Д. П. Лайл
Звездна лига (7)

7

Кафе дю Монд. Няма друго такова място. Всеки път, когато идвам в Ню Орлиънс, непременно се отбивам в това кафене заради креолските понички и кафето от цикория. Тези два аромата властваха под зелената тента, покрила вътрешния двор, който жужеше от разговори. Минаваше осем и Кафе дю Монд бе пълно както обикновено, но двамата с Никол успяхме да открием една масичка до парапета. Навън, на тротоара, се вихреше уличен актьор, пременен като клоун, който майстореше животни от балони и ги връчваше на развълнуваните хлапета, скупчили се около него. Родителите хвърляха банкноти в алуминиевата кофичка пред краката му. Напълно в духа на свободното предприемачество.

Нашата сервитьорка, Пати според името на табелката й, застана пред нас с бележник и химикалка в ръце. Върна се отново само две минути след като й поръчахме, и ни поднесе плато понички, поръсени с пудра захар, и две димящи чаши кафе. Конвейерът в Кафе дю Монд се въртеше по-бързо от обичайното. Обслужването бе любезно, дружелюбно и ефикасно. Парите не биваше да спят. Пати ни попита дали желаем още нещо и след като казахме „не“, тя се отдалечи с лека валсова стъпка.

Посещението в това заведение има една особеност. Не можете да ядете креолски понички, без да поръсите дрехите си с пудра захар. Просто не е възможно. Никол се справи по-добре от мен, но въпреки това тъмнозелената й блуза изглеждаше като посипана със сняг коледна елха.

— Искаш ли да изчистя захарта от гърдите ти? — предложих аз.

— Добре, но ако я оближеш.

Не беше лоша идея, обаче неосъществима тук. Не казах нищо, само извъртях очи.

— Не можах да се сдържа — каза Никол.

Беше коварна.

Оставаше час до срещата с Корнблат и Ебърсол, след което лимузината им щеше да ни отведе до съдебната зала, където щеше да бъде повдигнато обвинение на Кърк. А Корнблат щеше да пледира за освобождаване под гаранция. Разбира се, поничките бяха достатъчна причина да посетим Кафе дю Монд, но се надявах да попаднем на някого, който да ни каже нещо повече за Кристи Гидри. Тя бе работила тук и би трябвало да има приятели сред персонала. Когато Пати, сервитьорката ни, се върна, аз я попитах дали е познавала Кристи.

Тя се поколеба, после отговори:

— Чух какво се е случило. Искам да кажа, че всички знаят. Ужасно нещо! Беше толкова мило момиче. — Погледна към улицата и добави: — Още не мога да повярвам.

— Познавахте ли я? — попита Никол.

— Да. Не добре, но я познавах.

— А кой беше по-близък с нея? — поинтересувах се аз.

— Защо питате?

— Разследваме убийството й.

Тя се поколеба.

— Не приличате на ченгета.

— Защото не сме — отвърна Никол. — Ние сме частни детективи.

Частни детективи. Отрони се от езика й толкова естествено, сякаш го бе изричала милион пъти. Определено се вземаше много на сериозно. Рей бе създал същинско чудовище.

— О! — възкликна Пати, като че ли това отговаряше на въпроса й. — Може би трябва да говорите с Глория. Двете с Кристи бяха приятелки.

— Тя на смяна ли е в момента?

Пати се огледа.

— Да, тук е някъде. Ще я намеря и ще я пратя.

— Благодаря.

Тъкмо приключихме с поничките и започвахме да изтръскваме захарта от дрехите си, когато Глория се появи. Беше дребничка, с абаносова кожа, пухкави бузки и изразителни тъмни очи.

— Пати каза, че сте искали да поговорим.

Представих себе си и Никол.

— Дали времето и мястото са подходящи за разговор?

— Не особено, но ще се справя.

Двойката на съседната маса се опита да привлече вниманието й. Тя вдигна пръст, жест, който означаваше: „Една секунда“.

Пати дойде и докосна рамото на Глория.

— Аз ще се погрижа за тях.

— Благодаря. — Глория отново насочи вниманието си към нас. — Вие сте частни детективи, така ли?

— Да — отвърна Никол.

— И искате да поговорим за Кристи?

— Само няколко въпроса — каза Никол. — Ако нямате нищо против.

— За кого работите?

— За моя чичо. Той е изпълнителен продуцент на филма, който се снима тук.

— Тоест вие се опитвате да помогнете на онзи мръсник, който уби Кристи?

— Не съвсем — намесих се аз. — Просто се опитваме да разберем какво точно се е случило.

— Ще ви кажа. Той я е убил.

— Може би — отвърнах аз. — В такъв случай трябва да го установим със сигурност. И да разберем защо го е направил.

Тя ме изгледа с присвити очи.

— Кристи беше добър човек. Не заслужаваше подобна съдба.

— И ние чухме същото — кимнах аз.

— Повярвайте ми, беше прекрасно момиче. — Очите на Глория се насълзиха. — Какво ви интересува?

— Срещали ли сте Кърк Форд?

— Разбира се. Идваше тук, пръскаше пари наляво и надясно, раздаваше усмивки… Хората го зяпаха. Държеше се като кинозвезда. Каквато всъщност е…

— Какво беше мнението ви за него до вчерашния ден? — попита аз.

— Това вече не е актуално. Нещата се промениха.

Изчаках я да продължи. Тя въздъхна, изтри очи с опакото на дланта си и каза:

— Истината е, че успя да омае и мен. Изглеждаше симпатичен и се държеше мило.

— Ами Кристи? — попита Никол. — Тя какво изпитваше към него?

— Хлътна до уши. Май беше решила, че това е любовта на живота й.

— Нищо чудно да е било така.

Глория се изсмя кратко, но силно.

— Кърк е намерил странен начин да го покаже, не мислите ли?

— А как се отнасяше с нея? — продължих да я разпитвам аз.

— Не съм сигурна. Но и той ми изглеждаше влюбен. Искам да кажа… двамата седяха ей там — тя махна с ръка към ъгловата маса — и се гледаха в захлас. Направо ми ставаше неудобно.

— Някакви скандали? Проблеми?

— Не съм била свидетел на подобно нещо. А и Кристи казваше, че се отнася с нея като с принцеса. Разбира се, казах й, че най-вероятно сваля така всички момичета. — На устните на Глория се появи лека усмивка и тя се замисли за кратко. — Кристи обаче не се съгласи. Заяви, че той не бил сваляч.

— А наркотици? — попитах аз. — Кристи вземаше ли нещо?

Глория поклати глава.

— Не. Никога.

Хвърлих поглед към Никол.

— Какво знаете за семейството й? Разбрах, че братята й вдигат доста шум.

— А вие не бихте ли го правили на тяхно място? Ако убият сестра ви. Няма ли да побеснеете?

— Разбира се — отвърнах с усмивка.

— Робърт и Кевин не са от хората, с които бихте искали да си имате работа. Не са особено умни, но са едри и проклети.

Клоунът с балоните бе събрал цяла тълпа хлапета около себе си, които така се кикотеха и пищяха, че не успявах да се концентрирам. В първата минута ми се сториха забавни, но вече ми ставаха досадни. Обаче, изглежда, те не притесняваха Никол.

— А родителите й? — попита тя.

— Покойници са. Майка й умряла, когато Кристи била малка, на пет-шест. Мисля, че от рак. Не говореше много за нея, само от време на време казваше, че много й липсва. А после Кристи била в гимназията, когато пиян шофьор ударил колата на баща й и го убил на място. На път за работа. Рано сутринта. — Глория поклати глава. — Някои хора тук пият непрекъснато. Сутрин, обед, вечер, няма значение. — Тя избърса ръце в кърпата, която бе подпъхнала в колана на престилката си. — След това чичо й поел грижата за нея и братята й.

— Кой е той?

Глория ме изгледа така, сякаш бях изрекъл голяма глупост.

— За детективи знаете доста малко.

— Затова задаваме въпроси — усмихнах се отново.

Това като че ли я накара да омекне.

— Съжалявам. Просто ми се събра твърде много.

— Разбирам. Аз също загубих майка си като малък.

Очите й проблеснаха отново.

— Чичото се казва Тони Гидри. Опасен човек. Не бихте искали да се изпречите на пътя му, когато е ядосан.

— Вие сте вторият човек, който ни го казва — обади се Никол.

— Повярвайте ми, самата истина е.

— Какво означава „опасен“? — попитах аз.

— Не му е чиста работата. Говори се, че е свързан с мафията.

— С мафията? — учуди се Никол. — Смятах, че тези неща са останали в миналото.

Последва нов кратък смях.

— Къде си мислите, че се намирате? Това е Ню Орлиънс. Хазарт, алкохол, дрога, стриптийз барове… Мафията има пръст във всичко това.

— И чичо Тони също си е топнал пръста в меда? — попитах.

— Нямам представа с какво се занимава и имам достатъчно здрав разум, за да не се интересувам — отвърна Глория, помълча и добави: — Трябва да се връщам на работа.

— Благодарим ви, че ни отделихте време — каза Никол. — Много ни помогнахте.

— Не знам дали съм ви помогнала, но на ваше място бих стояла по-далече от братята, както и от Тони и неговите горили. За да не ви извадят от водите на Мисисипи някой ден.

Каква успокоителна мисъл.

Глория се извърна и се накани да си тръгне, но аз я спрях с въпроса:

— Кристи имаше ли приятел, преди да се запознае с Кърк?

Тя се обърна към мен.

— Да, Оуен Вон. Добро момче. Смятах, че двамата ще останат дълго заедно. Излизаха от години…

— Но?

— Той постъпи като повечето мъже. Изневери й. И тя го заряза.

— Кога се случи това?

Глория се опита да си припомни и отвърна:

— Преди няколко месеца.

— А той как го прие? — попита Никол.

— Зле. Дойде тук и започна да я моли да му прости. Обясняваше й, че е направил глупава грешка. Тя се съгласи с това, но отказа да се съберат. — Глория въздъхна. — Той обаче продължи да идва и да се опитва да си я върне.

— Беше ли разстроен? — поинтересувах се аз. — Разгневен? Нещо подобно?

Тя поклати глава.

— Не точно разгневен. Оуен не е от хората, които кипят от гняв. По-скоро беше съкрушен.

— С други думи, не я е заплашвал — каза Никол.

— Не е в стила му.

— А какъв точно е стилът му?

— Нали разбирате… тих, кротък… много вежлив. Това поне е моето впечатление. Но знам ли, ето че се излъгах в преценката си за Кърк Форд.

— Имате ли представа как можем да се свържем с Оуен? — попитах аз.

— Баща му има автосервиз близо до Еспланад Авеню. „Вонс Мотър Уъркс“ или нещо такова. Оуен работи там.

Никол се пресегна и докосна ръката на Глория.

— Искрено съжалявам за твоята приятелка.

Момичето стисна очи за миг в опит да удържи сълзите си, подсмръкна и каза:

— Да, животът понякога е много гаден.

След което се обърна, тръгна между масите и се скри в кухнята.