Крис Картър
По следите на злото (98)

98.

Лушън не беше човек, който оставя нещо на случайността, затова, разбира се, беше помислил за вероятността Хънтър да отмени позвъняването, вместо да натисне зеления бутон. Ето защо той имаше резервен план и за това.

Макар да познаваше добре Хънтър и въпреки убедеността си, че старият му приятел от университета ще постъпи благородно и ще се опита да сложи край на кръвопролитията му, като натисне бутона за обаждане, Лушън знаеше също така, че Хънтър е непредсказуем като самия него.

Може би той също имаше план, нещо, което Лушън беше пропуснал да предвиди, и затова го излъга.

Когато го попита, Лушън каза на Хънтър, че ако отмени обаждането, няма да има „голям бум“ и фойерверки.

Това не беше вярно.

Лушън искаше да взриви склада.

Искаше фойерверките.

И затова беше нагласил телефона, който даде на Хънтър така, че и двата бутона — и червеният, и зеленият — да имат една и съща функция.

Нямаше значение кой бутон ще натисне Хънтър. Приемащият телефон в елека с експлозивите щеше да се активира. Складът щеше да се взриви и в двата случая и Лушън щеше да остане изключително доволен.

Всичко си заслужаваше — дългите репетиции, безкрайните изчисления и преизчисления и старателното планиране, но истински гениалното хрумване дойде от идеята за експлозията.

Да, Лушън беше упражнявал всичко толкова много пъти, че можеше да го направи отзад напред и пак нямаше да пропусне нито една стъпка, но нямаше как да упражни и да изпробва самата експлозия. Трябваше да пресметне абсолютно точно всеки сантиметър и всяко дребно изчисление, ако искаше да има някакъв шанс да излезе жив от склада.

И успя.