Ейми Хармън
Музиката на сърцето (21)

Епилог

Омъжих се за Самюъл Йейтс след месец, след Деня на благодарността, в красивата църква на Левън. Един приятел на Самюъл от Морската пехота свиреше на пиано по слух. Дойде за сватбата ни и след като чу „Песента на Самюъл“ няколко пъти, я изсвири без грешка, докато вървях по пътеката в църквата. Соня не можа да присъства, но беше там, в песента. Помнех думите й, когато излях сърцето и душата си в мелодията преди много години: „Ако не знаех, че не е така, Джоузи, щях да си помисля, че си влюбена“.

Самюъл беше прекрасен със синята си униформа. Бабите му и майка му седяха заедно и плачеха. Татко и Дон Йейтс също бяха много развълнувани. Църквата бе пълна с близки и приятели. Дори родителите на Кейси дойдоха. Харесва ми да мисля, че може би той и майка ми също бяха там, че са пристъпили за миг в нашето селение.

Облякох роклята на мама и си вдигнах косата под дългия бял воал, с който се бях увила преди години на люлката на верандата, за да скърбя за булката, която нямаше да бъда.

Тара бе единствената ми шаферка, беше облечена в жълто и радостно пръскаше розови цветчета, докато подскачаше по пътеката. Когато стана време, аз тръгнах бавно към Самюъл. Лицето му отразяваше радостта, която пееше в душата ми. Той посегна към мен, татко му подаде ръката ми, седна на пейката до леля Луиз и заплака открито.

Със Самюъл разменихме простичките клетви на безброй поколения, но той ме изненада, като продължи с цитата от Първо послание на апостол Павел до коринтяни. Докато изричаше думите с толкова плам, аз не можех да повярвам, че Бог ми е дарил този ден и този мъж.

Щом думите бяха изречени и ни обявиха за мъж и жена, Самюъл плъзна пръстен на ръката ми — четири камъка, символизиращи четирите свещени планини на навахо, бяха инкрустирани в сребърната халка. Това бе пръстенът, който баща му бе подарил на майка му.

После целунах съпруга си. Самюъл прошепна нещо в ухото ми, аз го погледнах и той повтори тихо думата:

— Това е моето навахо име.

Докоснах лицето му с благоговение.

— Ти си моя съпруга и най-близкият ми човек. Трябва да знаеш името ми, защото то вече е и твое.

Сърцето ми така преливаше, че не можех да продумам.

— И за теб имам навахо име, Джоузи. Дадох ти го преди много време. Моята Читаси — прошепна Самюъл.

— Какво означава?

— Учителка.