Лин Флюълинг
Куклата близнак (4)

Глава трета

Колкото и да са могъщи, тези орески са много глупави. И арогантни, мислеше си Лел, докато Айя я извеждаше далеч от проклетата къща.

Вещицата плю три пъти наляво, надявайки се да прекрати лошия късмет, който ги бе следвал през всички тези седмици.

Едва бе съумяла да приключи с последния бод върху живото дете, когато магьосницата беше започнала да я дърпа.

— Още не съм приключила! Духът…

— Кралят е долу! — бе просъскала Айя. — Ако те открие тук, всички ще бъдем духове. Ако трябва, ще те принудя.

Лел не бе имала избор и бе я последвала. Ти се оправяй тогава.

Ала колкото повече се отдалечаваха от къщата, толкова повече се свиваше сърцето й. Подобно жестоко отношение към мъртвите бе опасна обида към Майката и умението на Лел. Тази магьосница нямаше никаква чест, за да изостави духа на дете по подобен начин. Аркониел сигурно щеше да я послуша, ала вещицата отдавна бе осъзнала, че той няма думата. Божеството им бе говорило с Айя, която не слушаше друг.

Лел отново плю, за всеки случай.

Лел бе сънувала двамата магьосници цял месец преди същинската им поява: млад мъж и стара жена, носеща странно нещо в торбата си. Всичко бе показвало, че пристигането им е воля на Майката. Лел трябваше да им предостави помощта, която щяха да поискат. Когато Айя и Аркониел най-сетне бяха дошли, бяха рекли, че видение от тяхното лунно божество ги е отвело при нея. Вещицата бе погледнала на това като на благоприятен знак.

Но въпреки това остана изненадана от молбата им. Тяхната магия сигурно беше много слаба, след като двама носители на тъй могъщи души не можеха да се справят с едно просто съшиване на кожа. Ако бе разбрала същинското им невежество, щеше да се опита да сподели повече от знанието си с тях.

Ала тя не бе разбрала, не и докато не бе станало прекалено късно, до момента, в който ръката й бе трепнала, позволявайки на момчето да глътне първия си дъх. Айя нямаше да изчака за необходимото прочистващо жертвоприношение. Не бе останало време за нищо друго, освен да приключи с обвързването и да избяга, оставяйки разгневения нов дух сам и изгубен.

Лел спря отново, когато градската порта изникна пред тях.

— Не можеш да оставиш такъв дух в неспокойство! — каза тя, дърпайки да освободи ръката си от хватката на Айя. — То ще стане демон. И какво ще правиш тогава, ти, която дори не можеше да го обвържеш?

— Ще се оправя.

— Ти си глупачка.

Айя извърна лице към нея.

— Спасявам ти живота, жено, както и тези на малката и семейството й! Ако придворният магьосник дори само беше заподозрял присъствието ти, всички щяхме да бъдем екзекутирани, начело с бебето. Тя е всичко, което сега има значение сега. Нито ти, нито който и да било друг от проклетото кралство. Такава е волята на Илиор.

Лел отново почувства огромната сила, таяща се в жената. Айя можеше да е различна и да притежава непонятна за вещицата магия, но нямаше и съмнение, че се ползваше с божествена благословия. Затова Лел позволи да бъде извлечена, оставяйки детето и обвързания му с кожа близнак. Надяваше се, че Аркониел е намерил силно дърво, което да притиска духа в земята.

Намериха коне и пътуваха два дни. Лел предимно мълчеше, потънала в молитви към Майката. Когато доближиха планинските области, вещицата позволи на Айя да я повери на грижите на керванджии, които пътуваха на запад сред планините. На сбогуване магьосницата дори се опита да се помири с нея.

— Справи се добре, приятелко — каза тя, хванала ръцете на Лел. В светлокафявите й очи се четеше тъга. — Бъди предпазлива и всичко ще бъде наред. Вече никога не бива да се срещаме.

Вещицата предпочете да не обърне внимание на загатнатата заплаха. Бъркайки в торба, окачена на кръста й, тя извади малък сребърен амулет, оформен като пълна луна, обградена от двете страни с тънки полумесеци.

— За момента, когато детето отново приеме женска форма.

Айя задържа амулета върху дланта си.

— Щитът на Майката.

— Дръж го скрит. Той е само за жена. Като момче, трябва да носи това. — Даде на Айя къса лешникова клонка, чиито краища бяха овързани с медни нишки.

Айя поклати глава:

— Прекалено е опасно. Аз не съм единствената магьосница, която познава магията ти.

— Тогава ти й ги пази — настоя вещицата. — Детето ще се нуждае от магия, за да оцелее.

Айя затвори пръсти около среброто и дървото.

— Обещавам, че ще го сторя. Сбогом.

Лел остана с кервана три дни, всеки от които духът на убитото дете измъчваше сърцето й все по-силно. Всяка нощ плачът му ставаше все по-гръмък в сънищата й. Тя се молеше на сияйната Майка да й покаже защо я бе изпратила там, за да сътвори нещо подобно — и как да поправи щетата от стореното.

Майката отговори. На третата нощ Лел игра съновния танц пред спътниците си, изтривайки от съзнанията им спомена за нея и припасите, които взе със себе си.

Насочвана от смаляващия се лунен сърп, тя наметна пътната си торба през врата на коня и пое обратно към смрадливия град.