Крис Картър
По следите на злото (17)

17.

— Предполагам, че може да кажеш на твоите момчета и на Маршалската служба да спрат издирването на аудито и форда — измърмори Гарсия на Кенеди, след като Хънтър приключи с разговора.

— Скоро ще разберем със сигурност — отвърна директорът на НЦАНП, извади мобилния си телефон от джоба и набра номер от списъка за бързо избиране. Щом отговориха на обаждането му, той предаде координатите, които Лушън им беше казал по телефона, и подробностите какво би трябвало да намерят на мястото. След това инструктира агента да се свърже с шерифа на Тенеси и да му каже незабавно да изпрати патрулна кола на мястото.

— Освен това искам пълно проследяване на местоположението на последното обаждане до следния мобилен телефон… — Кенеди кимна на Хънтър, който бавно продиктува номера си. — Трябва ми моментално, разбираш ли? Обади ми се веднага щом научиш нещо.

— Знаете ли какво ме притеснява в случая? — попита Гарсия, щом Кенеди затвори. — Фактът, че откакто е избягал само преди два дни, Лушън е убил седем души. Нали така? — Той погледна Кенеди. — Трима надзиратели, двама медицински помощници и сега двама цивилни.

— Ако се потвърди трупът в гората, да, седем — съгласи се Кенеди.

— И според това, което той току-що каза по телефона — продължи Карлос, — „игрите“, както се изрази Лушън, още не са започнали. Седем жертви и всичко това е само „пример“?

В същия момент телефонът на Кенеди иззвъня в ръката му. Той отговори преди второто позвъняване.

— Какво имаш за мен?

Кенеди слуша три секунди и после естествено червендалестите му бузи станаха призрачно бледи.

— Сигурен ли си? — попита той агента на ФБР от другия край на линията, макар да знаеше, че няма как да е направил грешка. Погледът му се спря на Хънтър. — Благодаря — каза директорът на НЦАНП, затвори и остави телефона.

Хънтър чакаше мълчаливо.

Гарсия не беше толкова търпелив.

— Какво се е случило? — попита той.

Джипът намали, когато движението на Дълес Тол Роуд стана натоварено.

— Проследили са последното обаждане до мобилния ти телефон, Робърт — каза Кенеди. — Лушън е използвал мобилен телефон с предплатена карта, но са установили местоположението. Искаш ли да отгатнеш откъде се е обадил?

Хънтър си пое дълбоко дъх и се облегна назад на седалката на джипа.

— Лос Анджелис?

Кенеди се намръщи учудено.

— Как се досети?

— Предположих — отговори Хънтър. — Не бях сигурен, но познавам Лушън и щом иска да „играе игра“ с теб, не чака ти да отидеш при него. Той идва при теб.

— Чакайте малко — рече Карлос и вдигна ръце. — Този психопат е карал от Вирджиния чак до Лос Анджелис с открадната кола, след като е избягал от строго охраняван затвор, и никой не го е забелязал?

— Не — отвърна Кенеди. — Не е карал кола… Взел е самолет.

— Моля… — Челюстта на Гарсия увисна от изумление. — Какво е взел?

— Телефонното обаждане е било проследено до международното летище на Лос Анджелис — обясни Кенеди. — Лушън ти се е обадил от летището в Лос Анджелис, Робърт.