Крис Картър
По следите на злото (88)

88.

Седнал зад волана на вана си, дванайсет превозни средства зад таксито на Хънтър, Лушън наблюдаваше как шофьорът излезе от Холивуд Фрийуей от изход 4А и се насочи към Еко Парк и Холивуд. Маневрата щеше да добави още десет минути към пътуването им и Лушън си помисли дали да не спомене нещо на Хънтър по телефона, но защо излишно да издаде позицията си? Не бързаше. С изключение на няколко дребни настройки, всичко друго беше на място и готово за действие. Нямаше нито пречка, нито предимство, ако стигнат до мястото по-късно, отколкото по-рано.

След убийството на родителите на Трейси Лушън прекара последните четири дни, уверявайки се, че всеки детайл на сложния му план ще се осъществи колкото е възможно по-гладко. Беше проверил и изпробвал всичко няколко пъти и едва когато остана напълно доволен, реши, че е време да го изпълни.

Един ден всичко свършва, Лушън, помисли си той, когато в главата му се оформи окончателният план. Всичко… колкото и хубаво и важно да изглежда. Винаги си го знаел. От деня, в който започна научното си изследване… от деня, в който реши да тръгнеш по този път… знаеше, че един ден ще дойде краят.

Лушън беше повече от готов за онова, което трябваше да направи. Беше обмислил множество сценарии и възможности как ще се развие планът му и дотук всичко вървеше точно по плана.

Помнеше, че когато преди няколко дни се обади на Хънтър и поиска отговор на гатанката, Хънтър го беше помолил да не използва C-4 и предложи да се срещнат очи в очи, за да сложат край на всичко.

Ако искаш да си уредиш сметките с мен… нека да го направим… ти и аз… не е необходимо никой друг да бъде замесен. Кажи ми къде и кога и ще дойда. Без подкрепления. Без номера. Давам ти думата си.

Лушън знаеше, че Хънтър отново ще поиска да го направи и да се опита да си разчисти сметките с него, за да сложат край на всичко веднъж завинаги.

Лушън никога не приемаше за даденост нищо и никого, особено човек като Робърт Хънтър. В продължение на четири години, докато учеха в университета „Станфорд“, Хънтър и Лушън бяха най-добри приятели и неразделни. Въпреки че от онези дни бяха изминали много години, Лушън много добре познаваше характера на приятеля си. Той разбираше принципите му и знаеше какви ценности отстоява Хънтър. Тези качества на личността рядко се променят с времето и затова Лушън разчиташе Робърт отново да отправи предложението си.

И той не го разочарова, но когато предложи да се срещнат, в тона му имаше нещо — неподправена тъга, която, изглежда, извираше дълбоко от душата му. Тъга, която предполагаше, че Хънтър се е отказал от борбата и е приел съдбата си.

Един ден всичко наистина свършва.