Крис Картър
По следите на злото (100)

100.

Спиращото сърцето вълнение, че това се случва в действителност, а не е само репетиция, изпълни тялото на Лушън с толкова много адреналин, че за момент имаше чувството, че мускулите му притежават свръхчовешка сила и скорост. Когато експлозивите в елека на непознатия се детонираха, той не само беше успял да мине през аварийната врата и да я затвори, но и бе стигнал до половината на стълбите.

Въпреки прецизните му изчисления взривът беше толкова мощен, че разтърси цялата сграда и земята около склада със силата на малко земетресение и го принуди да се хване за перилата в края на стълбите.

— Мамка му! — хлъцна той и погледна нагоре.

Офисът, в който само допреди няколко секунди бяха с Хънтър, беше напълно погълнат от свирепо и непрощаващо огнено чудовище, чийто грозен език ближеше нощното небе през голямата дупка, която взривът беше пробил в покрива.

Лушън спря за момент и се зачуди на постижението си. Не можеше да повярва, че е направил това с безупречните си изчисления.

Сега беше моментът да изчезне.

Беше оставил вана си скрит зад група храсти зад склада и там щеше да го зареже. Изоставеният ван щеше да придаде достоверност на плана му, защото полицаите несъмнено щяха да открият всички следи, които ванът беше оставил в имота. Следите от гуми и отсъствието на вана със сигурност щяха да предизвикат въпроси без отговор, а това никога не беше хубаво.

Да, старият ван щеше да остане, но това не беше единственото превозно средство, с което се беше сдобил Лушън през последните няколко дни. Той си беше купил и очукан мотопед, който бе паркирал на няколко улици зад склада, досами Националния парк „Анджелис“. Беше засякъл за колко време ще дотича дотам. Бяха му необходими три минути и половина, за да стигне до мотопеда, и после Лушън Фолтър щеше да престане да съществува.

Преди отново да изчезне, той се обърна към склада за последен път.

— Сбогом, Робърт — каза Лушън и в същия момент го обзе меланхолия, която го изненада. — Може и да ти прозвучи странно, но ще ми липсваш, стари приятелю. Наистина ще ми липсваш.

Готвеше се да се обърне и да побегне към свободата, когато чу непогрешимия звук от зареждане на деветмилиметров пистолет на няколко сантиметра от тила си.

— Ако дори си помислиш да помръднеш — каза ядосан глас, — кълна се в Бога, че ще пръсна черепа ти и ще изиграя племенен танц около обезглавения ти труп.