Крис Картър
По следите на злото (103)

103.

С пистолет, насочен към главата му, Лушън стоеше абсолютно неподвижно. Силният шум на огъня, който поглъщаше склада пред очите му, му беше попречил да чуе, че някой се приближава зад гърба му.

— Горе ръцете, да ги виждам, откачен боклук — заповяда Гарсия.

Как? Лушън прерови паметта си, за да разбере кога и къде е допуснал грешка. Сигурен беше, че планът му е бил безупречен. Как е дошъл тук? Как му е съобщил Робърт? Дори ако Робърт е имал проследяващо устройство, освен ако не е било имплантирано под кожата му, то би спряло да работи, когато той скочи в езерото Еко Парк.

— Няма да повтарям. — Решителността в гласа на Гарсия беше безспорна. — Вдигни ръце високо над главата си или ще ти пръсна черепа.

— Трябва ли да си тук? — попита Лушън, докато бавно изпълняваше заповедта. Той позна гласа на Гарсия от „Файв Стар Бар“ по-рано тази вечер. — Не трябва ли да си там вътре и да се опитваш да спасиш Робърт, твоя партньор?

Преди няколко минути Гарсия беше открил вана, скрит зад храстите, и тъкмо го оглеждаше, когато видя Лушън да излиза през аварийния изход горе на металните стълби от задната страна на склада.

Гарсия изпусна телефона си и почувства, че сърцето му спира да бие за момент, когато видя, че част от покрива излетя нагоре във въздуха и огън обхваща горната част на склада.

Нямаше представа как успя да сдържи гласа си в гърлото, когато осъзна, че Робърт не е могъл да излезе през аварийния изход. Експлозията и огненият ад бяха предназначени за Хънтър и ако той беше там вътре…

Гарсия почувства, че всичко в него се свива. Никой нямаше да излезе жив оттам.

Не трябва ли да си там вътре и да се опитваш да спасиш Робърт, твоя партньор? Думите отекваха в ушите му, но той знаеше, че това е лъжа. Трябваше да е лъжа.

Без дори да се обръща с лице към Гарсия, Лушън долови колебанието му.

— Той не е мъртъв, знаеш ли? — попита Лушън, вдигнал ръце над главата си.

Въпреки богатия му опит пистолетът на Гарсия трепереше в ръцете му не защото се страхуваше от Лушън, а защото не можеше да се примири с мисълта, че Хънтър е мъртъв.

— Казвам ти истината — настоя Лушън. — Робърт, партньорът ти, не е мъртъв… не още… но скоро ще бъде, ако не му помогнеш. — Лушън направи кратка пауза. — Човек умира от вдишване на пушек някъде между две и десет минути — обясни той. — В зависимост от гъстотата и температурата на пушека. Е, аз направих онова, което виждаш пред теб, и със сигурност мога да ти кажа, че пушекът е доста гъст… и горещ.

Погледът на Гарсия рефлексивно се отмести от Лушън към горящия склад и после обратно към Лушън.

— Лъжеш — каза той. Искаше да го вярва, но трябваше да се довери на очите си. — Ако Робърт е бил на втория етаж с теб, а аз го видях да се качва горе, самият взрив го е убил.

— Това беше красотата на плана ми — похвали се Лушън. — Въпреки онова, което си видял, Робърт не беше на втория етаж, когато бомбата гръмна.