигурна усмивка. Невинаги разбираше Чарли Манкс, но пък така по-лесно можеше да го боготвори.

Над високите треви се стрелкаха водни кончета. Бинг не можа да разбере къде се намират. Определено не бяха в Шугъркрийк, а някъде в дълбоката провинция. Когато погледна през страничното стъкло към замъглената златна светлина, видя къща в колониален стил с черни капандури. Издигаше се на хълма отсреща. Момиче с тясна червена рокля на цветчета стоеше отпред на алеята, под едно акациево дърво, и се взираше в тях. В едната си ръка държеше въженце за скачане, но явно нямаше намерение да играе. Наблюдаваше ги някак озадачено. Бинг предположи, че тя никога не е виждала ролс-ройс.

Той присви очи към нея, после вдигна ръка и й помаха. Тя не отговори на поздрава, само наклони глава на една страна, като продължи да го наблюдава. Плитката й увисна върху дясното рамо и тогава той я разпозна. Подскочи като ужилен и удари коляното си в долната част на таблото.

— Тя е! — изкрещя. — Тя е!

— Коя е тя, Бинг? — попита Манкс, все едно не знаеше.

Бинг се вторачи в нея, тя — в него. Едва ли щеше да се изненада повече, ако бе видял мъртвец да възкръсва. Всъщност може би точно това бе видял.

— Лили Картър — каза Бинг. Имаше способността да запомня лесно стихчета. — Към грях от своята майка насочена, детството й приключи, преди да започне. Ех, де да можеше към земята Коледна някой…

Замлъкна, когато вратата към верандата се отвори и отвън излезе фина жена с изцапана с брашно престилка.

— Лили! — провикна се жената. — Преди десет минути ти казах, че закуската е готова. Прибирай се!

Лили Картър не отговори, но започна да отстъпва бавно към къщата. Беше ококорила очи, не от страх, а от любопитство.

— Това вероятно е майката на Лили — каза Манкс. — Проучих малката Лили и майка й. Майката работи като барманка в едно крайпътно заведение наблизо. Знаеш какви са жените, работещи в барове.

— Какви са? — попита Бинг.

— Курви. Почти всички са такива. Поне докато имат вид, а майката на Лили Картър определено има. После ще престане да проституира и ще се насочи към сводничеството. Ще стане сводница на дъщеря си. Никой трябва да изкарва пари за храна, а Еванджелин Картър няма съпруг. Не се е омъжвала. Вероятно дори не знае кой я е забременял. О, малката Лили е само на осем, но момичетата… момичетата растат бързо, много по-бързо от момчетата. Виж само каква прекрасна малка дама е. Убеден съм, че майка й ще успее да изкара добри пари от нейната невинност!

— Откъде знаете? — прошепна Бинг. — Откъде знаете, че това ще се случи? Сигурен ли сте?

Чарли Манкс повдигна едната си вежда.

— Има само един начин да разберем. Като стоим настрана и оставим Лили на грижите на майка й. Бихме могли да наминем след няколко години, за да видим колко пари ще ни поиска майката сводница за сеанс. Може да ни предложи специалитет две в едно!

Лили вече бе стигнала до верандата.

Майка й изкрещя още веднъж отвътре. Гласът й бе дрезгав, гневен и Бинг Партридж си помисли, че такъв глас имат пияниците с махмурлук, хората, на които не им пука за никого.

— Лили, идвай веднага, иначе ще дам яйцата на проклетото куче!

— Кучка — измърмори Бинг Партридж.

— Склонен съм да се съглася с теб, Бинг. Когато дъщерята дойде с мен в Коледната земя, ще трябва да се вземат мерки спрямо майката. Няма да е зле майката и дъщерята да изчезнат едновременно. Нямам намерение да водя госпожа Картър в Коледната земя, но вероятно ти би могъл да я използваш по някакъв начин. Макар че тя става само за едно-единствено нещо. Във всеки случай това мен не ме касае. Майката просто трябва да изчезне. А като се замислиш какво ще причини на дъщеря си някой ден, ако бъде оставена да прави каквото си знае… Е, не бих лял сълзи за нея!

Сърцето на Бинг туптеше забързано и леко. Устата му бе пресъхнала. Посегна да отвори вратата.

Чарли Манкс стисна ръката му по същия начин, както когато му помагаше да прекоси леда в ГРОБИЩЕТО НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ.

— Къде отиваш, Бинг? — попита Чарли.

Бинг изгледа мъжа до себе си с див поглед.

— Какво чакаме! Да тръгваме! Да спасим момиченцето!

— Не — сряза го Чарли. — Не сега. Нужна е подготовка. Но ще дойде нашето време. Скоро.

Бинг гледаше Чарли Манкс учудено, но и с уважение.

— О — подхвана Чарли Манкс, — да знаеш, Бинг, майките понякога вдигат голяма врява, когато си мислят, че им отнемат дъщерите, дори и лошите майки като госпожа Картър.

Бинг кимна.

— Дали ще можеш да осигуриш малко севофлуран от твоята фирма? — попита Манкс. — Добре ще е да вземеш също пистолета и противогаза си. Смятам, че ще са от полза.